Глава 29 - Егоцентрик


Глава 29

Емъри

Аз се събудих първа и макар по принцип аз да бях тази, която не можеше да се събужда рано този път Дрю все още спеше в седем и тридесет сутринта. Беше легнал по корем, а чаршафа се беше увил около талията му, като разкриваше идеална гледка към стегнатия му задник. Двете му ръце бяха под възглавницата, докато спеше спокойно с лице съм мен. Брадата му беше леко набола и косата му беше разрошена и ако дори беше възможно изглеждаше по-секси от вчера.
Можеше ли да стане по-секси за четири часа? Защото тогава си бяхме легнали. Вероятно, но по-скоро беше това, че го харесвах повече, оценявах повече него и всичко около него. Беше хубаво, че синът на Дрю щеше да е с него през следващата седмица. Нямаше да ми е трудно да се привържа бързо и последното, от което имах нужда беше да се прехвърля от един мъж, който не се интересува от мен към друг, който не се интересува от връзка.
Телефона ми извибрира на нощното шкафче, затова го взех, преди да е събудил Дрю. След като написах паролата си видях ново съобщение.
БОЛДУИН: Казабланка довечера? Ще взема марокански кюфтета от Маррак на Петдесет и трета.
Въздъхнах. Това беше нещо, което правехме двамата. Обичахме да наемаме филми и да ги превръщаме в тематични вечери. В колежа се редувахме кой да избира филма и другия трябваше да донесе храната. Аз избирах „Сватбен сезон“ и той носеше южняшко пържено пиле. Той избираше „Изкуплението Шоушенк“ и аз носех сандвичи с мортадела.
Преди две седмици бих подскочила от радост при такова предложение, но сега не бях сигурна поради някаква причина. Не че с Дрю се срещнахме наистина и дори да бяхме Болдуин искаше да бъдем само приятели. Защо тогава ми се струваше нередно да се съглася? Може би, защото лежах гола в леглото с един мъж и мислех дали да приема предложението на друг. Може би заради това ми се струваше нередно. Натиснах страничния бутон на телефона ми и реших, че ще помисля повече по въпроса по-късно.
Реших да отида до банята и после да направя кафе, преди да си тръгна. Трябваше да си взема чисти дрехи от апартамента и да се изкъпя преди първата ми среща в девет.
Когато приключих оставих бележка под празната чаша за кафе на плота в кухнята и тръгнах към метрото.
На втората спирка осъзнах, че бях забравила телефона си на нощното шкафче в Дрю. Поне нямаше да се наложи да ходя далеч от работа, за да си го взема.
Телефонът в офиса звънеше, когато влязох няколко минути преди срещата ми. Взех го от плота на рецепцията и вдигнах.
- Офисът на Дрю Джагър. С какво мога да ви помогна?
- Трябва да говоря с Дрю.
Бях чувала гласа на Алекса само веднъж, но знаех, че беше тя. Малко от клиентите ни имаха южняшки акцент и такова държание.
- Може ли да попитам кой се обажда? – попитах с възможно най-любезния и сладък глас, който имах.
- Не, не може.
Кучка!
Погледнах към телефона и линията на Дрю светеше в червено. Вече говореше с някого.
- Господин Джагър не е на разположение в момента – усмихнах се, когато вдигнах отново. – Искате ли да оставите съобщение?
- Кажи му да се обади на Алекса – изсумтя тя и затвори.
Чух Дрю да говори, докато минавах покрай офиса, затова му написах бележка, която да му дам, преди да вляза в офиса си. Но когато отидох до вратата му той затваряше.
- Добро утро – усмихнах се и тръгнах към него. – Приех едно съобщение, докато говореше по телефона.
Дрю се отпусна в стола си със студен поглед.
- Аз също пиех едно за теб.
- А?
- Реших, че сигурно си ти – плъзна телефона ми по бюрото си, - че звъниш да провериш дали телефона ти е в нас, затова вдигнах.
Имаше само двама души, които ми звъняха толкова рано сутринта и предвид начина, по който се държеше Дрю бях сигурна, че не беше майка ми.
- Кой беше?
- Болдуин – каза през зъби Дрю. – Искаше да знае дали да поръчва марокански кюфтета за довечера.
Мамка му! Сега се чувствах по-странно и от сутринта. Имах чувството, че му дължа обяснение.
- Писа ми сутринта да ме пита дали искам да си вземем филм под наем и да вечеряме. Обичам да си правя тематични вечери. Все още не съм му отговорила.
- Е, той чака отговора ти – каза с безизразно изражение Дрю.
Гледахме се известно време, умът ми препускаше и се опитвах да разбера какво точно очакваше да кажа Дрю. За щастие входната врата звънна и когато погледнах към часовника изпитах облекчение, че сутрешната ми среща беше пристигнала.
- За теб ли е? – изправи се Дрю.
- Да, имам сеанс в девет. Отивам да отворя.
- Аз ще отида. Имам конферентен разговор и вратата ми ще бъде затворена, а не обичам хората да си мислят, че си сама тук – каза той и ми подаде телефона, докато подминаваше – Не карай професор Досадник да чака.
Иронично, но проблема на двойката, която току-що бе напуснала офиса ми беше, че не си казваха това, което мислят. Не бяха открити един с друг. Лорън искаше повече орален секс и се притесняваше да го поиска, а годеника й Тим искаше тя да поема по-често инициативата да правят секс. И докато с Дрю все още нямахме проблеми в леглото нямах представа какво искаше той от мен. Ето ме тук – давах съвети на хората как ключа към успешната връзка е комуникацията, а аз самата се криех в офиса си, избягвах Дрю и разговора, който определено знаех, че не е приключил.
