Глава 38 - Егоцентрик


Глава 38

Дрю

- Определено не й липсва смелост – прошепна не особено тихо Роман, когато Алекса ни се усмихна, докато влизаше в съда с адвоката си Атикъс Карлайл.
Стиснах ръце в юмруци. След като прекарах почти ден в опити да я намеря не знам защо се изненадвах, че беше избрала този нещастник. Мразех този шибаняк почти толкова, колкото той мразеше мен. Той беше типичното южняшко момче – провлечен говор, папийонка и не пропускаше да спомене Господ в пледоариите си. Също беше и единственият адвокат, който беше успял да ме изкара извън кожата ми в съда. Бяхме попаднали при същия съдия, който ни беше глобил тогава. Започвах да си мисля, че нищо не беше случайност.
Не поглеждах към другата страна на съдебната зала, за да не изгубя и малкото ми останало търпение. Съдия Уолифорд влезе и пристава извика номера на досието ни. През следващите няколко минути съдията четеше папката с очилата на върха на носа си и после погледна към нас.
- Виж ти, виж ти… виж кой е тук. Изглежда тримата сме участвали вече в това представление нали?
- Да, Ваша чест – отвърнах аз.
- Определено сме, Ваша чест – каза с твърде пресиления си южняшки акцент противниковия адвокат. – Радвам се да Ви видя отново.
Уолифорд събра листите и свали очилата си, след което се отпусна на стола.
- Господин Джагър, защо мислите, че това дело трябва да се гледа в Ню Йорк, а не в Атланта? Не смятате нашето правосъдие за достатъчно ефикасно ли?
Как, по дяволите, трябваше да отговоря на това? Бях подал молбата въз основа единствено на местоживеенето. Прочистих гърлото си.
- Не, Ваша чест. Вярвам, че съда ще отсъди честно, както е правил във всеки предишен случай, но след като и двамата с ищцата живеем в Ню Йорк смятам, че е в юрисдикцията на Ню Йорк. Според нашето споразумение…
- Ваша чест – намеси се Карлайл, - моята клиентка е жителка на прекрасния щат Джорджия. Тя е родена и израснала тук. През краткото време, в което е била омъжена за господин Джагър е пребивавала временно в Ню Йорк, но наскоро е закупила къща във Фултън Каунти и това е нейният постоянен адрес – той вдигна няколко листа и продължи: - Имам копие от нотариалния акт за новата й къща, шофьорската й книжка от Атланта и копие от договор за наем, който доказва, че пребиваването й в Ню Йорк е временно. Ще видите, че той дори не е на името на господин Джагър.
- Това са пълни глупости! Договорът е на мое име, защото аз плащам за него. Тя живя там две години.
Още преди да завърша изречението си знаех, че малкото ми избухване беше голяма грешка. Съдия Уолифорд размаха пръста си.
- Няма да толерирам подобен език в залата си! Вие северняците може и да смятате за нормални подобни изказвания, но не се намирате в бар или на улицата. Ще уважавате този съд. Предупреждавам ви, господин Джагър. След държанието ви предишния път, когато бяхте в тази зала няма да ви се размине лесно.
И това беше най-добрата част от деня ми. Съдията отхвърли молбата ми и насрочи дата за дело за промяна на родителските права – понеделник след две седмици. Единственото, което направи в моя защита беше да върне сегашния график за посещения, в който Бек беше при мен петък, събота и неделя вечер, както и в сряда за вечеря.  Но не пропусна да уточни, че посещенията ще се осъществяват в Джорджия.
Изчаках да излезем отвън, преди да се опитам да говоря с Алекса. Последното, което исках беше да ми се разкрещи, че я тормозя и Уолифорд да ме заключи в ареста.
- Алекса, може ли да поговорим? – стиснах зъби аз.
- Не мисля, че това е добра идея, Алекса – хвана я за лакътя Карлайл.
Игнорирах го и погледнах в очите бившата си жена.
- Дължиш ми поне това. Минаха повече от две години, откакто научих, но все още ме боли. Но никога не съм позволявал Бек да види или да почувства, че не го приемам като свой син. Без значение какво казват изследванията и тестовете той е мой син – тя извърна очи. – Погледни ме, Алекса. Погледни ме! – когато отново върна поглед към моя продължих: - Познаваш ме. Дали ще се откажа дори да изгубя след две седмици?
- Заплашваш клиентката ми ли? – намеси са адвоката й.
- Не – продължих да гледам към нея, - моля я да постави сина ни на първо място и да не го замесва в това.
- Той не е твой син – пое си дълбоко въздух тя. – Да си вървим, господин Карлайл.
Слава Богу Роман стоеше до мен. Уви ръце около гърдите ми и ме спря, за да не я последвам, дори след като се беше отдалечила.
Преди да отлетя за вкъщи се опитах неуспешно да синхронизирам календара си, за да мога да прекарам понеделник, вторник и половината от сряда в Ню Йорк и после да отлетя за Атланта, за да бъда с Бек сряда вечер. После щях да остана в Атланта и да работя от там четвъртък и петък, преди да го взема отново за уикенда. Нямаше да бъде лесно да събера срещи, показания и съдебни заседания за цяла седмица в два и половина дни, но какъв избор имах? Синът ми беше на първо място. Вече беше достатъчно объркан от внезапното преместване и това, че нямаше да прекарва уикендите си в моя дом. Бях сигурен и че ако пропуснех дори едно посещение съдия Уолифорд щеше да разбере. Не исках да го настройвам дори повече срещу себе си.
