Глава 5 - Момчетата Винсънт (Момчетата Винсънт #1)


Глава 5

Аштън

- О, хайде, ще бъде забавно! – увери ме за стотен път Лиан.
Намръщих й се в гръб, докато излизаше от колата. Някак беше успяла да ме доведе на полето на семейство Мейсън. Когато поиска да се помотаем заедно тази вечер си мислех, че има предвид да гледаме филм или да пазаруваме. Не ми беше минало през ума, че ще ме доведе на полето. Спрях да прогарям дупки в гърба й и погледнах към паркирания пикап на Бо. Не се бяхме чували, откакто го бях оставила с Никол пред караваната му. В началото очаквах да ми звънне или да ми пише, но след като минаха двадесет и четири часа разбрах, че това нямаше да се случи. Никол не беше много щастлива от присъствието ми там и трябваше да очаквам този развой.
- Хайде, Аштън – отвори ми вратата Лиан и се усмихна. Късата й къдрава кестенява коса подскачаше, докато размахваше ръка към полето. – Има живот отвъд Сойър Винсент, обещавам ти – подразни ме и намести очилата си с черни рамки. Лиан беше единственият човек, който изглеждаше така добре с очила.
- Знам – нямаше представа, колко добре знаех това, - но да идвам тук без Сойър е безсмислено. Ноа ще бъде тук скоро и ще съм ви като опашка.
- Глупости! Ноа ще бъде кавалер и на двете ни – усмихна ми се широко и ме дръпна навън.
Музиката беше силна, а аромата на орехово дърво се носеше от огъня и изпълваше нощния въздух. Различни групи от хора се бяха събрали около него, а други двойки вече търсеха усамотението на сенките на дърветата. Вървях до Лиан, докато тя говореше за новия пикап, който Ноа си беше купил. Упорито се опитвах да игнорирам всичко и всички около мен и се изненадах, когато Лиан седна на един дънер и ме дръпна до себе си.
- Вижте кой успях да измъкна от пещерата – обяви на останалите Лиан.
- Аштън? Тя е жива – извика от другата страна на огъня Райън Мейсън и се опита да тръгне уверено към нас, но след всичкия алкохол, който беше изпил приличаше повече на ужасни танцови движения. – Липсваше ми това красиво лице тук – подразни той, като махна на Лиан да се мръдне, за да седне до мен. – Разбирам вече. Идваш само, когато Сойър е тук. На мен не ми се полага никакво внимание – наведе се към мен и се олюля. Миришеше на бира и знаех, че беше изпил повече от една. Това беше обичайното държание на Райън, когато беше пиян. Флиртуваше с всички.
- Това място е по-скоро за двойки и моята половинка я няма – усмихнах се насила. Той плъзна ръка на талията ми и ме придърпа към себе си.
- Мога да поправя тази грешка, сладурче. Ще зарежа кучката, с която съм, ако ми обещаеш да ме последваш в гората.
Погледнах към Лиан, за да ми помогне, но единственото, което видях беше изплашеното й изражение, преди да започне да оглежда тълпата. Знаех, че търсеше Ноа с надеждата той да ни спаси.
- Няма проблем, Райън – казах и се опитах да се изправя. Не бях достатъчно бърза, защото той хвана талията ми с две ръце и ме дръпна в скута си, преди да успея да се дръпна. Сърцето ми препускаше и се опитах да не изкрещя.
- Пусни я, Райън. Ако Сойър чуе за това ще те убие – настоя Лиан, но той се престори, че не я чува. Вместо това се засмя и прокара ръка по крака ми. Ударих я и се опитах отново да се изправя.
- Сойър не е тук – каза той, като ме държеше здраво на място.
- Райън, човече, пусни я – извика Кайл Джейкъбсън, като бягаше към нас. За щастие силния глас на Райън беше привлякъл вниманието му. Той ми подаде ръка и ми помогна да се изправя.
- Само се забавлявах – засмя се Райън. – Тя е единствения секси задник, който все още не съм оправил в този град. Сойър я държи само за себе си.
Кайл стисна ръката ми.
- Единственият задник, за който трябва да се притесняваш е твоят. Когато Сойър разбере за това ще те спука от бой.
Райън се изправи и залитна леко.
- Я, стига! Само се забавлявах, не съм направил нищо лошо. Все още си е недокосната. Отивай и бягай, свята госпожице – извика Райън, докато вървях към колата на Лиан.
Не се обърнах, за да проверя дали тя ме следваше. Просто трябваше да се махна. Стигнах колата и когато се опитах да отворя вратата видях, че беше заключена. Сълзите, които успях да сдържа се спуснаха по бузите ми. Не знаех защо държанието на Райън ме притесняваше толкова. Не ме беше наранил наистина. Стомахът ми се преобърна и притиснах ръце към него, като се молех да не ми прилошее. Сойър беше моят щит толкова дълго време и затова не знаех как да реагирам в такива ситуации. Мразех това, че бях така наивна.
