Глава 4 - Момчетата Винсънт (Момчетата Винсънт #1)



Глава 4

Аштън

Известието за ново съобщение ме събуди. Потърках очи и се опитах да фокусирам телефона, за да го взема.
БО: Добро утро.
Изненадана да видя, че беше от него се изправих и после отново се хвърлих във възглавницата, когато си спомних снощния кошмар. Все още можех да усетя устните на Бо по рамото ми.
БО: Звънни ми като се събудиш.
Трябваше да го игнорирам. Трябваше да игнорирам тези съобщения и да се престоря, че снощната вечер не се е случвала, но спомена за дъха му в ухото ми и ръцете му, които галеха ръцете ми запратиха добрите ми намерения през прозореца.
АЗ: Вече съм будна.
След по-малко от минута телефона ми звънна. Трябваше да взема решение и то бързо. Можех да му затворя и да спестя и на двама ни бъдещи неприятности или да вдигна и да забравя за последствията.
- Ало.
- Здравей.
Когато чух гласът му се зарадвах, че съм вдигнала.
- За снощи… - започнах аз.
- Искам да се видим днес – прекъсна ме той.
Пулсът ми се ускори и се усмихнах. Искаше да ме види.
- Добре – отговорих бързо.
- Имаш ли нещо против да дойдеш тук?
- Във вас? – попитах.
- Да, трябва да направя някои неща за майка. Защо не дойдеш да ми правиш компания?
Седях в леглото и се усмихвах до уши.
- Идвам след тридесет минути. Ял ли си?
- Не, още не съм.
- Ще донеса закуска – отговорих.
- Супер.
- Добре, чао.
Той се поколеба за малко и после каза:
- До скоро.
Кръвта ми бушуваше, когато скочих и тръгнах към кухнята, за да направя гофрети, преди да си взема душ.

