Глава 34 - Егоцентрик



Глава 34

Емъри

Седмицата беше толкова идеална, колкото и филмовата вечер. От времето прекарано с Дрю и Бек разбрах много какъв мъж беше той. Разбрах повече отколкото, ако бяхме отишли на десетки срещи. Като се замисля това трябваше да бъде част от срещите. На втората или третата среща мъжът да трябва да доведе дете, може би племенник или племенница, ако нямаше собствени, за да можеш да видиш каква е връзката му с тях. Така може да се спестят шест месеца в излишни срещи.
Независимо дали закусвахме или вечеряхме всеки ден Дрю винаги успяваше да намери време за трима ни да седнем заедно тримата или те двамата насаме. Чувствах ги като моето малко семейство, но осъзнавах, че няма винаги да бъде така. Алекса щеше да се върне утре и не бях сигурна какво щеше да се случи тогава. Определено бях любопитна да я видя.
Този следобед щях да гледам Бек за няколко часа, докато Дрю взимаше показания, които не успя да отмени. Смяташе да попита една от помощник учителките в училището на Бек, защото тя понякога го гледаше, но аз настоях, че ще се справя.
Дрю имаше доста филми, които щяхме да гледаме горе в апартамента и аз бях взела пуканки, които да направя на печката. Всичко щеше да мине под мед и масло.
Или поне така си мислех.
После се наложи да се обадя на Дрю и да прекъсна работата му десет минути, след като беше започнал. Обадих се да му кажа, че трябва да отидем в болницата.
- Толкова съжалявам – казах за милионен път.
Седяхме в малка стая със завеси в същото спешно отделение, в което бяхме отишли за глезена ми преди по-малко от седмица. Само че този път Бек беше този, който имаше нужда от помощ.
- Случват се такива неща. Било е инцидент. Той знае, че не трябва да пипа печката.
- Аз трябваше да внимавам.
С Бек правехме пуканките. Той никога не беше виждал да се правят по този начин и големите му шоколадови очи бяха станали като понички, когато царевицата започна да пука под фолиото в тенджерата. После пукането се забави и фолиото щеше да експлодира, затова дръпнах тенджерата от котлона и направих дупка, за да излезе парата. Когато Бек реши да избере филм не се замислих и отидох до тоалетната. Нямаше ме по-малко от три минути, като си мислех какъв хубав следобед имахме. Миех си ръцете, когато чух виковете.
Милото дете се беше върнало до печката и не знаеше, че котлона все още е горещ, защото не беше оранжев и се опитал да се надигне, за да гледа парата на пуканките. Без да иска сложил цялата си ръка на котлона.
- Кухнята на майка му е с газ. Трябваше да му обясня, че моят котлон остава горещ, когато взех печката преди година. Вината не е твоя, моя е.
Бек присви рамене. Това дете беше истински боец.
- Вече не боли толкова.
Доктора каза, че няма нищо страшно и трябва да нанасяме лосион Силваден, а после уви ръката на Бек с компрес.
- Съжалявам, съкровище – сложих ръка на коляното на Бек. – Трябваше да ти кажа да стоиш надалеч дори и да изчезне цвета от котлона.
Малко по-късно дойде една сестра и ни обясни как да го преобличаме, даде ни тубичка с крем и малко марли, които да използваме утре, за да не трябва да ходим веднага до аптеката. Макар и всички да се държаха, сякаш беше нещо нормално аз се чувствах ужасно.
Първият път, в който Дрю ме беше оставил сама с детето го бях наранила.
- Приличам на боксьор! – каза Бек, докато се прибирахме от болницата. – Тате, може ли да увиеш и другата ми ръка? И да ми вземеш от онези червените неща?
- Разбира се, приятелче.
Двамата бяха отново себе си, но аз все още се чувствах отвратително. Дрю се пресегна и сложи ръка на коляното ми, докато караше.
- Хората ще започнат да ме гледат странно, заради вас двамата.
Повдигнах вежда.
- Ти си с шина, а той с бинтована ръка.
- О, Господи! – покрих устата си с ръка. – Представяш ли си? Гледат теб странно, когато и двете травми са по моя вина.
- Сериозно – каза по-тихо Дрю, - спри да се самообвиняваш. Било е инцидент. Можех аз да правя пуканките и щеше да се случи същото.
- Но не се.
- Престани, Емъри. Преди два месеца ходеше със синьо око, защото се блъснал в шкафа, докато майка му го е гледала. Той е малко момченце. Те правят неща без да мислят дали ще се наранят.
- О, не!
- Какво?
- Дори не се замислих за майка му. Сигурно ще ме намрази.
- Не се притеснявай за нея. Така или иначе едва ли щеше да те хареса.
Чудесно. Просто чудесно.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

3 коментара:

  1. Ех , тази Емъри е една и тя, все разни нещастия и се случват !Благодаря за главата !

    ОтговорИзтриване
  2. е, случват се такива неща :) сега да видим какво ще стане с Алекса :) Благодаря

    ОтговорИзтриване
  3. Кофти стана 😞сега онази Алекса , сигурно ще почне да обвинява Еймъри за инцидента , дано да не започе да обвинява и Дрю

    ОтговорИзтриване