Глава 37 - Егоцентрик


Глава 37

Емъри

Нещо ставаше.
Вратите на офиса се затръшваха през последната половина от сеанса ми. През последните десет минути към това се включиха и крясъци. Единият глас беше на много ядосания Дрю, а другия на Роман, който беше пристигнал наскоро. Той често водеше разследвания за Дрю, но каквото и да се случваше сега беше по-лично от някое дело.
След като се извиних отново на пациентите ми, като ги излъгах и им казах, че ще трябва да поговоря с майсторите за езика, който използват, затворих и тръгнах към вратата. Спрях, когато чух името си.
- Емъри? Какво общо има тя?
- Алекса е казала в съда, че спя с бивша престъпничка.
- Бивша престъпничка? Какво е направила? Паркирала е неправилно?
- Дълга история е, но я арестуваха миналия месец.
- Какво?
- Станало е като е била тийнейджър. Не се е явила в съда по обвинения за непристойно поведение, защото се е къпала гола в някакъв басейн. Превърнало се е в заповед за задържане, защото не е платила глобата. Не е по-сериозно от глоба за паркиране. Но, разбира се, Алекса е направила от мухата слон! В молбата пише, че съм оставил детето на грижите на бивш престъпник. Освен това е добавила, че същия бивш престъпник е причината Бек да пострада.
- Мамка му!
- Да, мамка му! Това не е най-лошото. Мога да се оправя с тази простотия, ако беше в Ню Йорк, защото съдиите чуват такива глупости всеки ден, но тя е подала молбата за промяна на родителските права в Атланта.
- Как може да го направи, като и двамата живеете тук?
- Сега идвам от апартамента й. Изнесла се е. Портиера каза, че си е тръгнала вчера и е дала нов адрес. Мястото е празно. Тя се е изнесла!
Дрю не пиеше често. От време на време пиеше по едно малко уиски или една-две бири, но рядко можехте да го видите да ги пие едно след друго.
До тази вечер.
Макар и да се опита да ме увери, че това не беше по моя вина не беше успял. Смятах, че аз съм причината да изглежда като негоден да отглежда детето си.
Седяхме в апартамента му, след като и двамата отменихме работата за следобеда. Обещах на Роман, че ще закарам Дрю на летището за полета им сутринта. Двамата щяха да отидат в Атланта, за да се опитат да говорят с Алекса и наистина се радвах, че Дрю нямаше да направи това сам. Не можеше да изрече името на бившата си съпруга без да изръмжи.
Затворих вратата след Роман, заключих, взех чашата на Дрю от плота и я изсипах в мивката. После отидох до дивана, където лежеше с едната си ръка върху очите. Краката му бяха по-дълги от дивана и висяха в края. Развързах обувките му и ги свалих.
- Опитваш се да ме съблечеш ли? – заваляше Дрю. – Майната им на обувките! Сваляй панталона!
Усмихнах се. Макар и пиян все още беше себе си.
- Почти единадесет е. Полетът ти е след десет часа и реших, че ще искаш да поспиш. Сутринта ще ти се стори тежка след всичкия този алкохол.
- Не мога да изгубя сина си.
Сърцето ми се късаше от болката в гласа му.
- Няма да го изгубиш. Ако не се получи с пари ще убедиш съдията, че синът ти има нужда от теб и трябва да бъде тук.
- Съдебната ни система не е толкова справедлива, колкото мислиш. Хора като мен я превръщат в такава всеки ден.
Не знаех как да отговоря на това. Исках просто да направя каквото мога, за да се почувства по-добре. Затова свалих обувките си, качих се на дивана и се сгуших в гърдите му.
- Съжалявам за всичко това. Личи си колко обичаш това малко момченце. Съдията трябва да го види.
Той ме стисна в отговори и малко след това, когато си помислих, че се е унесъл той проговори отново едва доловимо:
- Искаш ли деца, Оклахома?
- Да, искам. Бих искала да имам няколко и може би да осиновя също.
- Ще бъдеш страхотна майка един ден.
- Не можах да я намеря. Адреса, който е оставила е къщата на брат й. Този тип е загубеняк. Отидох в два часа и той все още спеше – после Дрю се засмя. – Е, спеше преди Роман да го хване и да го провеси с главата надолу.
- Влезли сте с взлом?
- Не се наложи. Входната врата не беше заключена. Повярвай ми, няма нужда да го прави. Дори хлебарките не искат да влязат вътре.
- Каза ли ти къде е Алекса?
- Не знае.
- Прикрива ли я?
- Не мисля така, щеше да я издаде. Малкия наркоман беше толкова изплашен от Роман, че се напика. Освен това го познавам. Щеше да се опита да ми продаде информацията, за да си купи следващата доза. Би продал майка си за двайсетачка.
- Сега накъде?
- Трябва да отида в съда, преди да затворят и да подам ограничителна заповед, за да я накарат да се върне в Ню Йорк. Според споразумението, което сме сключили нито един от двама ни не може да извежда Бек от щата без съгласието на другия. Ще го включат към нейната молба за промяна на родителските права вдругиден. Ако не я намерим до четвъртък ще трябва да се яви поне в съда.
- Мога ли да направя нещо?
- Не, благодаря ти, скъпа. Дори само гласът ти ме кара да се чувствам по-добре.
Усмихнах се.
- Може би по-късно тази вечер ще ти се обадя и ще ти разкажа нещо по-палаво.
- О, така ли?
- Аз съм част от отбора – прехапах устната си. – Искам да помогна с каквото мога.
- Ще се отърва от Роман тогава. Той обича да пие уиски в бара в края на деня. Не мисля, че ще го придружавам скоро, не и след снощи. Особено сега, когато ще чувам стоновете ти, докато свършваш и ми казваш колко много ти липсва пениса ми.
