Глава 30 - Егоцентрик


Глава 30

Дрю

- Виж колко са й дълги краката.
Майната й на биологията, това дете определено беше мой син. Бек зяпаше стюардесата с най-дългите крака, които самият аз бях виждал. Тя се повдигна, за да прибере един куфар в отделението над седалките пред нас и хвана Бекет да се навежда и да я гледа.
- Как се казваш? – усмихна му се тя.
- Бекет Арчър Джагър.
Каза го с такава гордост, че сърце не ми даде да му кажа, че обикновено хората не казват трите си имена на непознати. Стюардесата затвори отделението и коленичи до него.
- Здравей, Бекет Арчър Джагър. Аз съм Даниел Мари Уорън и ти си очарователен. На колко години си, миличък?
- На шест и три четвърти.
- На шест и три четвърти, а? Е, аз съм на тридесет една и половина – намигна ми тя и продължи да говори на Бек. – Обикновено ги закръглям на двадесет и седем. Искаш ли нещо за пиене, Бекет Арчър Джагър, на шест и три четвърти? Може би сок?
Той кимна и после добави:
- Имаш крака като на жираф.
- Бек – смъмрих го аз.
- Няма проблем – засмя се стюардесата. – И преди са ми го казвали. Когато бях на твоята възраст децата ми се подиграваха, че имам дълги крака – тя посочи към баджа си, на който беше изписано Дани. – Името ми е Даниел, но всички ми казват Дани и когато бях в началното училище момчетата ми казваха Дани Дългите Крака – засмя се тя.
- Мама има прякор за татко – отвърна Бекет.
- Така ли? Сигурна съм, че е по-добър от моя.
- Не съм сигурен, че искаме да повториш някой от прякорите, които мама използва за татко напоследък – прекъснах го аз, погледнах към стюардесата и обясних: - Разведени.
- Е – усмихна се тя и намигна, - какво ще кажеш да ти донеса малко сок, преди да излетим? И нещо по-специално за татко ти.
Няколко минути по-късно тя се върна с ябълков сок в пластмасова чаша с капак и сламка и стъклена чаша с прозрачна течност и лед за мен. Остави ги пред нас и каза:
- Ще закъснеем с няколко часа, заради времето. Надявам се нямаш планове за тази вечер – погледна към Бек и се пошегува: - Нямаш някаква среща, нали?
Той се намръщи, сякаш му беше казала, че трябва да изяде всичките си броколи и цвекло.
Нека си остане така още дълго време, синко. Самият аз все още не разбирам напълно жените. Далеч съм от момента, в който ще мога да ти дам съвет.
Макар Бекет да нямаше планове за тази вечер коментара на Дани Дългите Крака ме накара да се зачудя какво беше решила Емъри за тази вечер. След разговора ни тази сутрин не беше казала нищо повече по въпроса. Може би, защото единствения разговор, който проведохме, преди да тръгна беше да й шепна „Точно така, малката.“, докато тя беше приведена на бюрото си с пола вдигната до талията. И това определено беше по-приятно, отколкото да продължим да говорим за професор Нещастник.
Но сега ме изяждаше отвътре. Дали седеше в тях до този негодник, в който беше влюбена от три години? Задникът се държеше по-изискано от мен, но въпреки това и двамата бяхме мъже, а Емъри беше една много красива жена. Бях видял държанието му, когато си помисли, че между нас имаше нещо. Не ревнуваше, просто пазеше територията си. Което ми казваше много за това как работеше мозъка му. Хората ревнуват, когато искат нещо, което друг има. Пазят територията си, когато защитават нещо, което вече имат. Нещастникът знаеше, че е негова от самото начало.
Шестото ми чувство казваше, че не искаше да се обвърже с Емъри, защото му харесваше да прави секс с различни студентки и колежки, без да мисли за истинска връзка. И сигурно се питате как, по дяволите, знаех толкова за този тип, като се бяхме срещали едва няколко пъти? Защото познавах този тип мъже. Всяка сутрин през последните две години от развода ми виждах един от тях в огледалото.
Бек рисуваше жираф на блокчето си. Засмях се, защото аз често си драсках, докато говорех по телефона. Можех да се видя как рисувам жираф, ако моливът беше в моята ръка. Макар че вероятно моят жираф щеше да има гърди, защото след като станах на десет гърдите присъстваха във всичките ми рисунки по един или друг начин.
