Глава 3 - Момчетата Винсънт (Момчетата Винсънт #1)


Глава 3

Аштън

Гледах как мини вана на родителите ми се отдалечаваше от алеята и после взех телефона си и писах на Бо.
АЗ: Искаш ли да дойдеш да гледаме филм вкъщи?
Сърцето ми препускаше. Какво правех? Вече бях размила границите помежду ни днес на езерото. Не трябваше да говоря с Бо за тайните си желания, но само като си помислех за пламъка в очите му, докато му разказвах какво ми се искаше да изпитам и тялото ми се изпълваше с вълнение.
БО: Вашите?
Той познаваше родителите ми достатъчно добре и знаеше, че нямаше да одобрят това да прекарвам време с него. Мразех това, че всички мислеха най-лошото за Бо. Само защото майка му беше боклук не означаваше, че и той беше такъв. Със Сойър бяха една кръв.
АЗ: Няма ги за тази вечер.
Баща ми беше планирал изненадващо пътуване за уикенда по случай годишнината им. Знаех за него от седмица, но едва днес следобед каза на майка ми. И двамата пътуваха към Бирмингам сега.
Телефона ми звънна и го изтървах от изненада. Наведох се да го взема и се притеснявах, че може би беше Сойър. Нямаше как да скрия вината в гласа си, ако трябваше да говоря с него.
Беше Бо.
- Ало – казах аз.
- Ще оставя пикапа си в парка и ще дойда до вас през гората. Остави задната врата отворена.
Не искаше някой да види пикапа му тук. Знаех, че го правеше заради мен и беше прав. Най-добре да не паркираше пред нас. Той беше само мой приятел, но… беше и момче. Лошо момче. Аштън Грей не канеше момчета вкъщи, докато родителите й ги няма.
- Добре, щом така искаш.
- Така искам – дълбокият му глас ме накара да настръхна.
- Тогава ще се видим след малко – отговорих.
- Да – каза, преди да затвори той.
Гледах в телефона си и се разкъсвах между вълнението и страха. Щях да прекарам още време насаме с Бо. Липсваше ми. Беше приятно да мога да бъда себе си пред някого. Не трябваше да се преструвам. Също така ми харесваше и начина, по който тялото ми оживяваше, когато ме погледнеше. Имаше нещо дяволито в Бо и това ме привличаше. Какво ми ставаше? Защо така силно исках да съгреша?
Оставих телефона на леглото си и влязох под душа. Нямаше да мисля за правилата, които нарушавах. Не правех нищо лошо. Правилото, не беше толкова важно или голямо. Все пак, имаше по-сериозни неща, за които да се притеснявам. Имах нужда да направя нещо диво, преди да полудея.
Тихото почукване на задната врата накара пеперудите в стомаха ми да запърхат. Чух бравата, когато се отвори и затвори. Бързо облякох тънката си бяла рокля, която бях избрала, след като се преобличах няколко пъти. Беше къса и с тънки презрамки, затова ми се стори достатъчно небрежна за филмова вечер… може да се каже. Погледнах босите си крака, които току-що бях лакирала в бебешко розово и реших, че няма да слагам обувки. Още по-небрежно.
Слязох към коридора, за да посрещна госта си. Дъхът ми спря, когато видях Бо в кухнята. Черното винаги му е отивало, но главата ми леко се замая, когато го видях в кухнята с тясната си черна тениска и джинси.
- Здравей – казах и се опитах да прикрия това, че бях задъхана.
Той кимна, усмихна ми се и отиде до хладилника.
- Жаден съм. Може ли една Кола? – попита, без да ме поглежда.
- Да, разбира се. Поръчах и пица. Скоро трябва да дойде, ако си гладен.
Той затвори хладилника, отвори кутийката Кола и отпи.
- Винаги съм гладен.
- Добре, супер.
Не знаех какво да кажа. Бях поканила Бо вкъщи, за да гледаме филм. Сега, когато той беше тук в цялото си съвършенство не знаех какво да кажа.
- Отпусни се, Аш – усмихна се той и тръгна към мен. – Аз съм – и кимна към дневната. – Да видим какви филми имаш.
Преглътнах нервно, обърнах се и го последвах. Това беше лоша идея. Държах се като глупачка, не така се държаха приятелите. Ако исках да бъда приятелка с него трябваше да започна да се държа като такава, а не като влюбена глупачка.
- Взех два филма от „Червената кутия“. Ако не ти харесат можеш да избереш някой от тези, които са в стаята ми, но те предупреждавам, че са основно романтични комедии. Тези двата вероятно ще са повече по вкуса ти.
