Глава 1 - Момчетата Винсънт - (Момчетата Винсънт #1)


Глава 1

Аштън

Защо не можех просто да се прибера, без да ги видя? Не бях в настроение да си играя на добрата самарянка с Бо и евтината му приятелка. Макар да не беше тук Сойър щеше да очаква от мен да ида. С раздразнено ръмжене забавих и спрях до Бо, който се беше дръпнал настрани от приятелката си, която повръщаше. Очевидно повръщането не му действаше като повик за чифтосване.
- Къде е паркиран пикапа ти, Бо? – попитах с най-раздразнения тон, който имах.
Той се обърна с онази си глупава секси усмивка, която караше всички момичета в града да падат в краката му. Искаше ми се да вярвам, че след всичките тези години бях имунизирана, но не беше така. Да бъдеш имунизиран към лошото момче в града беше невъзможно.
- Не ми казвай, че перфектната малка Аштън Грей ще ми предложи помощ – каза провлечено и се наведе, за да ме погледне през отворения прозорец на колата ми.
- Сойър е извън града, така че на мен се пада тази чест. Нито един от двама ни няма да те остави да караш до вкъщи пиян.
Той се засмя, което ме накара да настръхна. Господи, дори смехът му беше секси.
- Благодаря, красавице, но ще се справя. Само Ник да спре да повръща и ще я метна в пикапа ми. Мога да карам пет километра до тях. Можеш да си тръгваш. Няма ли някоя библейска сбирка, на която трябва да присъстваш?
Спорът с него беше безсмислен. Той щеше да продължи да подхвърля злобни коментари, докато не ме ядоса толкова, че зрението ми да се замъгли. Натиснах газта и тръгнах към паркинга. Сякаш щях да си тръгна и да го оставя да кара пил. Можеше да ме ядоса само с поглед, а аз се стараех доста да бъда мила към всички. Огледах паркинга и видях старият черен пикап Шеви на Бо. После отидох при него и подадох ръка.
- Можеш да ми дадеш доброволно ключовете или ще ги взема сама. Кое избираш, Бо? Искаш ли да ти ровя из джобовете?
Дяволита усмивка се появи на лицето му.
- Всъщност мисля, че ще ми хареса да ровиш по джобовете ми, Аш. Нека бъде номер две.
Лицето ми пламна и нямах нужда от огледало, за да знам, че бузите ми бяха червени. Бо никога не флиртуваше с мен и не правеше такива коментари. Аз бях просто сравнително привлекателно момиче, което той игнорираше в училище.
- Да не си го пипнала, тъпа кучко! Ключовете са на стартера на пикапа – изръмжа Никол, гаджето на Бо, с което ту се разделяше, ту се събираше. Вдигна глава и премести дългата си тъмно кестенява коса зад рамо. Кървясали сини очи, изпълнени с омраза ме погледнаха, сякаш ме предизвикваше да докосна това, което беше нейно. Не й отговорих, нито погледнах отново към Бо. Вместо това се обърнах и тръгнах към пикапа му, като си напомних, че правех това заради Сойър.
- Идвайте в пикапа – изкрещях и на двамата, преди да седна зад волана.
Беше трудно да не забележа, че това беше първият път, в който влизах в пикапа на Бо. Бяхме прекарали безброй нощи на покрива ми в разговори за местата, на които щяхме да отидем, когато получим шофьорски книжки. Сега бях на седемнадесет и това беше първият път, в който сядах в пикапа му. Бо вдигна Никол и я остави на задната седалка.
- Не ставай. Ако ти стане лошо гледай да повърнеш настрани – сопна й се, докато отваряше вратата на шофьорското място. – Скачай, принцесо. Сега ще припадне и дори няма да й пука дали карам.
- Няма да те оставя да шофираш – стиснах по-здраво волана. – Заваляш думите. Не е нужно да караш.
Той отвори уста, за да оспори думите ми, после ме прокле под носа си, затръшна вратата и отиде от другата страна на пикапа и седна на седалката до мен. Не каза нищо повече и аз не го погледнах. Когато Сойър го нямаше Бо ме притесняваше.
- Писна ми да споря с жени тази вечер. Само заради това те оставям да караш – промърмори, без да заеква този път. Не беше изненада, че беше овладял завалянето. Напиваше се от възраст, на която повечето ни връстници не бяха кусали първата си бира. Когато едно момче има лицето на Бо по-големите момичета го забелязват. Канеха го по купони много преди нас.
- Нямаше да спориш с мен, ако не беше пил толкова – присвих рамене.
- Ти наистина си малката перфектна дъщеря на проповедника, нали, Аш? – засмя се бурно той.Едно време беше много по-забавна. Преди да започнеш да се мляскаш със Сойър имахме доста забавни моменти заедно.
Той ме гледаше и очакваше реакцията ми, което правеше шофирането трудно.
