Глава 39 - Егоцентрик

Глава 39

Емъри

Усетих как леглото се размърда, когато Дрю стана.
- Къде отиваш?
- Не исках да те събудя – дойде до мен и ме целуна по челото. – Рано е, заспивай.
- Колко е часът?
- Пет и половина.
Подпрях се на лакти в тъмното.
- Защо си станал толкова рано?
- Трябва да отида в офиса и да измисля как ще успея да събера шест дни работа, които вече съм събрал в пет, само в два за известно време.
- Не си гледал календара си от няколко дни, нали?
- Опитах, но тъпото нещо беше заключено и не можах да го синхронизирам.
Отпуснах се в леглото и вдигнах завивките.
- Първата ти среща е в десет. Не знаех, че ще се върнеш вчера иначе щях да я насроча за по-рано. Календарът ти е готов за следващите две седмици. Дните ще бъдат дълги, но успях да събера всичките ти срещи лице в лице само в два дни. Една от срещите я замених конферентен разговор, който ще проведеш в Атланта другия четвъртък. Но всичко останало е готово. Организирах и моят календар, така че да бъда свободна, когато ти си зает и когато те няма да работя. Така ще мога да ти помагам като секретарка през деня.
Дрю беше мълчалив и започнах да се притеснявам дали не съм прекалила и съм направила грешка, като съм ровила в календара му, но исках да направя каквото мога, за да помогна. Спалнята беше тъмна и можех само да чуя движенията му, но не знаех дали се събличаше или обличаше, преди да се върне в леглото. Усетих топлото му тяло до своето, но все още мълчеше, затова се обърнах към него.
- Прекалих ли?
- Не, скъпа – погали бузата ми той, - не си прекалила.
- Не казваш нищо и си помислих, че съм те ядосала.
- Просто размишлявах.
- За какво?
- Размишлявам върху това, че се чувствам като у дома в момента, а не съм стъпвал в апартамента ми от седмица.
Това беше най-милото нещо, което някой ми беше казвал. Беше прав. През цялата седмица бях напрегната и едва сега осъзнах, че всичкото напрежение беше изчезнало в момента, в който погледнах през шпионката снощи.
- Разбирам какво искаш да кажеш, защото ти ме караш да се чувствам спокойна. В мир със себе си…
- Така ли? – ръката му се плъзна по бузата ми и палеца му погали брадичката ми.
- Да.
- Радвам се – целуна върха на носа ми той. – Знаеш ли какво си мисля сега?
- Какво?
- Трябва да ти благодаря за това, че си оправила графика ми. Единствено се чудя дали да те изям за закуска или да те обърна по корем и да те обладая така, докато пръстите ми масажират задника ти.
- Голям си мръсник – засмях се аз. – Превърна се в прасе за десет секунди.
Ръката, която беше на врата ми се спусна по гърдата ми и после хвана здраво зърното ми.
- Харесваш мръсната ми уста.
Беше прав, затова реших, че няма смисъл да оспорвам истината.
- Какви бяха вариантите пак?
- С уста или на четири крака? – усмихна се той.
- Защо да се ограничаваме само с едното? – преглътнах аз. – Трябва да си в офиса чак в десет.
- Искаш ли още кафе?
Беше шест следобед и Дрю очакваше поредния клиент, както и още поне дузина обаждания.
- С удоволствие. Благодаря.
Направих кафето точно както го обичаше и го занесох в офиса му. Той четеше една синя папка, която бях донесла преди час.
- Благодаря – каза, без да вдига очи.
- Днес много ми благодариш.
- Чакай само да видиш какъв коз крия в ръкава за довечера – отвърна той.
Знаех, че беше зает, затова не исках да отнемам много от времето му със закачки, но той ме спря на вратата.
- В нас тази вечер? Можеш да се наспиш, докато аз съм в офиса сутринта или да си вземеш вана, ако искаш. Новата ми секретарка е истинска инквизиторка и е насрочила първата ми среща в седем сутринта.
- Няма ли да се наспиш по-добре, ако остана вкъщи? Трябва да си почиваш с целия този стрес и пътуването.
- Ела тук – каза Дрю, като остави документите на бюрото си.
Обърнах се и застанах пред бюрото му.
- По-близо.
Когато заобиколих, за да отида при него той ме изненада, като ме дръпна в скута си.
- Четири часа сън до теб са по-приятни от осем в празно легло.
- По-добре внимавай, Джагър. Ще забравиш за мръсната си уста и ще станеш мекушав, ако продължаваш така.
- С теб съм такъв от нощта, в която се запознахме… онази, в която ме заплаши да ми сриташ задника. Сега отиди да си вземеш нещата. Не е добре да оставаш тук, ако си приключила.
Тръгнах към вкъщи, за да направя това, което каза Дрю – да си взема багаж и да се върна.
През целия път до апартамента ми не спирах да мисля за него. Дрю беше от мъжете, които трудно допускаха хора до себе си, но когато го направеше осъзнаваш, че си е заслужавало. През последната седмица наистина имах чувството, че връзката ни се беше променила.
Дори се обадих на родителите ми, докато си събирах нещата и реших да им кажа за новия мъж в живота ми, което рядко правех. Разбира се това беше и защото през последните три години бях сама, но и защото знаех, че майка ми се тревожеше за мен. Притесняваше се да не ме наранят или случайно да съм започнала да се срещам с някой сериен убиец, защото според нея всеки, който живееше в голям град беше потенциален сериен убиец. Затова не споделях всичко с нея.
- Това е чудесно, скъпа. Как се запознахте?
Ами… той влезе с взлом в офиса ми и после ме измъкна от затвора. Най-добрата среща на света!
- Той всъщност е хазяинът на новия ми офис.
- И е мил млад мъж?
Е не сме се карали… днес.
- Да, мамо, много е мил.
- С какво се занимава?
Ами… изхранва се от омразата си към жените, която е развил заради лъжливата си, невярна бивша жена и се опитва да отърве мъжете от провалилите им се бракове, като остане жените без пукната стотинка.
- Адвокат е, семейно право.
- Адвокат? Много добре. И семейно право. Това е много благородна професия. Кога ще можем да се запознаем с този младеж?
- Не знам, мамо. Той е доста натоварен в работата в момента.
И се бори за попечителство над сина си… който всъщност не е негов син, защото кучката, за която се е оженил е решила да се възползва от парите му, докато е била бременна от друг мъж.
- Е, увери се какви са намеренията му към теб – въздъхна тя. – Красивите и богати мъже често търсят само забавления.
- Добре, мамо.
Говорихме още малко и после нямам представа защо реших да я попитам нещо.
- Как разбра, че татко е единственият?
- Спрях да използвам думата „Аз“, когато мислех за бъдещето.
- Какво искаш да кажеш?
- Преди да се запозная с баща ти всичките ми планове бяха просто това – моите планове. Само седмица след като се запознахме спрях да виждам бъдещето само като мое, беше станало наше. Не ми правеше впечатление, но когато говорех за неща, които наближаваха – уикендите, празниците и други такива осъзнах, че казвах „ние“, не „аз“.
На път към офиса спрях в супермаркета, за да взема някои неща за вечеря. Дрю щеше да живее в хотел в Атланта и да работи до късно, докато беше тук, затова прецених, че ще се зарадва на домашно сготвена храна. Той влезе точно, когато вадех лазанята от фурната.
- Мирише вкусно.
- Надявам се, че обичаш лазаня.
- Второто ми любимо ястие е.
- Кое е първото ти?
Той застана зад мен, отмести косата ми на една страна и целуна шията ми. Думите му отекнаха в кожата ми:
- Ти.
- Дръж се прилично. Трябва да се възползваш от готвенето ми, докато можеш. През следващите няколко седмици ще си доста зает.
Отворих чекмеджето отдясно на печката, за да взема шпатула и намерих две малки колички и стар телефон.
- Чудех се къде си криеш играчките.
Дрю се засмя.
- Когато кажа на Бек да почисти той просто набутва всичко по шкафчетата. Миналата година намерих пастели при приборите. Беше извадил лъжиците и ги беше изхвърлил. Когато го попитах защо той просто присви рамене и ми каза, че нямаме нужда от тях, защото можем да използваме ръцете си вместо лъжици, но само с пастели можел да оцветява.
- Прав е – усмихнах се.
Дрю посегна и извади от чекмеджето стария телефон с капаче.
- Помниш ли, когато се запознахме и разглеждах снимките на телефона ти?
- Да, каза ми, че най-добрия начин да опознаеш някого е да разглеждаш снимките му, когато най-малко очаква. Позволих ти да ровиш в моя, но когато дойде моят ред телефона ти беше празен – въздъхнах раздразнено. – Задник!
Дрю отвори телефона, натисна няколко копчета и ми го подаде.
- Ще се измия и ще се преоблека преди вечеря. Това е телефонът на Бек. Няма карта, но обича да снима с него. Всеки път, когато започна да се колебая дали постъпвам правилно, като оставам в живота му и дали не го обърквам повече, като не позволявам на биологичния му баща да го опознае разглеждам тези снимки. Виж ги.
Дрю отиде в спалнята, а аз си налях чаша вино и седнах на масата, за да разгледам снимките. Първата беше на Дрю, който се бръснеше. Беше застанал в банята само по хавлия, а едната страна на лицето му беше омазана с пяна за бръснене, докато другата вече беше гладко избръсната. В огледалото се виждаше как Бек е застанал до него, държейки с едната си ръка телефона, докато в другата имаше шпатула, покрита с пяна за бръснене, която беше свалил от едната си буза.
Следващата снимка беше на Бек, застанал в един поток някъде в горната част на щата. Сигурно беше преди година, защото лицето на Бек се беше променило. Носеше гумени ботуши и се усмихваше широко, докато държеше малка рибка, която явно беше хванал в потока.
Продължих да разглеждам – Бек и баща му карат кънки, двамата в метрото, Дрю чете „Харолд и лилавия пастел“ в леглото до Бек, тримата с Роман карат колела в Сентрал парк. Снимка след снимка опознавах живота им заедно и виждах, че Дрю беше истинският баща на Бек, независимо какво казваха от лабораторията.
Последната снимка ме изненада, защото не знаех, че Бек имаше телефон, а още по-малко кога я е направил. Беше от следобеда, в който ходихме заедно на пързалката, преди да падна и да си нараня глезена. Бек сигурно е бил от другата страна, докато Дрю се опитваше да ме научи да се пързалям. Бях се разкрачила, като се опитвах да запазя равновесие (нещо, което така и не ми се отдаде тогава) и се смеех, преди да падна. Дрю беше увил ръка около талията ми, като се опитваше да ме задържи и също се смееше. Изглеждахме щастливи… влюбени.
Сърцето ми се изпълни. Дрю беше прав – най-добрият начин да опознаеш някого е да разгледаш снимките му. Той виждаше колко истинска беше любовта им с Бек и това му напомняше, че трябва да се бори. Аз виждах един прекрасен мъж, който се раздаваше до край за хората и нещата, които обича и който щеше да направи всичко, за да ги предпази. Погалих с пръст екрана, докато гледах снимката ни. Трябваше да примигна, за да не заплача и реших, че ще бъде по-добре да си намеря някаква работа и да нарежа лазанята. Все още разтърсена, без да се замисля хванах горещата тава, за да я завъртя.
- Мамка му! – разтърсих ръката си и отидох до мивката, за да я сложа под студената струя. Мразя тази печка!
Разбира се Дрю се появи точно в този момент.
- Какво стана?
- Опарих се. Нищо сериозно.
Дрю хвана ръката ми, огледа я и ме пусна, когато приключи.
- Аз ще донеса храната, ти седни. Не искам да ходя за трети път тази година в спешното.
През цялото време, докато се хранехме си наваксахме с разговорите, защото нямахме тази възможност снощи или тази сутрин, освен ако не броим начина, по който телата ни комуникираха. Дрю ми обясни за предстоящото дело, а аз му разказах за новите клиенти, с които работех. Цялата вечер ми се струваше странна… сякаш бяхме семейство. След като се нахранихме Дрю зареди миялната, докато аз почистя плота и масата.
- Къде е правена снимката, на която с Бек ловите риба? Много е сладък с тези гумени ботуши.
- Роман има хижа в планината, нагоре от Ню Палц. Стара е, но има огромна вана, която ще ти хареса. Можем да отидем пролетта.
- С удоволствие.
Няколко часа по-късно, докато миехме зъбите си и се приготвяхме за лягане Дрю каза:
- Тес се обади днес.
- Кой?
- Секретарката ми. Каза, че според доктора може да се върне на работа след две седмици. Възстановява се по-бързо от очакваното след операцията на бедрото и движението било част от физиотерапията й.
- Чудесно.
Последния месец беше толкова вълнуващ, че нямах време да си потърся нов офис. През първата седмица се бях обадила на един брокер, който ми показа килер в един от кварталите, в които не исках да стъпя и който беше два пъти над бюджета ми. След това просто спрях да търся, макар че в момента това, че щях да работя в килер не ме депресираше толкова, колкото това, че нямаше да виждам Дрю всеки ден.
- Съжалявам, ще си потърся нов офис.
- За какво говориш? – намръщи се той.
- Нашата сделка? – заговорих в огледалото, след като изплакнах устата си. – Аз оставам, докато секретарката ти я няма и ще ти помагам, докато си търся ново място.
- Никъде няма да ходиш – обърна ме с ръце на раменете ми той.
- Не мога да си позволя дори половината от наема на помещението ти.
- Ще измислим нещо.
- Но…
Той ме накара да замълча с целувка.
- Ще го измислим. Нека първо се оправим с бъркотията в Атланта и после ще седнем и ще поговорим, ако искаш, става ли?
- Добре – кимнах аз, защото не исках да го притеснявам повече.
Едва, когато си легнахме и се замислих за изминалия ден осъзнах нещо.
„Роман има хижа в Ню Палц. Можем да отидем пролетта.“
„Ще го измислим. Нека първо се оправим с бъркотията в Атланта…“
„Как разбра, че татко е единственият?“
„Спрях да използвам думата „Аз“, когато мислех за бъдещето.“
Дрю беше започнал да използва „ние“, колкото и аз, независимо дали го осъзнаваше.
Когато легна до мен го прегърнах силно. Може би, просто може би, нито един от двама ни не беше намерил единствения преди… защото не сме се познавали.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

8 коментара:

  1. Колко са сладки ,и двамата са си опора в момента. 😊като семейство 😍

    ОтговорИзтриване
  2. Въздиш... Страхотни са двамата! Благодарности за превода! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ох разчувствахте ме с тази глава!!!!@ направо нямам търпение за следващата!

    ОтговорИзтриване
  4. Ооох, толкова са сладки! Благодаря за превода😁

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря , двамата са прекрасни заедно !

    ОтговорИзтриване
  6. Не спирате да ни карате да се усмихваме!Благодаря на целият екип.

    ОтговорИзтриване