Глава 2 - Момчетата Винсънт (Момчетата Винсънт #1)


Глава 2

Аштън

Здравей скъпа.
Извинявай, че чак сега отговарям на имейла ти. Интернетът ни не е много надежден и няма 3G мрежа, така че телефонът ми е безполезен. Липсваш ми до полуда. Мисля за теб по цял ден и се чудя какво правиш. Прекарваме по-голямата част от дните си в катерене. Маршрутът, по който поехме вчера ни отведе до невероятен водопад. След осем километра катерене в жегата леденостудената вода от водопада беше страхотна. Искаше ми се да си тук.
Спокойно мога да кажа, че риболовът не е моето бъдеще. Не ме бива изобщо. Кейд ми срита задника с неговия улов. Вчера ми каза, че трябва да се съсредоточа върху футбола. Ха-ха-ха! Наслаждавам се на времето, което прекарвам с него. Благодаря, че разбираш колко много се нуждаех от това. Той има нужда от мен. По-големият му брат ще замине след една година и  ще бъда на едно телефонно обаждане разстояние, но няма да бъда там, за да гледам тренировките му по футбол или да му помогна с първата любов. Опитвам се да споделя целият си опит с него сега.
Точкова те обичам, Аштън Сътли Грей! Аз съм най-големият щастливец на света!
Сойър

Сойър,
Предположих, че закъснелият ти отговор е заради интернета. Връзката горе в планината няма как да е добра. Особено в отдалечената хижа, в която сте. Ти също ми липсваш. Радвам се, че споделяш малко от времето си с Кейд. Знам, че това означава много за него.
Колкото до мен, работя доста време в църквата. Нямам много какво да правя, когато те няма. Не съм ходила на полето през уикендите. Най-вече почиствам църквата, а след това си наемам някой филм. Лиан и Ноа вече официално са заедно. Когато тя не е на работа е с него. Така че, оставам сама. Обикновено прекарвам цялото си време с теб. Прегърни Кейд и Катрин от мен.
Броя дните, докато те видя отново.
Много те обичам.
Аштън