- Дадено, скоро се прибирам.
- Добре, скъпа. Обади ми се, когато си готова.
- Дрю?
- Да.
- Само да ти кажа… наистина ми липсва пениса ти.
Той изръмжа името ми.
- По-бързо се прибирай.
Никога не бях правила секс по телефона и нямах търпение да се обадя на Дрю. Толкова, че бях облякла едни секси малки копринени панталонки и потник, както и си бях сложила парфюм. Беше малко след десет и предположих, че вече се е прибрал. Взех телефона си и се усмихнах, когато чух дрезгавия му глас.
- Гола ли си?
- Не, но бързо мога да бъда.
Ръката ми беше на ключа за осветлението и щях да го изключа, когато някой почука на вратата ми. Дрю също го чу.
- Има ли някой?
- Май да, изчакай секунда.
Отидох до вратата, погледнах през шпионката, макар да знаех кой беше. Нямах много приятели в града, особено такива, които да ми идват на гости.
- Мога ли да ти звънна след няколко минути?
- Искам ли да знам кой е?
- Вероятно не. Дай ми няколко минути да се отърва от него.
След като затворих взех един пуловер от гардероба и го облякох, преди да отворя.
- Болдуин? Всичко наред ли е?
- Да, наред е. Исках да видя как си. Почуках снощи, но те нямаше и когато и сутринта не те намерих и не отговори на съобщенията ми се притесних.
Чувствата ми към Болдуин бяха толкова объркани, че бях забравила, че той беше и мой добър приятел за много години.
- Съжалявам, не съм искала да те притесня. Добре съм, всичко е наред. Просто вчера беше откачен ден и днес бях заета цял ден.
Той не изглеждаше особено убеден, затова реших да бъда откровена.
- Виждам се с някого и останах при него снощи.
- О – усмихна се тъжно, но изглеждаше насила. – Е, радвам се, че си добре.
Не му предложих да влезе и той погледна навътре, сякаш търсеше нещо. Изчаках и придърпвах пуловера си. Накрая Болдуин кимна и погледна голите ми крака.
- Адвоката ли е?
Поради някаква причина ме подразни това, че го наричаше Адвоката, а не по име.
- Да, Дрю.
- Щастлива ли си? – погледна ме в очите той.
- Да – отговорих веднага, защото нямах нужда от време за размисъл.
- Може да пием кафе през уикенда и да си поговорим? – кимна отново той.
- Разбира се – усмихнах се аз.
Кафето в Старбъкс вероятно беше най-добрият начин да започнем с приятелството си отначало. Новото начало беше изцяло от моя страна, защото Болдуин винаги се е интересувал от това. Но сега, когато се виждах с някого не беше редно да се ходим двамата на вечеря. Може би един ден в бъдещето, когато беше минало повече време, но сега беше нередно.
Пожелахме си лека вечер и ми трябваше минута да си възвърна настроението от преди това, за да звънна отново на Дрю. Бях влюбена отдавна в Болдуин и не можех просто да забравя всичко, но нещо определено се беше променило. Макар и на част от мен да щеше да й липсва времето с Болдуин знаех, че трябваше да уважавам границите, които Дрю нямаше да иска да прекрача. Като например да поканя мъж в апартамента си късно вечерта, докато съм облечена в секси пижама.
Загасих осветлението и звъннах на Дрю.
- Здравей – казах.
- Тръгна ли си посетителя? – долавях притеснение в уверения му глас.
- Беше Болдуин. Искаше да провери дали съм добре. Снощи ме е търсил, както и сутринта и се притеснил, когато не съм отговорила на съобщенията му.
- Какво му каза?
- Казах ме, че съм спала при приятеля ми и съм заета, но всичко е наред.
- Приятелят ти, а? Това ли съм? – имаше облекчение в тона му.
- Предпочиташ да те наричам по друг начин ли?
- Не знам. По какъв друг начин?
- Хмм… да видим… какво ще кажеш за мъжът, който ме кара да свършвам постоянно?
- Това е индианското ми име.
Засмях се.
- А какво ще кажеш за хазяина с облаги или капитан Пролактинатор?
- Наричай ме както искаш през професор Нещастник. Важното е да знае, че си моя.
Моя. Харесваше ми как звучи. Не бях сигурна как се беше случило. Доколкото ни познавах вероятно беше започнало по средата на някоя караница и беше разцъфтяло, докато бях приведена на бюрото му, но без значение как бяхме стигнали дотук това беше факт. И осъзнавах, че няма друго място, на което исках да бъда.
- Сам ли си?
- Роман е в бара, а бармана е жена. Не мисля, че ще му липсвам.
- Добре тогава – пресегнах се към нощното ми шкафче и го отворих. – Чули това?
- Не ми казвай, че отново е на вратата.
Извадих вибратора си и реших, че Дрю имаше нужда от разсейване. Пуснах го и го приближих до телефона ми, преди да го спусна по тялото си.
- Това …
- Вибраторът ми. Беше самотен през последните седмици.
- Мамка му – изръмжа Дрю. – Иска ми се да можех да те видя.
- Мисля, че щеше да ми хареса. Може би, когато се върнеш?
- Не може би. Ще дойда право във вас.
Реакцията му ме възбуди. Притиснах вибраторът към клитора си и прошепнах:

- Какво ще кажеш първо да опитаме да свършиш така?

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се най накрая че Болдуин разбра че са заедно , дано да намерят Бек по скоро 😞

    ОтговорИзтриване
  3. Запазиха присъствие на духа, май ще им трябва. Онази като се покрие нищо хубаво не следва. Малко глави останаха, дано авторката не ни измъчва докрая с развръзката.

    ОтговорИзтриване
  4. Най -после Емъри би шута на този Болдуин!

    ОтговорИзтриване