Може и всичко в детството ми да ми е напомняло за гърди, но през последната седмица всичко ми напомняше за Емъри. Рекламният билборд с яркочервено червило, който видях на летището. Яркочервените устни на Емъри по пениса ми. Стюардесата, която спомена, че плановете ни вероятно щяха да се провалят заради времето. Плановете на Емъри – сгушена на дивана с негодника? Синът ми рисуваше жираф. Ако аз рисувах жирафа, той щеше да има гърди. Гърдите на Емъри бяха невероятни. Всички пътища водеха само към една дестинация, на която имаше голяма табела с името й.
Изпих половината от питието си на екс и извадих телефона си от джоба.
ДРЮ: Какво правиш?
После зачаках известието, че Емъри беше отговорила. И чаках…
Превръщах се в женчо. Това беше третият път, в който проверявах телефона си тази сутрин. Нищо. Бяха минали дванадесет часа.
След като направих палачинки с шоколад, които приличаха повече на кекс попитах Бек какво иска да правим. Отговорът му винаги беше един и същ – да караме кънки. Това дете беше обсебено от хокея. Затова опаковах малкото чудовище в три ката дрехи, завързах кънките и на двама ни едни за други и преметнах по един чифт през всяко рамо, преди да излезем.
Слязохме във фоайето и казах на Бек, че трябва да мина набързо през офиса. Емъри все още не ми беше писала и се чудех дали не трябваше да се притеснявам, вместо да се ядосвам.
Когато влязох чух тиха музика. Някаква мелодия и сърцето ми запрепуска при мисълта, че Емъри беше в дъното на коридора. Не знаех дали беше от вълнение или гняв, но чувах как кръвта препускаше през вените ми.
Вратата на офиса й беше полуотворена, но тя явно не ме беше чула, затова почуках, за да не я изплаша. Предвид това, че тя подскочи на другия стол бих казал, че не се беше получило. Инстинктивно вдигнах длани към нея. Отново.
- Аз съм.
- Изкара ми ангелите, по дяволите!
След това Бек, който стоеше зад мен подаде глава.
- О, Боже мой! – покри устата си с ръка Емъри. – Съжалявам! Не трябваше да говоря така!
- Баща ми говори и по-лоши неща – отговори вместо мен Бек.
Усмихнах се и разроших косата му, но трябваше да си напомня да поговоря по-късно с него относно издаването на тайните ми. Емъри стана от стола си, дойде при нас, наведе се и подаде ръка.
- Ти трябва да си Бек.
- Бекет Арчър Джагър.
Емъри се усмихна и ме погледна, а аз повдигнах рамене.
- Радвам се да  се запознаем, Бекет Арчър Джагър. Аз съм Емъри Роуз.
- Роуз презиме или фамилия е?
Емъри се усмихна и се засмя. Беше същият въпрос, който й бях задал, когато се запознахме.
- Фамилия, нямам презиме.
Бекет се замисли за момент, затова се намесих.
- Не исках да те изплаша. С Бек ще ходим да караме кънки. Просто се притесних, когато не отговори снощи на съобщението ми – погледнах я в очите.
Тя се обърна, отиде до бюрото си и вдигна счупения си телефон.
- Изтървах го снощи. Току-що си купих нов и се опитвам да си добавя контактите от стария. Не знам кой се обажда.
Въздъхнах. Не ме беше зарязала. А това наистина ме измъчваше. Вероятно повече, отколкото трябваше. Обикновено, ако се интересувах от някоя жена и тя не отговореше… моля, следващата. Имаше достатъчно риба в морето. Но с Емъри, не само че се притесних, че не ми отговаря, но и не ми се прииска да потърся друг номер в указателя си.
- Искаш ли да ти помогна? Почти всеки месец чупя по един телефон.
Тя погледна към кънките на раменете ми.
- Не искам да ви задържам. Отивайте да се забавлявате.
- Бек няма против. Нали, приятелче?
Синът ми беше много добродушен.
- Не – присви рамене той. – Може ли да рисувам на бюрото ти, тате?
- Разбира се. Най-долното дясно чекмедже.
Бек побягна към офиса ми. Обичаше да седи на голямото ми бюро и да рисува. Можеше да го прави с часове. Аз отидох от другата страна на бюрото на Емъри.
- Очарователен е – каза тя.
- Благодаря, добро хлапе е – дръпнах стола й. – Седни. Ще ти покажа как да ги прехвърлиш.
Разбира се можех да седна и да го направя за две секунди, но предпочитах да стоя зад нея и да я притисна между бюрото и себе си. Нарочно се наведох и говорих тихо, като всеки дъх гъделичкаше врата й.
- Натисни тази папка – сложих ръка върху нейната на мишката и щракнах. – После тук и после използвай онова меню и натисни Възстанови.
Гледах как кожата й настръхваше и се наведох по-близо.
- Студено ли ти е?
- Не, добре съм.
Усмихнах се, докато преминавахме през останалите екрани на монитора. После новият й телефон, който вече беше включен в лаптопа светна и започна да копира информацията.
- Уау! Аз се опитвах да го направя през последния един час.
- Как успя да го счупиш?