Взирах се в екрана на компютъра, след като натиснах изпрати. Фактът, че не споменах Бо малко ме притесняваше. Започнах да му разказвам как закарах Бо и Никол до тях. Никога повече не говорихме за Бо. Сойър го правеше понякога, когато се тревожеше за него. През по-голяма част от живота си Сойър се грижеше за Бо.
Бо беше син на един от братята Винсънт, които е живял щур живот, докато един ден не се блъснал с мотора си в камион. Бо е бил първи клас, когато това се е случило. Спомнях си, че очите му бяха зачервени от плач в продължение на месеци. Измъкваше се от караваната си и идваше до дома ми посред нощ. Измъквах се през прозореца си и седяхме в продължение на часове на покрива, където мислехме какво да направим, за да се почувства по-добре. Обикновено тези идеи водеха до сериозни неприятности, от които Сойър ни спасяваше.
Сойър беше син на добрия брат Винсънт, по-възрастния от двамата. Той е учил право и е забогатял като е защитавал обикновените хора срещу застрахователните компании. Градът обичаше Харис Винсънт и неговата красива съпруга Саманта Винсънт, която ходеше на църква, беше член на малката лига и играеше тенис. Както и разбира се талантливия им по-голям син.
Градът не беше голям и като всеки малък южняшки град, всички знаехме историите на другия. Тяхното минало беше общоизвестно. Миналото на родителите им не беше тайна. В Гроув, Алабама нямахме тайни. Това не беше възможно – може би, с изключение на полето. В тъмните сенки на ореховата горичка, която заобикаляше огромното поле, където момчетата Мейсън правеха техните всеизвестни партита, бях сигурна, че имаше много тайни. Това беше единственото място, където старите дами не можеха да гледат от люлката на верандата си, а единствените очи, които можеха да те видях бяха заети със собствените си пакости.
Посегнах и взех снимката ни от партито миналия месец, която Сойър беше сложил в рамка и ми я беше дал. Усмивката и ярките му зелени очи ме накараха да се чувствам виновна. Наистина не бях направила нищо нередно. Само не споменах фактът, че снощи помогнах на Бо да се прибере в безопасност вкъщи. Оставих снимката на бюрото, станах и отидох до гардероба да намеря нещо, което да облека. Имах нужда да изляза от къщата. Това лято щеше да мине изключително бавно, ако не си намерех какво да правя. Баба ми се беше прибрала от Савана, където беше на гости на сестра си. Можех да бъде доброволка в старческия дом, след това да посетя баба. Така утре, когато пишех на Сойър щях да му кажа, че съм ходила в старческия дом, за да видя баба му. Щеше да се зарадва.
Когато приключих с доброто дело за деня и посетих баба Винсент тръгнах към къщата на баба ми. Нямах търпение да я видя. Липсваше ми много, докато я нямаше. Наистина се чувствах самотна без Сойър и баба. Поне тя си беше тук сега.
В момента, в който затворих вратата на колата вратата на къщата на баба се отвори и тя излезе с широка усмивка и с чаша студен подсладен чай в ръка. Бяло-русата й коса едва стигаше раменете й и прехапах устна, за да не се усмихна. Преди да замине бяхме говорили за това, че трябва да се подстриже, защото ставаше твърде дълга за възрастта й. Когато й го казах махна с ръка, сякаш не знаех за какво говоря, но явно беше променила мнението си. Блясъкът в зелените й очи ми казваше, че знаеше точно какво си мислех.
- Я виж кой е решил да дойде и да посети баба си. Бях започнала да се чудя дали не трябва да ти пратя писмена покана – подразни ме тя. Засмях се и я прегърнах.
- Прибра се едва вчера – напомних й.
Тя помириса ризата ми и се дръпна назад, за да ме погледне.
- Някой е ходил в дома за стари хора и е посетил бабата на гаджето си, преди да дойде при своята.
- О, стига! Давах ти време да се наспиш. Знам, че не обичаш да пътуваш.
Тя ме хвана за ръка и ме дръпна да седна до нея на люлката на верандата. Диамантите на пръстите й светеха на слънчевата светлина и тя ми подаде студената чаша, която държеше.
- Ето, изпий това. Налях го щом видях малката ти кола на спира пред вкъщи.
Можех да се отпусна тук. Това беше баба и тя не очакваше да бъда перфектна, просто искаше да бъда щастлива.
- Говорила ли си с онова твое гадже, откакто замина или се забавляваш с друг младеж, докато го няма?
Изплюх чая от устата си и поклатих глава, преди да започна да кашлям. Как винаги разбираше какво става, дори когато друг не знаеше?
- Е, кой е той? Накара те да изплюеш чая си в скута ми. Дължиш ми името и малко подробности.
Поклатих глава и се обърнах, за да я погледна в очите.
- Няма никого. Задавих се с чая, защото ми задаваш такъв налудничав въпрос. Защо ми е да изневерявам на Сойър? Той е перфектен, бабо.
Тя каза само „Хмм“ и потупа по крака ми.
- Няма перфектни мъже, момичето ми. Няма такива. И баща ти не е, въпреки че се смята за такъв.
Тя винаги се шегуваше с това, че татко беше пастор. Казваше, че самият е бил дявол като малък и когато ми разказваше истории от детството му очите й засияваха. Понякога можех да се закълна, че й липсваше онова момче.
- Сойър е по-добър, отколкото мога да желая.
- Не знам дали е така. Минах покрай семейство Лоурис тази сутрин и видях братовчед му Бо да коси моравата им – тя замълча и поклати глава с широка усмивка. – Момиче, няма момче в този град, което да може да се сравни с Бо без тениска.
- БАБО! – ударих я по ръката, ужасена от това, че собствената ми баба се възхищаваше на полуголия Бо.
- Какво? – засмя се тя. – Аз съм стара, Аштън, не сляпа.
Знаех как изглеждаше Бо без тениска и потен. Почти се блъснах с колата, когато минах покрай семейство Грийн и го видях да коси тяхната морава полугол. Трудно е да не погледне човек. Казах си, че просто се възхищавах на татуировката на ребрата му, но знаех каква беше истината.
- Не само аз го гледам, но съм единствената, която е достатъчно откровена да си признае. Другите го наемат да им коси тревата само за да могат да стоят на прозорците и да им текат лигите.
Затова обичах баба – винаги се смеех с нея. Тя приемаше живота, такъв какъвто беше. Не се преструваше и беше такава, каквато е. Беше просто баба.
- Не знам как изглежда Бо без тениска – излъгах. – Това, което знам е, че това момче носи само неприятности.
Баба зацъка с език и залюля люлката.
- Неприятностите могат да бъдат забавни. Прекалено праведното поведение е това, което прави живота скучен и досаден. Ти си млада, Аштън. Не казвам, че трябва да съсипеш живота си. Казвам само, че душата има нужда от малко забавление.
Спомена за отпуснатия на седалката Бо в пикапа снощи, докато ме гледаше през дългите си мигли накара пулса ми да се ускори. Той определено беше нещо повече от малко забавление. Той беше смъртоносен.
- Стига за момчета. Имам си и не си търся друг. Как беше пътуването ти?
Баба се усмихна, кръстоса крака и единият й сандал се поклати на розово лакираните й пръсти. Трудно беше за вярване, че това беше майката на праволинейния ми баща.
- Разглеждахме, пихме уиски и гледахме няколко представления. Такива неща.
Звучеше като обичайното пътуване до леля Табата.
- Татко посети ли те тази сутрин?
- Да – въздъхна драматично тя – и разбира се каза, че щял да се помоли за душата ми. Това момче не знае какво е приключенски дух.
Усмихнах се в чашата ми с чай. Баба беше толкова забавна.
- По-добре не му казвай, че съм го казала. И така идва достатъчно, за да ме поучава – бутна ме с крак леко.
- Никога, бабо.
Баба отново ни залюля.
- Ако няма да си намираш татуирано секси лошо момче, с което да прекараш лятото, тогава двете с теб трябва да направим нещо. Няма да те оставя да чистиш всеки ден църквата. Кое му е веселото на това?
- Да пазаруваме? Винаги можем да отидем да пазаруваме – отговорих.
- Това е моето момиче. Ще пазаруваме, но не днес. Трябва да разопаковам и да почистя тук. Ще отидем друг ден през седмицата – само двете. Може да си намерим и момчета, докато сме навън.
Поклатих глава и се засмях на думите й. Тя не харесваше особено Сойър. Беше единствената в града, която не мислеше, че беше чак такъв светец.
След като се уговорихме за пазаруването тръгнах към вкъщи. Можех да прекарам голяма част от деня в стаята си и да почета хубава книга, преди да се стъмни. За щастие и родителите ми не бяха вкъщи, когато спрях на алеята.
Когато баща ми беше вкъщи винаги измисляше нещо, което трябва да се свърши в църквата. Не исках да прекарам остатъка от деня си в чистене на чинове в неделното училище или да проверявам дали на всяка пейка имаше оставени църковни песнопения. Исках просто да си почина с някой любовен роман и да потъна в измисления му свят за малко.
Влязох в стаята, за да се преоблека, защото дрехите ми миришеха на дезинфектант и стари хора и телефона ми звънна с известие за съобщение. Извадих го от джоба си и просто го гледах, докато различни емоции преминаваха през мен.
БО: Чакай ме на дупката.
Дупката беше едно малко езеро в най-отдалечения край на имота на Сойър. Бо искаше да се срещнем там насаме? Защо? Сърцето ми ускори ритъм, докато се чудех какво ли беше намислил Бо. Погледнах към любовния роман, който щях да чета и реших, че един следобед в гората с Бо Винсънт щеше да бъде доста по-вълнуващ. Вината беше вътре в мен и се опитваше да си проправи път през внезапното желание да направя нещо нередно. Преди да успее да ме завладее и да променя мнението си отговорих:
АЗ: Ще съм там до 15 минути.
Сърцето ми блъскаше лудо в гърдите от нетърпение или може би от страх, че ще ни хванат. Не правех нищо нередно. Бо беше мой приятел… можеше да се каже. Той също беше самотен. Не отивах на езерото, за да се натискам с него. Сигурно искаше да довършим разговора от снощи. Сега беше трезвен и вероятно искаше да ме увери, че не е искал да приема думите му погрешно. Нямаше да плуваме заедно или нещо такова.
БО: Облечи си бански.
Добре, може и да искаше да плуваме. Не отговорих, защото не знаех какво да кажа. Беше редно да откажа, но винаги правех това, което беше редно. Винаги. Само веднъж исках да направя това, което желаех наистина. Да бъда лошото момиче за момент.
Отидох до гардероба си и извадих една малка торбичка, която държах на най-горния рафт. На дъното беше червеният бански, който бях купила за Сойър, но не носех около него, защото ме беше страх, че няма да одобри. Толкова пъти бях посягала към торбата, но не бях събрала куража да я извадя. Банският беше необмислена покупка, която мислех, че завинаги ще събира праха в гардероба. Почти виждах одобрителната усмивка на баба, докато бавно изваждах оскъдния бански, който тя беше настояла да купя.
- Това достатъчни неприятности ли са, бабо? – прошепнах си, преди да се засмея.

Бо

Ако до този момент не се бях замислял дали душата ми бе наистина толкова черна, колкото смятаха в града, то когато Аштън излезе от малката си бяла Джета, красива като ангел, слязъл от небесата, разбрах, че със сигурност щях да горя в ада и душата ми бе прокълната. Когато й изпратих съобщение, че ще я чакам тук го направих, за да си напомня колко недосегаема беше тя. Реших, че отказа й щеше да ми подейства отрезвяващо и щях да спра да бъда така обсебен от нея. Вместо това тя се съгласи и тъпото ми черно сърце полетя в небесата. Гледах колебливите й стъпки, когато красивите й зелени очи срещнаха моите. Повече от всичко исках да отида при нея и да я уверя, че щях да се държа добре. Просто да поговоря с нея, да гледам как очите й искрят, когато се смее или как прехапва устната си, когато беше нервна. Но не можех да последвам копнежа си. Тя не беше моя. Тя не беше моя от много дълго време. Тя не трябваше да бъде тук и аз не трябваше да я питам. Затова вместо да я уверя останах подпрян на дървото и я гледах като дявол, като се надявах тя да се обърне и да избяга.
Тя тръгна към мен с устна между перфектните й бели зъби. Прекалено много пъти бях мечтал за тези устни. Дългите й загорели крака бяха едва покрити от чифт шорти и ми се искаше да отида на църква тази неделя само за да благодаря на Господ, че я е създал.
- Здравей – каза тя и се изчерви.
По дяволите, беше невероятна. Никога не бях завиждал на Сойър. Обичах го като роден брат и той беше единственият от семейството, който наистина обичах. Когато той успяваше вътрешно ръкоплясках. Беше до мен през трудното ми детство, молеше родителите си да ми позволят да остана няколко вечери, когато ме беше страх да се прибера в празната, мрачна каравана. Винаги бе имал всичко, което аз нямах. Перфектните родители, спокоен дом, но нищо това нямаше значение, защото аз имах Аштън. Да, тримата бяхме приятели, но Аш беше моя. Тя беше моя партньор в пакостите, единствения човек, на който бях казал всичките си мечти и страхове. Тя беше моята половинка. После, както всичко друго в перфектния живот на Сойър… той взе момичето ми. Единственото, което вярвах, че мога да нарека свое и което той никога няма да има.
- Ти дойде – отговорих накрая и тя се изчерви повече.
- Да, но не знам защо.
- Аз също – казах, след като щяхме да говорим откровено.
Тя си пое дълбоко въздух и сложи ръце на талията си, което определено не беше поза, която трябваше да заема предвид това, че горнището на банския едва покриваше пищния й бюст. Гледката беше по-стимулираща, отколкото трябваше, затова извърнах поглед от деколтето й.
- Виж, Бо, скучно ми е без Сойър. Лиан е или на работа в „При Ханк“ или е с Ноа. Мисля, че искам да бъдем… приятели. Ти беше най-добрия ми приятел за осем години. Искам отново да бъде така.
- Добре – казах и съблякох тениската си. – Да плуваме.
Не исках да видя дали наистина щеше да съблече тези тесни шорти. Част от мен искаше да я наблюдава, докато го прави, но другата знаеше, че сърцето ми няма да издържи. Сърцето ми може и да беше черно, но можех да получа инфаркт.
Хванах клона над главата си и се качих на него, а после хванах въжето. За момент отново бях дете и летях през езерото. Пуснах го и се гмурнах във водата, а когато изплувах се обърнах с надеждата да я видя как се съблича. Шортите бяха изчезнали и Аштън вървеше към въжето. Това не беше първият път, в който я виждах по бански, но беше първият път, в който си позволявах да се насладя на гледката. Сърцето ми биеше лудо, но не можех да откъсна очи от нея, докато се качваше по стълбата, която бях направил преди години от дъски, заковани към стъблото на дървото, за да може Аш да се изкачва. Тя бавно вървеше по клона и ми се усмихна, преди да хване въжето и да се залюлее над водата и да се гмурне. Бях прекарал три дълги следобеда в опити да я науча как да се залюлява и скача във водата, както трябва. Беше на осем и решена, че ще прави всичко, което правим аз и Сойър.
Вдигна глава над водата и с пръсти махна мокрите къдрици от очите си.
- Не е толкова студено, колкото се надявах – каза тя и се усмихна триумфално.
- Навън е 36 градуса и продължава да се покачва. Преди края на месеца водата тук ще е като за вана.