Останах с гръб към него, защото бузите ми се изчервяваха и не исках да го види. Държах се толкова наивно. Взимах двата екшън филма, които бях взела от видеотеката, когато той застана зад мен. Замръзнах.
- Дай да видя – устните му бяха близо до ухото ми. После се пресегна и взе филмите от ръката ми.
- Добър избор. И двата исках да ги гледам, но Никол не си пада по филмите като цяло.
Името на Никол ми подейства като напомняне.
- Добре, супер – казах, като се завъртях на пета. – Е, избери един и го пусни. Аз ще взема пари за пицата.
Но първо ще се наплискам със студена вода и ще се успокоя.
Не изчаках да отговори, когато излязох от стаята.
Чух звънецът, докато ровех из портмонето си. Доставчикът сигурно щеше да е някой от училище и не беше добра идея Бо да отвори вратата. Побягнах от стаята си и се озовах лице в лице с Бо или по-скоро лице в гърди… много приятно ухаещи гърди. Затворих очи и поех дълбоко въздух.
- Ще изчакам тук, докато платиш – прошепна той.
Кимнах и го заобиколих. Изпитах облекчение, че Бо се криеше, когато отворих вратата. Беше нападателят на футболния отбор Джими Ноулс.
- Как си, Аштън? – усмихна се Джими.
- Ами добре, благодаря.
- Сигурно ти липсва Сойър.
- Да, така е – кимнах и му дадох парите. – Задръж рестото.
- Супер, мерси Аштън. До скоро – усмихна се по-широко той.
Отвърнах на усмивката му и затворих вратата.
- Това мирише вкусно – излезе от коридора Бо.
Наистина миришеше страхотно, но не мислех, че мога да ям. Бо взе кутията от ръцете ми и я остави на масичката за кафе пред дивана.
- Ще взема картонени чинии – казах и се надявах да не е проличало, че съм нервна.
- Аз нямам нужда, но може да ми вземеш една салфетка – извика той, когато отвори кутията.
Бо беше изял по-голямата част от пицата, преди аз да довърша първото си парче. Радвах се, че не се чувстваше неудобно от откаченото ми държание. Бо се отпусна на дивана, след като избърса ръцете си в салфетката и продължи да гледа филма. Оставих чинията си върху купчината списания „Градина и лов“, които баща ми държеше на масичката.
- Оставих ти още две парчета. Не може да си се наяла.
- Спря да ядеш не защото си се наял? – погледнах към него.
- Не – поклати глава той, - просто бях внимателен. Винаги съм гладен.
- Яж колкото искаш, аз приключих – облегнах се назад и аз.
Той не взе още едно парче, както очаквах да направи. Вместо това вниманието му остана насочено към мен.
- Защо ме покани тази вечер, Аш?
Изчервих се. Защо го бях поканила? Отговорът на този въпрос не беше лесен. Откакто беше влязъл през вратата се държах безумно. Нещо, което не се беше случвало със Сойър. Бо ме смущаваше. Сега беше отегчен до смърт от дъщерята на проповедника, като можеше да бъде при секси приятелката си, която правеше всички онези неща, за които аз само бях чувала. Бях развалила вечерта му и от мисълта, че вероятно беше дошъл тук само заради братовчед си се чувствах ужасно. Правеше го от съжаление и дори не можех да го забавлявам. Е, поне го бях нахранила.
- Съжалявам. Предполагам просто не исках да бъда сама, но съм добре. Можеш да си тръгваш. Знам, че това е страшно тъпо, в сравнение с обичайните ти занимания.
Той се намръщи, след което се наведе и постави лакти на коленете си, без да отделя очи от мен.
- Да бъда с теб не е тъпо, но изглежда ти е неудобно и ако наистина искаш да си тръгна ще го направя. Имам чувството, че се замисляш дали поканата не е била грешка.
Въздъхнах и леко се засмях.
- Не, искам да останеш. Просто никога не съм канила друго момче, освен Сойър и дори тогава родителите ми бяха тук. Нервна съм, не е защото не те искам вкъщи.
- А защо? – попита той.
- Не знам – отвърнах честно.
- Хмм… грешиш между другото… - каза с широка усмивка.
- За кое?
- Канила си и други момчета тук. Преди идвах често. Стаята ти все още е същата.
Усмихнах се, защото беше прав. Трябваше да си спомня, че това беше същото момче, с което лежахме на леглото ми и гледахме филми. Бо се приближи и отпусна ръката си на облегалката на дивана.
- Не хапя, Аш. Аз съм същият. Обещавам ти. Ела по-близо и се увери.
Погледнах към ръката му и идеята да се сгуша в него ме изкушаваше, но не мисля, че това имаше предвид той. Вместо това се облегнах на дивана, като внимавах да не го докосна. Ръката му не се уви около мен, за да ме дръпне, а остана на дивана. Мразех това, че бях разочарована, че не го беше направил.
- Отпусни се и гледай филма – каза той с нежен тон, който не бях чувала преди, но който ме накара да се чувствам на топло и в безопасност. Ръката на Бо се спусна по раменете ми и започна да прави малки кръгчета с пръст. Имах чувството, че ток преминаваше през тялото ми. Надявах се да не забележи, че дишането ми беше учестено. Затворих очи и си представях какво ли щеше да бъде да прокарам пръсти под тениската му, колко нежна щеше да е кожата на гърдите му. Погледнах го и видях, че все още гледаше филма. Нямаше представа, че това, което правеше ме побърква.
Бавно се приближих към него и отпуснах глава на ръката му. Ароматът на ирландски пролетен сапун изпълни сетивата ми. Сойър винаги миришеше на парфюм, затова ми харесваше тази на чисто, на сапун. Обърнах се леко само за да го помириша по-добре и ръката му се стегна около мен. Не го правеше нарочно, но беше толкова приятно. Обърнах тяло към него и затворих очи. Въображението ми надделя и започнах да си представям какво би било, ако я нямаше тениската му.
- Аш – чух гласът на Бо във фантазията си.
- Ммм… - прошепнах, докато ръката ми докосваше мускулите на корема му.
- Какво правиш? – гласът му не звучеше нормално. Имаше паника в тона му и точно тя ме накара да се събудя и да се върна в реалността. Кракът ми беше върху бедрото на Бо, роклята ми се беше повдигнала и едва покриваше бикините ми. Сякаш това не беше достатъчно ръката ми беше под тениската му и галеше топлата му кожа. Ръката му вече не ме докосваше. Дръпнах рязко ръката си и се изправих.
- О, Господи… - промърморих. – Съжалявам… не исках… съжалявам.
Не можех да го погледна. Не и след като буквално го бях опипвала. Вместо това направих единственото, за което се сетих – побягнах в стаята си. Ударих достатъчно силно вратата, за да се затръшне, но не я чух.
- Аш, почакай – чух тихия шепот на Бо.
Господи, защо ме беше последвал? Не можеше ли просто да си тръгне? Не можех да го погледна.
- Съжалявам… просто си тръгвай, моля те.
Скръстих ръце и погледнах към прозореца, като се надявах да ме послуша. Ръцете му се увиха около мен и простенах, защото се почувствах дори по-унижена. Щеше да се опита да ме успокои.
- Не знам какво си мислиш, но по начина, по който реагираш си представям, че е нещо ужасно – снижи глава до рамото ми. – Искаш да си тръгна и ще го направя, но първо искам да ти кажа нещо.
Гърлото ми беше пресъхнало и сълзи изпълниха очите ми. Не можех да отговоря.
- Аз започнах това долу, не ти. Не бях готов за реакцията ти. Мислех, че ще ме отблъснеш, но ти… се сгуши в мен – той отново замълча и топлият му дъх погали тила ми, преди устните му да докоснат голото ми рамо. Потреперих и ръцете му се спуснаха по моите. – Не трябваше да те докосвам, но не можах да се сдържа – промърмори в ухото ми.
Исках да му кажа не, че вината не беше негова. Исках да му кажа, че аз бях прекалила, но не можех.
- Не мога да го направя, Аш. Бог ми е свидетел, че искам, но не мога.
И после си тръгна. Обърнах се и го видях как излиза през вратата ми. Повече от всичко ми се искаше да го извикам, но не го направих. 

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

6 коментара:

  1. Лау започва да става интересно между Аш и Бо, до кога ли ще издържат преди да се целунат 😊

    ОтговорИзтриване
  2. Тази история някак си ми напомня След на Анна Тод, поредицата, която ме запали по тоди жанр. Чета с удоволствие и нямам търпение за следващата. Благодаря!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Става все по интересно!
    Уникални сте момичета��

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за положения труд! Превода е
    прекрасен и книгата е много интересна!

    ОтговорИзтриване