- Ако ти кажа обещаваш ли да не се смееш?
- Но ще мога ли да ти се подигравам?
- Не, това също не може.
- Така няма да е забавно – изправих се.
- Как мина пътуването ти до Атланта, задник такъв? – засмя се тя.
- Полета се забави с няколко часа заради времето, но не беше зле. Поне с Алекса не се скарахме.
Емъри ми беше дала перфектната възможност да попитам. Мразех любопитството си, но майната му, щях да я попитам. Поне се опитах да звуча небрежно.
- Как мина вечерята ти снощи?
Емъри ме погледна с присвити вежди, но после осъзна какво я питах.
- О, поръчах си китайско и вечерях сама.
- Не вечеря с Нещастника?
Тя прехапа устната си и поклати глава, а аз се приближих.
- Защо?
- Просто… не ми се струваше правилно.
Бяхме се съгласили да бъдем моногамни чисто сексуално и да, бях й казал, че смятам, че има нещо повече от привличане помежду ни, но не можех да преценя дали щеше да откаже вечеря с приятел. Не ме разбирайте погрешно, точно това исках да й кажа, но мисълта плашеше дори самият мен, затова я запазих за себе си.
Вместо да разкрия вътрешния женчо отидох до вратата, без да откъсвам очи от нея и извиках към сина ми.
- Всичко наред ли е, Бек?
- Да! – извика в отговор той.
- Добре, ей сега идвам, приятелче.
И после затворих вратата.
- Ела тук.
- Какво правиш?
- Ела тук.
Емъри го направи и застана на една ръка разстояние.
- Какво?
- Мислих се за теб през целия полет.
- Така ли? – преглътна тя.
- И в банята тази сутрин. Трябваше да полея пениса си с ледена вода, за да успея да се успокоя. Всеки път щом затворя очи виждам задника ти приведен над бюрото ми.
- Синът ти е в другата стая – погледна ме с изненада тя.
- Знам, затова и не си на бюрото сега. Затова ще се задоволя с нещо по-малко.
Тя облиза устните си и мислеше дали Бек няма да дойде да ме търси, но аз нямах време за мислене. Сложих ръка на тила й и я дръпнах към себе си, за да притисна устните си в нейните. Увих другата си ръка около талията й и тя простена. Ухаеше толкова невероятно. Сладкият парфюм примесен с нейния естествен секси аромат ме опияняваше. Костваше ми нечовешко усилие да не я обърна и да я притисна във вратата. Когато хванах задника й и тя изстена в устните ми почти се бях предал.
Пенисът ми пулсираше, когато се дръпнах. Щях да я целуна отново, когато чух синът ми да ме вика.
- Мамка му… - промърморих и отпуснах чело върху това на Емъри. – Ще трябва да скрия тази ерекция, за да не се наложи да отговарям на въпроси, на които не съм готов да отговоря.
За щастие носех тъмни джинси и успях да се пооправя, преди да отида при Бек.
- Какво има, приятелче?
- Може ли да спрем за горещ шоколад, преди да отидем да караме кънки?
- Току-що яде шоколадови палачинки за закуска. Не мислиш ли, че ти стига толкова шоколад за сутринта?
- Но навън е студено и той ще ме стопли отвътре.
Това момче беше умно. Емъри застана до мен и се усмихна.
- Прав е.
- Ще дойдеш ли да се пързаляш с нас? – попита Бек.
- Не мисля, че е добра идея. Не мога да карам кънки.
- Татко ще те научи. Той е добър във всичко.
Браво, хлапе.
Емъри ме погледна умолително.
- Детето е право – присвих рамене. – Добър съм във всичко.
Тя извъртя очи и после се обърна към Бек:
- С татко ти нямате нужда от мен да ви забавям.
- Винаги ходим само двамата да се пързаляме. Ще ти покажа какви трикове знам.
Емъри се обърна и повдигна вежда.
- Знае трикове, а? Точно като баща си.
- Ела – прошепнах. – Нека той ти покаже триковете си, а аз ще ти покажа моите по-късно.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

10 коментара:

  1. Лау тримата са много сладки заедно 😊дано да има още днес Благодаря ви момичета 😚

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И на мен ми стана много интересно за тях тримата и се надявам да има още 1 изненада за нас днес от феичките.

      Изтриване
  2. Много сладки са тези тримата...
    Благодаря за главата!

    ОтговорИзтриване
  3. И тримата са много сладки ...

    ОтговорИзтриване
  4. Ех, удоволствие да ги гледа човек, да чете де :-)! Благодаря много!

    ОтговорИзтриване
  5. stava vse po hubavo blagodarq strahotniste

    ОтговорИзтриване
  6. Ммммм :) Благодаря за превода :)

    ОтговорИзтриване
  7. Във въздуха пърхат пеперудки, много са сладки.
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване