Глава 31 - Егоцентрик


Глава 31

Емъри

- Не мисля, че е счупен – каза доктора в спешното, докато държеше подутия ми глезен в ръката си. Вече посиняваше. – Но ще направим рентген за всеки случай.
- Благодаря.
- Сестрата ще дойде след малко, за да попълни няколко формуляра и ще извика рентгенолог.
- Добре – казах и се обърнах към Дрю: - Ти си виновен.
- Аз?
- Да, ти ме накара да карам твърде бързо!
- Твърде бързо? Една баба, която буташе кофа на леда ни задмина. Не трябваше да пускаш ръката ми.
- Изплаших се.
Пързаляхме се около два часа и аз все още не можех да разбера как се прави, защото бях толкова нестабилна в краката, че глезените ми трепереха напред назад, от което кънката ми се беше разхлабила. Последния път, в който паднах нямах нещо, което да ме поддържа и го изкълчих. Болеше, но не смятах, че е счупен.
Дрю обаче погледна подутината и каза, че трябва да отидем в спешното. Нямаше начин да го разубедя. Приятелят му Роман ни чакаше през болницата и заведе Бек в апартамента, за да може Дрю да остане с мен.
- Трябва да ви задам няколко въпроса – каза сестрата с папка в ръце. – Съпругът ви може да остане, ако иска, но ще трябва да излезе, когато дойдат за рентгена.
- Той не… - посочих между мен и Дрю. – Ние не сме женени.
Сестрата се усмихна. Не на мен, а на Дрю и запърха с мигли.
Наистина ли избра този момент?
- Е, тогава ще трябва да ви помоля да излезете – каза му тя. – Ще ви повикам, когато приключа с въпросите към вашата…
Тя зачака Дрю да довърши изречението.
- Приятелка.
- О, да. Ще ви извикам, когато приключа с приятелката ви.
Струваше ли ми се или тя наистина се опитваше да разбере дали сме заедно? Дрю ме целуна по челото и каза, че сега ще се върне. Щом излезе сестрата започна да ми задава медицински въпроси. Едва тогава осъзнах, че Дрю ме беше нарекъл негова приятелка.
- Мога да вървя.
Дрю ме беше вдигнал за десети път. Пренесе ме от пързалката до таксито, от таксито до болницата, от болницата до таксито и от таксито чак до апартамента му, където после ме остави на дивана и се погрижи да вдигна крака си, както беше казал доктора. Току-що беше пристигнала храната и ме пренесе до масата.
- Доктора каза да не го натоварваш.
- Няма нищо, просто разтегнато е. С шината и ботуша няма да го натоваря.
Бек дръпна стола, когато с баща му приближихме масата. Роман, който вадеше храната от кутията ни гледаше странно. Днес го виждах за първи път и сигурно ме мислеше за някаква примадона.
- Толкова ме е срам. Кълна се обикновено не съм толкова спъната.
Роман продължи да ни наблюдава, докато Дрю ме оставяше на стола и после сложи една чиния пред мен. Имах чувството, че Роман беше от мъжете, които виждаха всичко.
- Ти си си добре. Нашият Флорънт Найтингейл не трябваше да те оставя да паднеш.
- Не я оставих да падне – изръмжа Дрю. – Тя пусна ръката ми.
Намигнах на Роман, за да му покажа, че бяхме от един отбор и казах сериозно:
- Остави ме да падна.
- Глупости! – Дрю замръзна на място с плато с макарони в ръка. Вече беше сложил твърде много в чинията ми, като погледна първо мен и после Роман. – Не съм я изтървал и ще ви изгоня, ако продължавате с шибаните простотии.
- Внимавай как говориш! – казах.
Роман само се засмя. Вечерята беше далеч от спокойна. Първо двамата с Дрю спорихме за политика и после Роман, Дрю и Бек водиха разгорещен разговор за това кой трябваше да стигне до хокей плейофите този сезон. Беше шумно и често се надвиквахме, но не помнех кога за последно се бях наслаждавала така на вечеря.