Бо

Посегнах към телефона си за десети път, за да се обадя и да кажа на Аштън да не идва, когато видях колата й да спира.
Чудесно.
Бях се борил с добрите си намерения толкова дълго, че тя беше пристигнала. Това не беше хубаво. Нямах проблем с това да наранявам хората, но Сойър? Това беше напълно невъзможно.
Аштън излезе от колата си, облечена с друга къса рокля и с чиния храна в ръцете. Гледах я как поклащаше бедрата си под тънката материя, докато вървеше към мен и когато се усмихна реших, че не ми пука дали бях негодник. Сойър не беше тук, а аз не можех да спра.
Братовчед ми трябваше да си остане вкъщи.
- Направих солени гофрети с наденица – каза тя, когато стигна вратата.
- Умирам от глад – отговорих и задържах вратата, за да влезе. Бризът разроши косата й, когато мина покрай мен. Защо трябваше да ухае толкова добре? Затворих вратата и се обърнах, за да я огледам. Снощи, когато си тръгнах отидох право при Никол. Да си напомня кой бях беше от изключителна важност. Никол изгаряше от желание, но тялото ми не можеше да забрави колко приятна беше близостта на Аштън.
- Не очаквах да ми се обадиш – каза тихо Аштън с очи вперени в гофретите в ръцете й.
Сутринта се събудих след изключително приятен сън с нейно участие и в момент на слабост й написах съобщенията. Единственото, за което мислех беше това, че исках да бъда до нея отново.
- Не ми хареса начина, по който оставихме нещата снощи.
- Съжалявам за начина, по който се държах – изчерви се тя.
Мамка му, мамка му, мамка му! Как щях да й устоя? Избутах Сойър в най-тъмния, далечен ъгъл на ума ми, отидох до нея, взех чинията и я оставих на плота.
- Казах ти снощи – аз започнах. Аз трябва да се извинявам.
Тя се засмя тихо и сведе поглед в краката си.
- Не, аз добре си спомням къде беше кракът ми и че ръката ми беше под блузата ти. Ти беше спрял да ме докосваш. Благодаря, че искаш да поемеш вината, Бо, но аз бях там.
Плъзнах ръце по талията й и я притиснах към себе си. В този момент не ми пукаше чия беше тя. Исках я и бях заслепен от тази нужда.
- Погледни ме – прошепнах и повдигнах брадичката й, за да виждам очите й. – Единствената причина да не те хвана и да те вдигна в скута си беше, защото за първи път в живота си искам нещо, което принадлежи на някого, когото обичам. Докоснахте, защото желанието беше по-силно. Мислех си, че ако го направя щях да се преборя, но после ти не реагира така както очаквах – спрях и затворих очи. Беше трудно да говоря за това и да я гледам. Тези големи невинни зелени очи попиваха всяка моя дума. Господи, беше перфектна. – И добрите ми намерения се изпариха. Ако беше продължила да ме докосваш още няколко секунди нямаше да мога да се спра. Бях на косъм… на много тънък косъм.
Тя се дръпна от мен и се усмихна.
- Добре, благодаря ти, че ми го каза – обърна се и отиде отново до плота, като започна да маха фолиото от гофретите. – И двамата го обичаме, не искаме да го нараним, но… сме привлечени един от друг. Имаме общо минало… тримата. През последните няколко години бяхме само двамата със Сойър. Не исках да стане така, просто се случи. Мисля, че всички можем да бъдем приятели отново. Искам да бъдем. Затова, докато го няма нека се радваме на приятелството си. Обещавам да държа ръцете си под контрол, ако ти обещаеш същото.
Тя погледна към мен през рамо, докато слагаше гофретите в чинии. Да й кажа, че бих направил всичко за нея не беше най-доброто решение. Кимнах и отидох да взема чаши и портокалов сок, за да закусим заедно. Точно, както преди.
- Спри, Бо! – изписка Аштън, като заобиколи пикапа, за да избяга от градинския маркуч, който бях насочил към нея.
- Но имаш сапун по целите ръце. Просто се опитвам да го измия – отговорих. Смехът й караше сърцето ми да се свива, но си наложих да не мисля за това.
- Да, точно това искаше! Като ме окъпеш цялата. Предпочитам си сапуна!
- О, стига, Аш. Опитвах се да помогна. Обещавам няма да се повтори. Освен това не си облечена с бяла блуза и няма защо да се опитвам да те намокря.
Аштън предпазливо тръгна към предната част на пикапа. Не ми вярваше, затова пуснах маркуча и вдигнах двете си ръце.
- Виждаш ли? Обещах ти, че няма – уверих я.
Тя наклони глава на една страна и прехапа долната си устна.
- Хммм, добре.
Гледах я как бавно се приближаваше към кофата със сапунена вода и взе гъбата, която беше изтървала. Преди да успея да отговоря тя се изправи и хвърли голямата гъба в лицето ми. После изпищя радостно, преди да се обърне и да побегне към пикапа.
- Сама си го изпроси – извиках и заобиколих, за да я хвана.
- Съжалявам – крещеше, без да спира да се смее.
- Късно е за извинения, скъпа. Сега ще видиш!
- Бо, обещавам няма повече! Моля те, не я хвърляй към мен! – приклекна в задната част на пикапа.
- О, колко сладко!