- Ти беше моят съучастник, Аш. Сойър беше доброто момче, но ние двамата… ние бяхме непослушни. Какво се случи?
Как можех да отговоря на това? Никой не познаваше момичето, което градеше дъвки от бензиностанцията или което отвличаше вестникарчето, за да можем да откраднем вестниците му и да ги потопим в синя боя, преди да ги оставим по праговете на хората. Никой не познаваше момичето, което се измъкваше от къщата си в два вечерта, за да хвърля тоалетна хартия по дворовете или да замерва колите с водни балони от храстите. Никой нямаше да повярва, че бях правила всички тези неща, ако им кажех… никой, освен Бо.
- Пораснах – отговорих накрая.
- Ти напълно се промени, Аш.
- Бяхме деца, Бо. Да, двамата се забърквахме в неприятности и Сойър ни измъкваше от тях, но бяхме просто деца. Сега е различно.
В началото не отговори. Намести се в седалката и усетих как погледа му вече не беше фокусиран върху мен. Никога не бяхме водили този разговор преди. Макар да беше неудобен знаех, че беше закъснял. Сойър беше застанал на пътя на сдобряването ни и така и не разбрах защо. Един ден той беше Бо – най-добрият ми приятел, на следващия беше просто братовчеда на гаджето ми.
- Липсва ми това момиче. Тя беше вълнуваща и знаеше как да се забавлява. Малката перфектна дъщеря на проповедника, която зае мястото й не струва.
От думите му болеше. Може би, защото идваха от него, или защото разбирах какво имаше предвид. Аз също си спомнях онова момиче. Мразех го, защото ме караше да усещам липсата й. Костваше ми много усилия да я държа под ключ и това, че някой наистина искаше да я види на свобода го правеше по-трудно.
- Предпочитам да бъда дъщерята на проповедника, отколкото пияна курва, която повръща отгоре си – сопнах се, преди да успея да се спра.
Тихият смях на Бо ме стресна, който беше отпуснал глава на износената кожа, а не на прозореца.
- Предполагам не си толкова перфектна. Сойър никога не би обидил някой. Той знае ли, че използваш думата курва?
Този път хванах волана толкова здраво, че кокалчетата ми побеляха. Опитваше се да ме ядоса и се справяше идеално. Нямах отговор на въпроса му. Истината беше, че Сойър щеше да бъде шокиран от това, че съм нарекла някого курва. Особено гаджето на братовчед му.
- Отпусни се, Аш, няма да те издам. Пазя тайните ти от години. Харесва ми да знам, че моята Аш е все още някъде там под тази перфектна фасада.
Отказвах да го погледна. Този разговор вървеше по път, по който не исках да тръгвам.
- Никой не е перфектен. Аз не се преструвам, че съм.
Беше лъжа и двамата го знаехме. Сойър беше перфектен и аз се стараех много, за да бъда достойна за него. Целият град знаеше, че бях далеч от перфектната репутация на Сойър.
- Да, Аш, преструваш се, че си – засмя се за кратко Бо.
Спрях пред алеята на Никол, но Бо не помръдна.
- Тя припадна, ще трябва да й помогнеш – прошепнах, защото се страхувах, че щеше да чуе болката в гласа ми.
- Искаш да помогна на повръщащата курва? – попита развеселено.
Въздъхнах и го погледнах за последно. Луната осветяваше русата му коса и той ми напомняше на паднал ангел. Клепачите му бяха по-натежали от обикновено и дългите му мигли почти закриваха лешниковите му ириси.
- Тя е твоето гадже, помогни й – казах, като успях да звуча ядосано.
Когато погледнах по-внимателно Бо беше трудно да се отвратя от него. Все още виждах малкото момче, което веднъж си мислех, че беше закачило луната, за да ме гледа. Миналото ни винаги щеше да бъде това, което щеше да ни държи далеч един от друг.
- Благодаря, че ми напомни – каза той и хвана дръжката на вратата, без да отделя очи от моите.
Сведох очи към ръцете си, които бяха в скута ми. Никол се размърда, което разтресе леко пикапа и ни напомни за присъствието й. След още няколко мълчаливи момента той отвори вратата.
Бо пренесе отпуснатото тяло на Никол до вратата и почука, а когато се отвори влезе вътре. Зачудих се кой беше отворил. Майката на Никол? Дали й пукаше, че дъщеря й беше толкова пияна, че е припаднала? Дали щеше да позволи на Бо да я качи в стаята й? Щеше ли да остане с нея? Да легне до нея и да заспи? Бо се върна на вратата, преди да прекаля с размислите.
Когато време отново в пикапа запалих и тръгнах към парка за каравани, където живееше.