Седях така още половин час и се ядосвах на себе си. Дрю по принцип беше много директен мъж. Защо, по дяволите, не искаше да ми каже какво мисли за вечерята ми с Болдуин? И защо се притеснявах толкова от мнението му при положение, че правехме само секс?
Колкото по-дълго стоях в офиса си, толкова по-натрапчиви ставаха мислите ми. Имах нужда от малко прояснение относно това, което се случваше между нас и трябваше да го получа, преди да замине този следобед. Затова реших да се възползвам от съвета, който постоянно давах и да поговоря с него, преди да стане твърде късно.
Изправих се, поех си дълбоко въздух и отидох в офиса на Дрю. Той говореше по телефона, когато влязох. Погледна ме и каза:
- Нека помисля върху това. Става ли да ти звънна другата седмица, Франк?
Когато затвори се отпусна назад в стола си, както беше направил сутринта.
- Емъри.
- Дрю.
Гледахме се и когато той не каза нищо извъртях очи.
- Какво правим точно?
- Сега ли? Ти стоиш в офиса ми и изглеждаш ядосана.
- Знаеш какво исках да кажа.
- Не мисля, че е така.
- Ние… - махнах с ръка между двама ни. – само спим ли заедно?
- Прекарваме по-голямата част от времето си заедно, ядем заедно. А що се отнася до спането, когато сме в леглото заедно не бих казал, че спим достатъчно.
Дрю изглеждаше развеселен, но аз не бях.
- Ние… това между нас моногамно ли е?
Той стана и заобиколи бюрото си. Тонът му вече не беше закачлив:
- Питаш ме дали може да спиш с някой друг ли?
- Не!
Да? Не? Може би? Нямаше друг, с когото исках да бъда. Странно, но мисълта да спя с Болдуин вече изобщо не ми изглеждаше примамлива, но исках да знам дали щеше да бъде странно да бъда приятелка с друг мъж.
- Тогава какво ме питаш?
- Аз… аз… не знам.
Настъпи тишина. Виждах как мозъка му работи, докато ме гледаше и галеше с палец долната си устна. Малко след това той се дръпна от бюрото си и палеца му беше на брадичката ми.
- Нямам намерение да спя с никоя друга – каза, докато ме гледаше в очите. – И очаквам същото от теб. Мислех, че сме се разбрали за това във ваната вчера.
- Добре – прошепнах аз.
- Това е заради съобщението, което ти дадох по-рано нали?
Кимнах.
- Искаш да знаеш какво мисля за това, че ще прекараш нощта сама в апартамента си, ще вечеряш и ще гледаш филм с онзи тъпак?
Кимнах отново.
- Добре – той извърна поглед, сякаш обмисляше отговора си и каза: - Харесвам те. Харесвам това, че по цял ден слушаш скапаните проблеми на хората и все още вярваш, че има причина да бъдат заедно. Харесвам това, че обичаш разнообразието. Съгласна си да гледаш стар филм и да играеш с мен билярд. Харесвам начина, по който очите ти светват, когато заговориш за родителите си. Наистина харесвам начина, по който се чувствам, когато съм в теб и как стенеш името ми, преди да свършиш. Хареса ми това, че си ми направила кафе, преди да си тръгнеш и дори ми харесва това, че се притесняваш какво мисля за вечерята ти с професор Отворко.
Той замълча за момент.
- Мисля, че всичко, което имаш нужда да знаеш е, че за мен това е повече от секс. Ще ти го кажа директно – не ми харесва идеята да гледаш филми на дивана с някакъв нещастник, в който си била влюбена три години. Но няма да те моля да не прекарваш време с него. Това е решение, което трябва да вземеш сама, а аз ще се примиря с него, защото знам, че проблемите ми с доверието нямат нищо общо с теб.
Преглътнах. Това беше доста информация наведнъж и беше много повече от това, което очаквах да получа, когато влязох.
- Добре.
- Всичко наред ли е? Защото имам четири часа, за да приключа с работа, която върша за осем, преди да се кача на самолета, за да може мързеливата ми бивша жена да се оплаква за трафика. Да прелетя хиляда и петстотин километра, за да взема сина си и после отново да ги прелетя обратно. И имам нужда поне от половин час свободен, за да мога да те изчукам на бюрото ти. Защото може и да си ми направила кафе тази сутрин, но не остана достатъчно дълго, за да свърша в теб и имам намерението да поправя тази грешка, преди да тръгна към летището.
Главата ми се замай, но едно нещо знаех ясно. Нямаше нищо, което да искам повече от това Дрю да приключи с работата и да преминем към удоволствията.
Повдигнах се на пръсти и го целунах.

- Отивай. Какво стоиш още? Имаш работа за вършене.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

5 коментара:

  1. Оф ама и тя тази психология ме убива ще станат нещата,но ще бъде мръсно с появата на тази Алекса.

    ОтговорИзтриване
  2. Усещам , че нещата ще се объркат първо с тази Алекса , после и с този Болдуин...

    ОтговорИзтриване
  3. От глава на глава все повече не ми харесва тази Алекса. Благодаря

    ОтговорИзтриване
  4. Радвам се че и каза точно какво мисли 😊направо са страхотни двамата

    ОтговорИзтриване
  5. Точно и ясно! Много ми харесва подходът на Дрю. :)

    ОтговорИзтриване