Глава 33 - Егоцентрик




Глава 33

Емъри

Слушай собствените си съвети.
Това трябваше да си припомня, когато Дрю ме погледна в очакване на отговора ми. Искаше да знае какво щеше да се случи, ако мъжът, в който бях влюбена през последните няколко години… ако мъжът, заради когото се преместих в Ню Йорк изведнъж реши, че иска да бъде с мен. Беше въпрос, върху който размишлявах цяла вечер, когато и двамата ме оставиха снощи.
Дрю заслужаваше да чуе истината. Дължах я и на себе си.
- Имах чувства към Болдуин от толкова дълго, че не помня какво е да ги нямам.
Дрю се отпусна на бюрото ми.
- Но каквото и да изпитвах към Болдуин е много различно от това, което се случва между мен и теб.
Дрю извърна рязко поглед към мен и трябваше да стисна бедрата си, за да не се развълнувам от това, че се ядосваше. Нямаше съмнение, че споровете и това да се ядосваме беше като някаква извратена любовна игра за двама ни, но сега не беше момента.
- Болдуин е умен и възпитан. Имаме общи интереси като психологията и социологията. Не псува, води ме по луксозни ресторанти и никога не ми е повишавал тон.
- По-добре скоро да чуя „но“.
Устната ми потръпна. Трябваше да премина през трудната част без да му дам неговото „но“.
- Има. НО трябва да бъда напълно честна.
Той ме погледна и очите му казваха да премина към важната част. Кимна ми да продължа.
- Ще те излъжа, ако кажа, че не бях влюбена в Болдуин. Но ето те и теб. Объркваш ме невероятно много и нямам представа какво ще се получи помежду ни, но има едно нещо, в което съм сигурна.
- И какво е то?
- Когато те погледна осъзнавам, че никога нямаше да се получи с него.
- Не ме бива с доверието – погледа му изведнъж стана по-мил.
- Знам.
- И ще продължа да крещя и да използвам думата шибан като глагол, съществително и прилагателно.
- Има пъти, в които определено се наслаждавам на езика, който използваш – подсмихнах се аз.
Дрю посегна, плъзна пръсти по брадичката ми надолу по врата и по ключицата ми към гърдите ми.
- О, нима?
Само това ми трябваше – дрезгаво „О, нима?“ и докосване. Знаех какво точно изпитвам към Дрю, колкото можех да обясня какъв беше точно вкусът на водата, но някак той беше станал нещо без което не можех и не бях готова да се откажа от него.
- Къде е Бек? – прошепнах.
Очите на Дрю следваха пръстите му, които бяха под пуловера ми.
- На училище. Трябва да го взема след час.
Тялото ми настръхна при мисълта как можем да прекараме този час.
- Някакви клиенти, преди да го вземеш?
Започна да разкопчава малките перлени копчета, които бяха по дължината на пуловера ми.
- Не, ти?
Поклатих глава. След това търпението на Дрю излетя през прозореца. Той ме вдигна от стола ми, разкъса бикините ми, вдигна ме на бюрото, така че да бъда срещу стола и повдигна полата ми до талията. Всичко това, докато внимаваше да не нарани крака ми. После седна на стола и разхлаби вратовръзката си.
- Какво правиш?
- Показвам ти, че съжалявам. Разтвори бедра.
О, Господи!
Разтворих крака пред него и потреперих само от погледа му. Когато облиза устните си и се приближи със стола аз се преместих до ръба на бюрото.
- Може и да не обичам да ям в луксозни ресторанти, но винаги ще си нахранена. Аз ще се храня от теб, докато ти не си тази, която крещи неприлично.
Това определено ме устройваше.