- Кажи ми, Аш, настоя да закараш един пиян тип и курвата му, защото си добро момиче, което помага на всички ли е? Защото знам, че не ме харесваш особено и съм любопитен защо искаше да се увериш, че ще се прибера вкъщи невредим.
- Бо, ти си мой приятел, разбира се, че те харесвам. Приятели сме от пет годишни. Да, не се мотаем вече заедно и не тероризираме квартала, но все още ме е грижа за теб.
- Откога?
- Какво откога?
- Откога те е грижа за мен?
- Това е глупав въпрос, Бо. Знаеш, че винаги ми е пукало – отвърнах, макар да знаех, че нямаше да ми се размине с този уклончив отговор. Истината беше, че вече почти не си говорехме. Обикновено Никол беше залепена някъде по тялото му и той ми проговаряше само, за да направи някоя остроумна забележка.
- За теб аз не съществувам – отговори той.
- Не е вярно.
- Цяла година стоим един до друг по история и ти дори не поглеждаш към мен – засмя се той. – На обяд също, а стоим на една маса. Всеки уикенд ходим на онези партита в полето и когато обърнеш надменния си поглед към мен той обикновено е изпълнен с отвращение. Затова съм малко изненадан, че ме считаш за приятел.
Би било по-лесно да кажа, че говореше така заради алкохола, но знаех, че не беше така. Не бяхме оставали насаме от повече от три години. Отношенията ни се промениха от момента, в който станах гадже на Сойър.
След големите дъбове трябваше да завия към парка за каравани, където Бо бе живял през целия си живот. Пищната красота на южняшкия пейзаж беше измамна. Когато подминах големите дървета всичко се промени изведнъж. Износените каравани със стари кори, качени върху трупчета и разпръснати играчки изпълваха дворовете. Много от прозорците бяха покрити с найлон или летви. Не се изненадах от нищо от това. Дори от мъжа, който стоеше на стъпалата на караваната си само по бельо и с цигара в уста. Познавах много добре това място. Беше част от детството ми. Спрях пред караваната на Бо. Поех си дълбоко въздух и се обърнах към него.
- Никога не говоря в часовете, само на учителя. Ти не говориш с мен на обяд, затова няма причина да те поглеждам. Да привлека вниманието ти означава само още подигравки. А на полето… не те гледам с отвращение. Гледам Никол. Можеш да си намериш много по-добра от нея – спрях, преди да кажа нещо глупаво.
- Не харесваш Никол, нали? – наклони главата си настрани, сякаш ме изучаваше. – Не трябва да се притесняваш, че е около Сойър. Той знае какво има и няма да оплеска нещата. Никол не може да се сравнява с теб.
Никол харесва Сойър? Тя обикновено беше залепена за Бо. Не бях забелязала, че харесва Сойър. Знаех, че са имали нещо за няколко седмици в седми клас, но това е било преди много време. Освен това тя беше с Бо. Защо й беше да харесва друг?
- Не знаех, че харесва Сойър – отговорих и все още не бях сигурна дали да му вярвам. Сойър не беше неин тип.
- Звучиш изненадана – отвърна Бо.
- Всъщност наистина съм. Все пак тя има теб. За какво й е Сойър?
Самодоволна усмивка се появи на лицето му и лешниковите му очи светнаха. Не исках да кажа нещо, което да интерпретира по начина, по който очевидно го правеше сега. Хвана дръжката на вратата и после спря и ме погледна.
- Не знаех, че те притеснявам със закачките ми, Аш. Ще спра.
Не очаквах да каже това, но не можех да измисля какво да му отговоря, затова просто стоях и го гледах.
- Ще докарам колата ти сутринта, преди родителите ти да видят пикапа ми.
Излезе от пикапа и го гледах как вървеше към караваната си с най-сексапилната походка, която бях виждала. Бо и аз имахме нужда от този разговор. Макар и това да означаваше, че умът ми щеше да бъде объркан за известно време. Тайното ми привличане към градското лошо момче трябваше да остане тайна.
На следващата сутрин видях колата си паркирана на алеята, както беше обещал. Под чистачката имаше бележка. Посегнах към нея и се усмихнах.
Благодаря ти за снощи. Липсваше ми.
Беше я подписал просто с „Б“.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

5 коментара:

  1. Поредната вълнуваща история . Благодаря ви

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви! Започва обещаващо ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятна история ,още от пролога ми хареса ,но първата глава е разтърсваща !

    ОтговорИзтриване
  4. Очертава се много интересна книга 😊

    ОтговорИзтриване
  5. Много добре се развиват нещата. Харесва ми. Благодаря за превода и труда ви!

    ОтговорИзтриване