Глава 35 - Егоцентрик


Глава 35

Емъри

- Коя си ти?
Трябваха ми само три думи от жената, която влезе в офиса на другата сутрин, за да разбера, че беше кучка.
Тесни джинси, кафяви кожени ботуши на дългите й слаби крака и малка талия, облечена в блуза, която показваше повече плът отколкото трябваше за края на януари в мразовития Ню Йорк. Не исках да поглеждам по-нагоре. Исках да се прибера вкъщи и да се преоблека в нещо по-малко професионално и доста по-секси. Нямаше съмнение коя беше тя. Не исках, но плъзнах очи нагоре и видях, че лицето й беше не по-малко добро като тялото.
Разбира се!
- Аз съм Емъри Роуз, а вие сте?
- Алекса Джагър. Съпругата на Дрю.
Дрю изведнъж се появи до мен във фоайето.
- Бивша жена – каза грубо и присви очи.
- Както и да е – извъртя очи Алекса. – Трябва да поговорим.
- Запиши си час. Зает съм.
Тя напълно игнорира Дрю, подмина го и тръгна към офиса му. Двамата останахме за момент в лобито.
- Е, тя е чудесна – казах тихо.
Дрю си пое дълбоко въздух.
- Може би ще е по-добре да си сложиш тапи за уши.
- Отиваме!
- Няма да го вземеш с теб, за да обикаляш с някакви автомобилни състезатели из страната и да го обучаваш вкъщи! Отивай, ако искаш, но Бек остава тук.
- Какво ще прави тук с теб? Ти работиш по шестдесет часа на седмица.
- Ще го измисля. Поне ще е на училище, ще си е вкъщи и ще има някаква стабилност.
- Не можеш да го измислиш. Ще го зарежеш с бавачката. Чух достатъчно за нея тази сутрин и очевидно не е особено компетентна, щом се е изгорил.
Мамка му!
Виковете притихнаха и знаех, че Дрю се опитваше да се овладее. Представих се как челюстта му е стегната и кръвта му беше завряла, докато се опитваше да не го показва. Когато най-накрая го направи тонът му беше повече от ядосан, беше заплашителен и смъртоносен.
- Не знаеш какво говориш. Не съм оставил сина си с бавачка. Беше с мен или с приятелката ми през цялото време. Грижехме се добре за него.
- Приятелка? – изсумтя Алекса. – Водиш някакви фльорци около сина ми?
- Синът ни! – изръмжа Дрю. – И тя не е някаква фльорца. За разлика от теб аз не съм запознавал Бек с някого, когото съм излизал. През цялото време той говори за най-различни мъже и аз си мълчах, защото вярвах, че си достатъчно разумна около него. Очаквам същото отношение към Емъри.
- Емъри? Жената, с която се запознах във фоайето? Вече чукаш служителките ли?
- Поделяме си офиса. Тя е психолог, не моя служителка. И какво ти пука дори да метеше пода тук? Поне има някаква работа. Трябва да опиташ и ти. Може да оцениш повече ботушите за хиляда долара, с които си в момента.
- Аз отглеждам сина ни. Това е работа на пълен работен ден.
- Забавно как той е наш син, когато стане време за заплата, но е твой, когато искаш да обикаляш с него по състезания на НАСКАР.
- Взимам го! – сопна се тя.
- Не, няма!
- Не мисля, че е нещо, за което искаш да се караме. Бек трябва да опознае баща си и да прекарва време с него.
Зачаках рева на животното, което знаех че потиска.
- Той прекарва време с баща си!
- С биологичния си баща.
- Това не беше мой избор. Ти се увери да не бъде така. Бог ми е свидетел, че нямаше да се оженя за теб, ако знаех, че си курва, която е бременна с чуждо дете!
- Майната ти!
- Разкарай се, Алекса! Изчезни от погледа ми!
Макар да знаех какво следваше подскочих, когато чух вратата на офиса на Дрю да се затръшва. Алекса излезе и разтресе цялата сграда. Изчаках няколко минути в офиса си, защото не бях сигурна дали трябваше да дам време на Дрю да се успокои или да отида и да се опитам да го направя. Накрая, когато чух само тишина реших да отида.
Столът на Дрю беше далеч от бюрото му и той седеше с лакти на коленете си.
- Добре ли си? – попитах нежно.
Той не ме погледна, когато проговори, а гласът му беше дрезгав.
- Да.
Направих няколко колебливи крачки към него.
- Какво мога да направя?
Дрю поклати глава няколко пъти, а после ме погледна.
- Можеш ли да ме направиш истинския баща на това момченце?
Сърцето ми се сви, когато видях победеното му изражение. Очите му бяха червени и пълни със сълзи. Усещах болката му и коленичих пред него.
- Ти си истинският му баща, Дрю.
Макар да ме слушаше знаех, че не вярва на думите ми. Затова реших да му разкажа история, която не бях разказвала на никого досега:
- Когато бях на деветнадесет реших, че искам да намеря истинската ми майка. Не знаех защо, вкъщи нещата бяха наред и нищо не се беше случило. Мисля, че беше от любопитство. Както и да е… осиновяването ми беше отворено, затова можех да получа информацията без проблем. Не исках да нараня чувствата на родителите ми, затова реших да не им казвам и да отида сама.
Дрю ме погледна концентрирано и продължих:
- Една събота им казах, че отивам при една приятелка, а вместо това пътувах четири часа до адреса, на който живееше биологичната ми майка. Стоях пред къщата й и чаках да излезе. После я последвах до закусвалнята, в която работеше. След още няколко часа събрах смелост и влязох. Гледах през прозореца и знаех точно кои маси обслужваше тя, затова поисках маса до прозореца, за да е моя сервитьорка.
Макар Дрю да беше наранения от двама ни той подаде ръка и стисна рамото ми, за да ме насърчи.
- Какво стана?
- Тя дойде, за да вземе поръчката ми и аз започнах да бръщолевя каквото ми хрумне, но успях да си поръчам препечени филийки и чай, докато я зяпах – замълчах, като се замислих за спомена. – Тя имаше червена коса.
Дрю погали бузата ми.
- Както и да е… докато взимаше поръчката на съседната маса телефона ми звънна и видях, че беше майка ми. Прехвърлих я на гласовата поща, защото си мислех, че ако разбере къде съм щеше да се ядоса. Но, когато чух съобщението… тя просто е искала да ме чуе и да се увери, че съм добре. Каза, че съм изглеждала малко тъжна предишния ден. Не е нужно да казвам, че се почувствах виновна. Когато сервитьорката – родната ми майка донесе поръчката ми няколко минути по-късно плачех. Тя ме погледна и дори не ме попита дали съм добре. Нямах търпение да оставя чая и да си тръгна.
Въздъхнах.
- Погледнах още веднъж жената, която ме беше родила и осъзнах, че истинската ми майка беше тази, която ми беше оставила съобщение на гласовата поща. Може и биологично да бях свързана с тази сервитьорка, но тя не беше нищо повече от една непозната. Защото аз също бях това… напълно непозната. Хвърлих двадесет долара на масата и никога не се обърнах повече.
Погледнах Дрю в очите.
- Да бъдеш родител е избор, не право. Дотогава не разбирах защо родителите ми празнуваха денят, в който ме бяха взели. Ти си баща на Бек не по-малко отколкото Мартин Роуз е мой. Всеки може да бъде баща, но истинския баща е този, който обича и отглежда детето като свое.
- Ела тук – вдигна ме Дрю и ме сложи в скута си, а после прибра кичур зад ухото ми. Тъжният му и ядосан поглед сега беше изпълнен с топлина. – Откъде се появи?
- Влязох с взлом и ти показах задника си, не помниш ли?
Той се засмя и почувствах как част от напрежението му изчезна, когато ме прегърна силно и целуна челото ми.
- Благодаря ти, имах нужда от това.
Бях щастлива от това, че успях да го успокоя малко. Дрю беше цяла седмица с Бек и това беше първия следобед, в който бяхме сами.
- Следващия ми сеанс е след два часа, ако искаш още нещо.
Дрю стана и ме понесе още преди да завърша изречението. Извиках от изненада. Очаквах да ме остави на бюрото и се изненадах, когато продължи към вратата.
- Без секс на бюрото? – попитах.
- Бюрото е за чукане. Сега искам да те любя.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