Макар и синът ми да беше приоритет, когато кацнах в Ню Йорк друго завладя умът ми. Не знаех дали ще успея да хвана последния полет от Атланта за вкъщи, затова не казах на Емъри, че има вероятност да се прибера тази нощ. Беше късно, почти полунощ, но казах на шофьора на таксито нейния адрес, а не моя.
През шестте дни, в които ме нямаше говорихме всяка вечер и повечето разговори завършваха с това как мастурбирах под жуженето на вибратора й. Помагаше ми да сваля част от напрежението, но и ме караше да жадувам още повече за нея.
Сградата, в която живееше беше тиха. Качих се с асансьора без никой да ме спре или да ме пита нещо, защото нямаха портиер. Мразех това. Тя трябваше да живее на по-безопасно място, защото всеки нещастник можеше да почука на вратата й. Като се замисля един беше на път да го направи. Оставих багажа си на земята, за да почукам и погледнах към съседния апартамент.
Да, определено има нужда от по-безопасно място.
След като почуках два пъти, втория път толкова силно, че бях сигурен, че съм събудил съседите й, Емъри отвори. Спеше и заради това беше свалила лещите си и беше сложила очилата. Господи, беше страхотна с тях.
- Здравей, какво…
Не й дадох възможност да се изкаже, дори не й казах здравей. Вместо това влязох вътре, хванах не особено нежно лицето й и я целунах. Целувах я дълго и жадно, след което ритнах вратата зад себе си, преди да я вдигна, за да увие крака около кръста ми. Беше невероятно, като лек за отвратителната седмица, която имах.
Тя изстена, когато плъзнах пръсти под секси късите й панталонки и хванах задника й. Някак успях да се овладея да не свърша точно в този момент и да я пренеса до дивана.
- Толкова ми липсваше – казах задъхано.
- Разбрах го от начина, по който ме поздрави – погледна ме радостна Емъри.
Засмуквах шията й, докато ръцете ми сваляха панталонките и бельото й едновременно.
- Липсвах ли ти?
Ноктите й се впиха в гърба ми, докато с целувки се приближавах към ухото й.
- Да – простена тя, - липсваше ми. Много.
Захапах ухото й и плъзнах два пръсти в котенцето й.
- Колко? Влажна ли си за мен? – разбира се, че знаех отговора, но исках да го чуя от нея.
- Да.
- Да, какво? – притиснах палеца си в клитора й.
- Да, влажна съм за теб.
- Кажи ми, че котенцето ти е влажно за мен. Искам да те чуя как го казваш.
Вече разкопчавах панталона си. Бях като опиянен от нея, но успях да съблека и двама ни с една ръка, докато я целувах и с другата не спирах да я масажирам.
- Ох… котенцето ми е влажно за теб.
Господи, нямаше нищо по-секси от това да чувам колко ме желае Емъри. Отвратителната седмица беше далечен спомен и единственото, за което мислех беше да бъда в нея.
- Толкова ми липсваше – казах й отново.
Имах нужда да я усетя. Този път щяхме да пропуснем любовната игра, за което щеше да се реванширам, но по стоновете й и това колко възбудена беше изглежда нямаше против. Бавно потънах в нея, тялото ми трепереше в опит да запазя контрол. Не се бях чувствал толкова жив от години. Господи, не помня кога за последно сексът беше толкова хубав.
Започнах да се движа и осъзнах, че няма да издържа много. Беше твърде невероятно. Емъри отвори очи, когато излязох от нея и погледите ни се сключиха. Хванах ръцете й, преплетох пръсти в нейните и ги вдигнах над главата й. Исках да я целуна, но не можех да спра да я гледам. Начинът, по който стенеше при всеки тласък и как се опитваше да си поеме въздух бяха хипнотизиращи.
- О, Господи, Дрю! Точно така! Не спирай!
Учудващо успях да се овладея достатъчно дълго. Гледах как лицето й се променяше от наближаващия оргазъм – устните й се разтвориха леко, очите й се затвориха и гърбът й се извиваше и това беше най-красивата гледка в живота ми.
Когато започна да се успокоява ускорих ритъм и тласъците ставаха все по-силни и бързи. Осъзнах защо ми се струваше толкова различно и защо чувствах, че тялото ми се беше събудило от дълбок сън.
Не бях сложил презерватив. Мамка му! Трябваше да изляза…
- Ем, аз не… - опитах се да й обясня защо щях да проваля всичко, но не можех да проговоря. – Без презерватив.
- Няма проблем – погледна ме тя. – На противозачатъчни съм. Свърши в мен, моля те.
Нямаше нищо, което да исках повече от това – да свърша в нея. Тялото ми изгаряше от тази животинска нужда, но докато свършвах имах чувството, че й давах и нещо друго… нещо, което бях задържал в себе си дълго време на едно различно по-дълбоко и емоционално ниво.

За първи път от нощта, в която се бях запознал с Алекса и тя ми каза, че пие противозачатъчни реших да се доверя на някого. Само че този път не ми се струваше рисковано с Емъри. Струваше ми се истинско.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

3 коментара:

  1. Невероятно! Невероятно! Невероятно!!!!!!!!!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно 😊защо ми се струва че до края на книгата Еймъри ще е бремента от Дрю и ще са едно страхотно семейство

    ОтговорИзтриване