Нещата бяха различни след разговора ни сутринта. Имаше интимност, някаква невидима връзка, която я нямаше преди това. Дрю взе Бек от училище и го доведе, за да обядваме, преди двамата да тръгнат към библиотеката и после отново да карат кънки. Харесваше ми това, че Дрю успяваше да съчетае следобедите си между работата и игрите. Бек си играеше на детското килимче, докато Дрю работеше в съседната стая, без да спира да го наблюдава през отворената врата. Когато приключеше с работата Бек му четеше и после наградата беше пързаляне.
Имах работа през целия следобед и въпреки, че минаваше шест и половина вечерта наистина започвах да вярвам, че има решение за проблема на всеки от клиентите ми. Оптимизмът ми се беше разпространил и в сеансите ми. Прибирах лаптопа си, когато чух входната врата да се отваря и нечии малки крачета да бягат към офиса ми.
- Взехме всичко за филмов маратон! – извика Бек. Пухкавите му бузи бяха зачервени от студа и беше облечен толкова дебело, че приличаше на снежен човек.
- О, така ли? И какво смятате да гледате?
- Взехме два филма – вдигна пръстите си Бек. – Един за вечеря и един за десерт.
Не разбирах какво точно имаше предвид, но вълнението му беше заразително.
- Това звучи чудесно. Кой филм ще гледате първо?
Дрю се появи зад сина си.
- Накара ме да спра на тротоара, вместо в подземния гараж, за да може да дойде и да ти каже първи.
Бек се усмихна толкова широко, че можех да преброя малките му зъбки. Вдигна кутията с диска.
- За вечеря взехме „Облачно с кюфтета“ – и после посочи към баща си, който държеше торба с храна за вкъщи.
- Мама Тереза прави най-хубавите кюфтета в града.
Бек кимна и после вдигна втората кутия.
- И за десерт имаме „Снежанка и седемте джуджета“.
Бек отново посочи към баща си. Изглеждаше така, сякаш играеха малка сценка.
- Пай с цариградско грозде от Френската пекарна.
- Какво е пай от цариградско грозде? – усмихнах се.
- Само ако знаех… - присви рамене Дрю. – Но трябваше да отидем в три пекарни, докато го открием. Това нещо струва двадесет и шест долара, затова наистина се надявам да е вкусно.
- Аз ще ям моят с ванилов сладолед – добави Бек. – Но това не е част от твоето филмово парти.
- Моето филмово парти?
- Татко каза, че обичаш да си правиш филмови партита. Ще дойдеш ли?
Падна още едно парченце от стената, която бях изградила около сърцето си, защото се страхувах, че ще се влюбя в този мъж. Дрю ме гледаше, преценяваше реакцията ми. Не можех да я скрия и да исках.
- Толкова си сладък – казах с ръка на сърцето. – Не мога да повярвам, че си измислил филмова вечер за мен. С удоволствие ще дойда.
- Аз ще извикам асансьора – извика нетърпеливо Бек и побягна по коридора.
- Не влизай, преди да дойда – предупреди го Дрю.
Приключих с прибирането на нещата ми и отидох до вратата. Надигнах се на пръсти и нежно го целунах.
- Благодаря ти.
- За теб винаги – намигна ми той.
Дрю ме вдигна, защото очевидно все още не ми беше позволено да ходя сама и тръгна към асансьора. После ми прошепна:
- Мисля, че ще ми харесат тези тематични филмови вечери. Най-накрая ще се възползвам от порно колекцията ми.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

6 коментара:

  1. Много, много благодаря и за тази глава. Нямах търпение да разбера как ще продължи разговора.Много сладко е това с филмовата вечер...голяма идилия...

    ОтговорИзтриване
  2. Е , страхотни сте ! Благодаря за продължението !

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятни са.... Много е завладяващ Бек! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Приличат на истинско семейство 😊толкова са сладки тримата заедно но защо си мисля че онази кучка ще направи нещо да ги раздели 😞

    ОтговорИзтриване
  5. Ох, много са сладки тия тримката! Ще стане страхотно семейство от тях!Благодаря за превода!

    ОтговорИзтриване