14 коментара:

  1. Уникални сте момичета �� На ден по няколко пъти проверям дали е качена главата и не мога да опиша колко се вълнувам,когато я видя качена ��

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни сте!Благодаря Ви от сърце за труда.

    ОтговорИзтриване
  3. Ойййййййййй :'((((( обичам гии

    ОтговорИзтриване
  4. Ммммм :) Дрю е тотално загубен вече! Да видим Емъри кога и тя ще се предаде на него... :)
    Главата е супер! Цял ден все проверявам и проверявам :)

    ОтговорИзтриване
  5. Много приятна глава, двамата изглеждат толкова щастливи заедно, но дано само тази Алекса да не започне да всява смут и раздор...
    А на целия екип благодаря, че ежедневно качвате нови глави понякога дори две, а това са любимите ми дни. Благодаря ви отново!

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотни сте, страхотни са и героите. Всеки ден с усмивка на уста чета! Много ведра и лека книга, която с нетърпение чакам ! Благодаря ви, момичета, най- добрите сте в това, което правите! Хубава вечер 🌷😘😇

    ОтговорИзтриване
  7. Прекрасни сте.

    ОтговорИзтриване
  8. Отново огромни благодарности!

    ОтговорИзтриване
  9. Как го правите? Всяка следваща книга е от хубаво, по-хубава...Благодааряя Вии!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стараем се да ги избираме така :D <3

      Изтриване
    2. И определено се получаво! БЛАГОДАРЯ ВИ!

      Изтриване
  10. Страхотни сте ! Благодаря Вви за прекрасните преводи , които правите за нас !

    ОтговорИзтриване
  11. Страхотни са двамата заедно , а с Бек са пълен екип😊Благодаря момичета 😙

    ОтговорИзтриване