След като приключихме Дрю заяви, че не мога да помогна да почистим и ме занесе обратно на дивана. Роман, на който Дрю каза да помогне с масата реши да си отвори бира и се присъедини към мен.
- Искаш ли бира?
- Не, благодаря – отпуснах се на дивана и скръстих ръце върху корема си. – Преядох с десетте килограма макарони и пиле пармезан, което Дрю сложи в чинията ми.
- Двамата доста ли се карате? – отпи от бирата си той и ме погледна отгоре.
- Всъщност да – усмихнах се.
- Това му е запазена марка.
Изражението ми явно беше станало объркано, защото Роман остави бирата на коляното си и ми обясни.
- Запознахме се в шести клас. Откраднах гаджето му…
- В историята на Дрю той е откраднал твоето гадже и сте станали приятели, защото и двамата сте имали шарка – прекъснах го аз.
- Разказал ти е?
- Да – кимнах. – Беше странна, но приятна история.
- Както и да е… двамата се караме от шести клас, но е и най-добрият ми приятел. Той и баща му бяха по-близки, от който и да са баща и син на планетата. Караха се ежедневно. Не е случайно, че си изкарва хляба с това – Роман отпи от бирата си и изглежда се зачуди дали да каже следващото: - Искаш ли да знаеш как разбрах, че няма да се получат нещата между него и Алекса?
- Как?
- Никога не спореха. Не и преди тя да покаже истинската си същност. Да се покаже като егоистичната кучка, която винаги е била. И това е различен тип спор. Дрю е различен, когато обича.
- Ние не сме…
Роман се отпусна на дивана и се усмихна.
- Знам. Виждам, че и двамата все още не сте го разбрали. Ще си поговорим отново след месец или два.
- Има ремонт на пътя на 49-та улица, опитай през 51-ва.
- Боже, ти си истински трън в задника – промърмори Дрю, когато направи остър ляв завой.
Спорехме през всичките тридесет минути, докато пътувахме към апартамента ми. Той искаше да остана в тях, за да ми помага, но синът му беше там и не ми се струваше правилно. Накрая се предаде, но изчакахме първо Бек да заспи. Роман остана при него, за да може Дрю да ме закара.
Когато пристигнахме пред нас се опитах да оспоря желанието му отново да ме носи, но беше безуспешно. Увих ръце около врата му и започна да ми харесва.
- Май трябва да намалиш количеството бургери, които ядеш – подразни ме Дрю.
- Внимавай! Тези шеги ще ти докарат проблеми. Ще спра ВСИЧКОТО месо!
- Не говориш сериозно. Харесваш „месото ми“ твърде много.
- Много си самоуверен!
- Може и така да е, но единственото, в което съм напълно сигурен е, че след по-малко от пет минути ще бъда в теб.
- Нямаме време за това – казах, когато вратите на асансьора се затвориха. – Трябва да се връщаш при Роман, за да може той да се прибере.
- Майната му на Роман! – едната му ръка се плъзна надолу и хвана здраво задника ми. – Цял ден те разнасям нагоре-надолу и не издържам повече! Определено ще го направим.
- А ако не те поканя вътре?
- Права си. Тогава можем да го направим тук в асансьора – каза и вдигна брадичка към малката камера в ъгъла на кабинката. – Някой може да гледа. Ще се зарадва на шоуто.
Бях отпуснала глава върху гърдите на Дрю, затова я повдигнах, за да го погледна. Очите му горяха. И ако не го поканех в нас имаше шанс наистина нощната смяна да се позабавлява на мой гръб. Но защо не се изкачвахме?
- Натисна ли етажа ми?
- Мамка му – Дрю се засмя и се наведе, за да натисне копчето. Точно преди да се затворят вратите една ръка ги спря.
Разбира се, че трябваше да бъде Болдуин. Погледна ме в ръцете на Дрю и после видя шината около крака ми.