Опитах се да е изглеждам запленен от начина, по който дългите й мигли изпъкваха, когато бяха мокри.
- Да, помня. Прекарала съм толкова лета на това езеро, колкото и вие – каза тя, сякаш да напомни и на двама ни в чие езеро плувахме.
Исках да се чувства удобно с мен и ако разговорите за Сойър щяха да постигнат това, тогава щяхме да говорим за него. Нямаше да е зле да ми се напомня на кого принадлежеше тя.
- Правилно. Съжалявам, но тази нова Аштън не прилича на Аш, която аз познавах. Понякога забравям, че перфектното гадже на Сойър е същото момиче, с което се борехме с кал.
- Иска ми се да спреш да се държиш, сякаш съм друг човек, Бо. Пораснах, но съм същото момиче. Освен това ти също се промени. Старият Бо нямаше да ме игнорира, защото е твърде зает да се натиска с гаджето си.
- Не, но старият Бо не беше разгонен – намигнах й и плиснах вода в лицето й. Смехът й, който така добре познавах накара сърцето ми да се свие.
- Правилно. Предполагам, че когато някой с тялото на Никол е непрестанно залепен за теб е нормално да се разсейваш. Разбирам защо един стар приятел ще бъде на заден план, пред това да правиш секс.
Ако знаех, че Аштън е искала вниманието ми щях да разкарам Никол и да й го дам, но през повечето време тя беше в прегръдките на Сойър и аз имах нужда от разсейването, което предлагаше Никол.
- Никол не е много благоприлична – отговорих, като се опитах да обвиня нея.
Трапчинката, от която бях очарован от деня, в който се запознах с Аштън се появи, когато тя се усмихна широко.
- Никол дори не знае значението на думата благоприличен. Виж думата вулгарен съм убедена, че я знае на няколко езика.
Дали се самозалъгвах или наистина ревнуваше от Никол?
- Не е толкова лоша. Държи на своето и преследва това, което иска – казах, като исках да тествам реакцията на Аштън.
Тя се намръщи раздразнено и се напрегна. Не можех да не се усмихна. Харесваше ми това, че се дразнеше, когато защитавах Никол.
- Имаш ужасен вкус за жените, Бо Винсънт – отвърна тя.
Заплува към кея и се повдигна, за да седне на ръба, като това ми даде невероятна гледка към едва покрития й задник. Трябваше ми минута, за да си спомня за какво говорехме. Мокрото тяло на Аштън не ми позволяваше да се фокусирам. Поклатих глава, за да прочистя мислите си и си спомних коментара й за лошия ми вкус.
- Предполагам Сойър има по-добър вкус? – попитах, когато отидох при нея. Тя се намръщи и захапа долната си устна, но това не беше отговорът, на който се надявах. Исках да се усмихне.
- Да, аз не се опитвам да го изнасиля публично, но и двамата знаем, че може да има нещо по-добро.
Какво, по дяволите, означаваше това?
- Така си мислиш – отвърнах небрежно.
Тя ме погледна с тъжна усмивка. Късното следобедно слънце беше зад нея и осветяваше дългите руси къдрици около лицето й. Приличаше на ангел. Ангел, който беше неприкосновен, освен ако не си перфектния Сойър Винсънт.
- Не съм сляпа, Бо. Не казвам, че съм грозна. Знам, че съм задоволително симпатична. Имам хубава коса и не лоша кожа. Нямам големи сини очи или дълги мигли, но и моите очи стават. Не съм нито спираща дъха, нито карам сърцата да спират. Сойър е перфектен. Понякога ми е трудно да повярвам, че иска точно мен.
Извърнах лице от нея, защото се притеснявах, че скептичното ми изражение щеше да й каже повече, отколкото трябва да знае. Исках да й кажа как зелените й очи караха момчетата да искат да я защитават или това, че розовите й устни ме пленяваха или как трапчинката й ускоряваше пулса ми. Исках да разбере как дългите й крака караха момчетата да се препъват и че когато носеше тесни блузи ми се искаше да я покрия, за да не може всяко момче, което я види да мастурбира на този спомен, когато се прибере вкъщи. Но не можех да кажа нито едно от тези неща.
Опитах се да запазя самообладание и се обърнах отново към нея.
- Мисля, че се подценяваш. Сойър не те е избрал само заради външния вид – това беше единственото, което казах.
Тя въздъхна и се отпусна на ръцете си. Трябваше да погледна на другата страна, преди погледа ми отново да залепне на гърдите й. Нямах нужда да ги гледам повече. Вече знаех колко идеално закръглени бяха, меки и дяволски съблазнителни.
