Пролог - Момчетата Винсънт (Момчетата Винсънт #1)


Преди седем години…

 - Забелязал ли си нещо различно в Аш? – попита братовчед ми Сойър, когато се качи на дървото и седна до мен на любимия ни клон, който гледаше към езерото.
Присвих рамене, защото не знаех как да му отговоря. Да, бях забелязал разни неща в Аш напоследък. Като например как очите й сияеха, когато се смееше и колко хубави изглеждаха краката й в шорти. Но определено нямаше да споделя тези неща на Сойър. Той щеше да каже на Аш и двамата щяха да ми се подиграват.
- Не – отговорих, без да го поглеждам от страх, че ще разбере, че го лъжа.
- Чух майка и татко да си говорят онзи ден, че много скоро двамата с теб ще гледаме на Аш по различен начин. Тя каза, че Аш става голяма красавица и нещата между трима ни ще се променят. Не искам нещата да се променят – каза с доза притеснение Сойър. Не можех да го погледна и продължих да гледам езерото.
- Аз не се притеснявам за това. Аш си е Аш. Да, предполагам, че тя винаги е била хубава, но това не е важно. Тя може да се покатери на дърво по-бързо от двама ни с теб, сама слага стръв на кукичката си и пълни водни балони като професионалист. Тримата сме най-добри приятели от предучилищната. Това няма да се промени – погледнах бегло към Сойър. Речта ми звучеше убедително, дори и за мен.
- Прав си – усмихна се той и кимна. – На кой му пука дали косата й е като на някаква принцеса от приказките? Тя е Аш. Като заговорихме за водни балони може ли двамата да престанете да се промъквате да ги хвърляте по колите пред къщата ми вечер. Родителите ми ще ви хванат някой ден и няма да мога да ви измъкна.
Аз се ухилих, като си спомних как снощи Аш покриваше устата си с ръка, за да не се чува смехът й, когато се промъкнахме да напълним балоните. Това момиче определено обичаше да нарушава правилата. Почти колкото мен.
- Чух си името. Двамата по-добре да не се подигравате на тъпия сутиен, който ме кара майка да нося. Писнаха ми тези шеги. Ще ми счупя носовете, ако не спрете – стресна ме гласът на Аш. Тя стоеше под дървото с кофа с щурци в едната ръка и въдица в другата. – Ще ловим ли риба или ще седите и ще ме зяпате, сякаш ми е пораснала втора глава?

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

7 коментара:

  1. ще бъде доста интерсна благодаря за превода

    ОтговорИзтриване
  2. Откога я чакам тази книга!Интересна още от първите редове.Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване
  3. Момичета , страхотни сте ! А книгата се очертава да е шедьовър, грабна ме от първата страница !

    ОтговорИзтриване
  4. От сърце ви благодаря момичета. Невероятни сте. А книгата се очертава да е страхотна. ;)

    ОтговорИзтриване
  5. От сърце ви благодаря момичета. Невероятни сте. А книгата се очертава да е страхотна. ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Пролога е страхотен... Поредицата определено ще бъде
    интересна и чакана с нетърпение. За което страшно много
    ви благодаря, мацки! ;) Вие сте № 1!
    Новата книга, с която ни изненадахте е напълно
    неочаквана за нас, понеже сте я посочили в
    раздел "Временно спрени". При това, ако не се лъжа
    беше и с най-нисък процент. Много сте хитри.
    Когато я видях бях изненадана в пълния смисъл на думата. ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Интересно начало , за трима приятели 😊

    ОтговорИзтриване