- Емъри, какво е станало?
Усетих как захвата на Дрю се стегна.
- Паднах, докато карах кънки. Нищо сериозно.
Болдуин погледна Дрю.
Какво, по дяволите, му става? Имаше нужда от потвърждение ли?
- Прегледаха я в болницата. Не е счупен – каза отсечено. Челюстта му беше толкова стегната, че виждах мускулчетата как помръдват.
Вратите на асансьора се затвориха и изведнъж атмосферата стана повече от некомфортна. Стана… задушаваща. Двамата стояха от двете ми страни и изведнъж ми се прииска да бях спорила повече за носенето. Когато стигнахме трети етаж бях сигурна, че нямаше достатъчно останал кислород в асансьора. Болдуин подаде ръка и ни пусна да минем първи.
Опитах се да намеря ключовете в чантата си, но беше трудно предвид позата, в която бях. Когато Дрю спря пред вратата ми казах:
- Имаш ли нещо против да ме пуснеш, за да намеря ключовете си?
Той ме остави нежно, като ръката му остана на талията ми, за да не се налага да натоварвам крака. Болдуин спря пред вратата ми:
- Мога ли да ти помогна с нещо?
Отворих уста, за да отговоря, но Дрю ме изпревари:
- Аз ще се погрижа, ако има нужда от нещо.
- Мога да те оставя в офиса сутринта и да те взема после – игнорира го Болдуин.
- Имам кола – промърмори Дрю, когато взе ключовете от ръката ми и отключи вратата.
- Няма нужда да идваш до тук. Тръгваме от едно и също място и мога да те закарам на път за университета.
Игнорирах очите, които се опитваха да пробият дупка в мен и се обърнах към Болдуин.
- Би било чудесно, благодаря. Мога да си хвана и такси. Няма нужда Дрю да идва от центъра до тук сутринта. Не е нужно да буди детето.
- Тогава е решено, пиши ми сутринта, ако имаш нужда от помощ.
- Благодаря.
Болдуин кимна към Дрю и после влезе в апартамента си. Срещата ни вероятно трая не повече от три минути, но имах чувството, че бяха минали часове.
Вътре пуснах осветлението и свалих палтото си. Дрю беше мълчалив и имах чувството, че предстоеше някакъв особено злобен коментар. След минута започнах да се отпускам и реших, че вероятно си въобразявам и ситуацията е била странна и неудобна само за мен.
Грешах.
- Този тип е пълен задник.
- Какво е направил?
Дрю явно прие въпроса ми като опит да защитя Болдуин. Не само изражението, а и цялата му стойка се промени.
- Искаш ли да спиш с него?
- Какво? Не! Откъде, по дяволите, ти хрумна този въпрос?
- Трябва да тръгвам – прекара пръсти през косата си той. – Не искам Бек да се събуди и мен да ме няма.
Изведнъж от отчаян да бъде с мен Дрю се беше превърнал в отчаян да бъде далеч от мен.
- Какво ти става?
- Искаш ли да сваля шината или да направя нещо друго, преди да тръгна?
- Не! – изнервена му се сопнах. – Просто си тръгвай.
Притиснах глава към вратата, след като той я затвори след себе си. Умът ми препускаше, но един и същи въпрос не спираше да излиза на повърхността:
Искам ли да спя с Болдуин?

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Болдуин пак прецака нещата, дано да се разкара вече. Дано да се разберат тези двамата. Нямам търпение да разбера какво ще стане. Надявам се днес на още една глава. Благодаря Ви, че правите деня ни по-интересно и ни радвате :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Е, стига де! Много бързо се задават облаци.
    Благодаря за превода!

    ОтговорИзтриване
  4. Направо се ядосвам на Емъри, да вземе решение кого от двамата иска - Дрю или Болдуин . Пък и този Болдуин хем не я иска , хем ревнува ...

    ОтговорИзтриване