Гласът на Никол ме хвана неподготвен. Спрях да преследвам Аштън и хвърлих гъбата в кофата наблизо, преди да се обърна и да видя Никол облегната на червеното Камаро на майка си. Намръщеното й изражение беше насочено към Аштън. Погледнах към Аштън, която стоеше зад каросерията на пикапа ми и държеше другата гъба, докато гледаше нервно Никол. Нямаше място за сравнение между тях двете. Никол идеално се вписваше в този мизерен парк за каравани, докато си личеше, че мястото на Аштън не беше тук. Старият Маклери излезе от караваната си с бира в ръка, като крещеше нещо на жена си, преди да затръшне отново вратата. Светът изчезваше, когато бях с Аштън. Нищо чудно, че не бях чул Камарото на Никол. Обърнах се към нея и я погледнах предупредително.
- Не те чух да идваш.
Тя повдигна вежди и погледна мен ядосано. Знаех защо беше дошла. Тясната й къса пола и блузата, която едва покриваше гърдите й означаваха, че е дошла да се позабавляваме.
- Толкова се беше улисал в забавления, че не виждаше друго, освен нея.
Мамка му! Това не беше на добре. Аштън беше единственият човек, от който Никол се чувстваше заплашена. Нямаше значение това, че Аштън винаги се е държала добре с Никол. Никол я мразеше. Да я хване мокра в малката си лятна рокля, докато миехме пикапа ми не изглеждаше особено невинно. Аштън беше дяволски секси цялата мокра и в сапун. Факт, който знаех, че нямаше да убегне на Никол. С удоволствие щеше да направи Аштън на пух и прах. Трябваше да кажа нещо, но не знаех какво.
- Здравей, Никол. Отдавна трябваше да тръгвам. Радвам се, че дойде да ме заместиш – каза Аштън и наруши напрегнатата тишина.
Гледах тъжното й намръщено изражение. Ако това да избутам Никол в колата й и да я накарам да си тръгне щеше да я накара да се усмихне или засмее отново щях да го направя. Очите на Аштън срещнаха моите и тя се усмихна широко. Както ми се усмихваше преди – насила. Не усмивката, с която бях свикнал през последните няколко дни.
- Ще уверя Сойър, че си добре и съм те развеселила, както той поиска. Изглежда имаш някого, който определено ще те забавлява по-добре от мен – каза тя, а после се обърна към Никол и й се усмихна също толкова щастливо.
- Забавлявайте се двамата – махна към Никол. – До скоро.
Гледах как Аш отива до колата си и влиза вътре мокра до костите. Исках да я настигна, да я умолявам да не си тръгва, но знаех, че това беше нейният начин да спаси задниците ни от Сойър. Не знаех какво да кажа и тя се беше справила вместо мен.
- Трудно ми е да повярвам, че Сойър е искал точно тя да дойде и да се биете със сапунена вода – каза Никол, докато вървеше към мен.
- Млъквай – отговорих и взех маркуча, за да измия пикапа.
- Мразя я, Бо. Знаеш го. Ако има нужда от бавачка да си намери друг. Тя не е твоя грижа.
- Не можеш да ми нареждаш с кого да прекарвам времето си, Никол.
- Определено мога! Доколкото знам ние сме заедно. Ти си мой. Не я искам около теб. Стой далеч от нея или ще кажа на Сойър колко близки сте станали, когато си тръгна. Не съм сляпа, Бо. Видях как я гледаш… събличаше я с очи.
Извърнах глава към нея и я погледнах с присвити очи.
- Никой не смее да ме заплашва, Никол. Знаеш го много добре. Не прави тази грешка.
- Значи трябва да седя и да гледам как се занасяш с гаджето на братовчед си?
- Не се занасях с нея! Миехме пикапа ми. Ние сме приятели, Никол. Тя беше най-добрата ми приятелка като деца. Приятелството ни не е кой знае какво и Сойър е съгласен с това. Аштън е твърде добра за мен и го знае. Аз го знам. Сойър го знае. Ти също би трябвало да го знаеш.
Никол не отговори. Започнах да отмивам сапунката от пикапа, като се надявах разговора да е приключен.
- Но я харесваш.
Не беше въпрос, по-скоро заключение.
- Да, Никол. Тя е гаджето на братовчед ми. Тя е мила и любезна и всичко, което ние не сме. Всички я харесват. Всички, освен теб.
- Имах предвид, че я харесваш… като харесваш! Начинът, по който я гледаше. Привлича те.
Имаше милион неща, които исках да кажа, но нищо добро нямаше да последва от тях. Беше важно да затворя устата на Никол.
- Тя е момичето на Сойър.
- Има ли значение? – попита хапливо тя.
Имаше значение. Трябваше да има значение. Винаги беше имало значение. Юмрукът ми се стегна около маркуча в ръката ми и потиснах желанието си да се разкрещя, че това беше дяволски нечестно. Последното, от което имах нужда бяха съмненията на Никол. Имах си достатъчно проблеми.

- Знаеш, че има значение. Сойър винаги е от значение.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

5 коментара:

  1. Благодаря за превода! Страхотни сте!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Няма да издържат още дълго време да стоят далеч един от друг .Затова Никол не я харесва за щото осеща някаква химия между тях 😊

    ОтговорИзтриване
  4. Как пък успя тази Никол да ги прекъсне . Много ревнува от Аштън.

    ОтговорИзтриване
  5. Мммм, все по-интересна става книгата!
    Благодаря за превода! :)

    ОтговорИзтриване