- Невинаги съм добра. Старая се страшно много да бъда. Искам да бъда достойна за Сойър, наистина искам, но сякаш друга част от мен иска да излезе наяве. Боря се с нея, но невинаги успявам. Сойър трябва да ме държи в правия път.
Да я държи в правия път? Я почакай… какво? Поклатих глава, за да спра да мисля за това какви биха били зърната й и се опитах да се съсредоточа върху думите й. Тя не се смяташе за достатъчно добра за Сойър? Дали Сойър я беше накарал да мисли, че нещо не й беше наред? Сигурно дори не знаеше, че се чувства така.
- Аш, ти си перфектна от момента, в който реши да пораснеш. Да, преди ми помагаше да слагам жаби в пощенските кутии на хората, но това момиче го няма. Искаше да бъдеш перфектна и го постигна.
Тя се засмя и седна отново. Погледнах я и видях онази трапчинка, докато гледаше във водата.
- Само, ако знаеше… - отвърна тя.
- Кажи ми – казах, преди да успея да се спра.
- Защо?
Защото те искам. Само теб. Момичето, което е там и се крие от света. Искам отново моята Аш.
Не можех да кажа това, защото щеше да разбере твърде много. Трябваше да защитя черното си сърце.
- Защото ми се иска да знам, че не си толкова перфектна. Искам да знам дали момичето, което познавах е все още там.
Тя се засмя отново, сви крака и подпря брадичка на коленете си.
- Няма да ти споделя всичките си недостатъци. Особено, след като повечето са само в моята глава и не съм направила нищо по въпроса.
- Не искам най-дълбоките ти тъмни тайни, Аш. Искам да знам какво толкова смяташ, че си направила, че Сойър трябва да те държи в правия път.
Бузите й поруменяха, но очите й гледаха право напред. След кратко мълчание аз станах и се разтегнах.
- Няма проблем. Няма нужда да ми казваш, че понякога забравяш да върнеш бъгито на правилното място на паркинга или че не всяка седмица успяваш да посетиш старческия дом.
Обърнах се, за да тръгна, ядосан на себе си, че се държах като глупак.
- Сойър ми напомня за тези неща… но не говорех за тях – отговори тя толкова тихо, че едва я чух. Спрях и се върнах при нея. – Аз съм като всички други тийнейджърки. Завиждам на Никол, защото може да е тази, която иска. Аз не мога, но вината не е на Сойър. Никога не съм можела да се отдавам на желанията си. Родителите ми очакват да бъда перфектна.
- Искаш да си като Никол? – попитах ужасен. Тя се засмя и поклати глава.
- Не точно. Не искам да повръщам по себе си и да ме носят пияна вкъщи… или всички да ме мислят за мръсница. Но поне веднъж ми се иска да знам какво е чувството да ме докосват… да не спрем на целувката – тя замълча и погледна отново към водата. – Може би ми се иска да знам колко вълнуващо е това да се измъкваш от вкъщи или някой да те желае толкова отчаяно, че да не може да спре, когато ме целува. Искам да знам какво е да те желаят… - тя отново замълча и покри лицето си с длани. – Моля те, забрави какво казах.
И тя ми говореше за невъзможни желания… аз едва дишах. Тя дръпна ръце от лицето си и обърна изпълненото си с вина лице към мен. Гледаше ме, сякаш се беше изгубила и това ме убиваше. Исках да я уверя, че нямаше нищо нередно с нея. Исках да й покажа точно как ме влудяваше. Тя се изправи.
- Вече знаеш тайните ми, Бо. Точно като едно време. Мисля, че това ни прави отново приятели, а? – усмихна се с треперещи устни.
Да ме вземат мътните…
- Да, бих казал, че е така – отговорих, а вината ме поглъщаше.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

7 коментара:

  1. Благодаря Ви ! Чакам с нетърпение следващата част !

    ОтговорИзтриване
  2. Доста интересна книга! Супер е! Благодаря ви, момичета за поредния невероятен превод! Златни сте ❤️

    ОтговорИзтриване
  3. Жалко че не са се събрали по рано те двама като двойка 😞

    ОтговорИзтриване
  4. Добро начало, интересно и вълнуващо ;) Ще следя с интерес. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви от все сърце, че точно тази поредица
    сте избрали да превеждате. Много е хубава, а това е
    едва 2-ра глава....

    ОтговорИзтриване
  6. Историята започва доста обещаващо , а Бо ми стана любимец от сега :)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ви, момичета за избора и невероятния превод! :)

    ОтговорИзтриване