Лошата Аштън щеше да знае какво да направи. Отпуснах чело на студения прозорец на колата и две ръце се плъзнаха по талията ми. Щях да изпищя, когато усетих познатия аромат на ирландски пролетен сапун.
- Аз съм. В безопасност си.
Когато чух гласът на Бо заплаках по-силно и се хвърлих в прегръдките му.
- Съжалявам, че не бях там. Дойдох твърде късно, но ти обещавам, че Райън Мейсън няма да те доближи повече – думите му ме накараха да заплача по-силно и да стисна тениската му с пръсти, като зарових глава в гърдите му.
- Шшш, всичко е наред, Аш. Нека те заведа в пикапа, преди някой да тръгне да търси и двама ни – прошепна в ухото ми той и аз го последвах. – Казах на Лиан, че ще се погрижа за теб – каза, когато влязохме в пикапа.
Избърсах лице и кимнах.
- Благодаря. Казах й, че не е добра идея да идваме тук. Тук не е място за сами момичета – опитах се да звуча безгрижно, но не можех.
Бо затвори вратата и после се наведе към жабката. Едва тогава забелязах кръвта по кокалчетата на ръцете му и хванах ръката му.
- О, Боже мой!
Той тихо се засмя и взе парцала, който беше извадил и избърса ръката си.
- Не е моята кръв, Аш – увери ме. Пуснах китката му и го оставих да почисти кръвта, която предполагах, че беше на Райън. – Както казах, Райън няма да те доближи.
Кимнах, защото не знаех какво да кажа. Никой не беше бил друг заради мен. Чувството беше странно, но очевидно ми харесваше мисълта как Бо размазва лицето на Райън.
- Съжалявам, че не се обадих – каза Бо.
Дръпнах поглед от ръката му и го вдигнах към очите му. Притесненото му изражение стопляше сърцето ми.
- Няма защо да се извиняваш. Няма причина да очаквам да се обадиш. Надявам се само да не си имал проблеми с Никол.
Добре, това беше лъжа, но той не го знаеше.
- Няма значение какво казва тя. Решенията ги взимам сам.
Исках да го попитам какво имаше предвид, но вместо това замълчах.
- Искаш ли да се прибираш? – попита той.
Не и ако можех да остана с него, но тази истина щеше да ни донесе само нови проблеми.
- Ами… няма къде другаде да ходя.
Бо погледна към мен и дяволита усмивка се появи на лицето му. Не можех да не отвърна със същото.
- Какво ще кажеш за една игра на билярд?
- Билярд?
- Да, билярд. Има едно местенце извън града, където ходя понякога.
- Не знам как се играе билярд – признах аз.
- Надявах се да го кажеш – подсмихна се той.
Бо спря на паркинга пред бара. Мотори, раздрънкани пикапи и няколко стари модела спортни коли запълваха и без това ограниченото място.
- Това е бар – погледнах към Бо.
- Да, принцесо, бар е. Бирата и билярда вървят ръка за ръка. Ти къде си помисли, че отиваме?
Това ми се струваше лоша идея. Всъщност знаех, че беше лоша идея. Поколебах се, когато Бо излезе от пикапа. Заобиколи и спря пред вратата ми, като подаде ръка.
- Хайде, Аш. Обещавам ти никой няма да те ухапе.
Преглътнах нервно и сложих ръката си в неговата. Исках да поживея малко и този бар беше точно това.
- Да го направим – казах и му се усмихнах. Той стисна ръката ми и тръгнахме към вратата.
Групата свиреше някаква ужасна версия на „Sweet Home Alabama“ на импровизирана сцена и цялото помещение миришеше на цигари, бира и евтин парфюм. Гнусни мъже с шкембета, които висяха над джинсите им, с татуировки по ръцете и евтини жени в скутовете им изпълваха мястото. Бо пусна ръката ми и я уви около талията ми.
- Трябва да покажа, че си моя, за да не те закачат – прошепна той.
Нямах намерение да се оплаквам, затова кимнах и се притиснах към него.
- Няма ли да ни изгонят? Не сме пълнолетни.
Бо се засмя и ме поведе към една празна билярдна маса.
- Не – погледна към бара и кимна на някого, а после взе две щеки и ми подаде едната. – Сега да те научим как се играе билярд.
Палавият блясък в очите му щеше да ме накара да се съглася с всичко, което предложи.
- Бо, какво правиш с дъщерята на проповедника тук? – една почти гола жена с дълга черна коса попита, като остави една бира пред него.
Тя погледна към мен и видях чифт познати очи, изпълнени с притеснение. Това беше Хъни Винсънт, майката на Бо. Не я познавах добре и никога не бях говорила с нея, защото редките пъти, в който я бях виждала бяха, когато идваше да прибере Бо от къщата на Сойър. Беше пленителна, въпреки силния грим и евтините дрехи.
- Майко, помниш Аштън – каза Бо, преди да отпие от бирата си. Усмихнах й се, макар тя да ме гледаше, сякаш бях някакъв странен експонат.
- Здравейте, госпожо Винсънт. Радвам се да ви видя отново.
Тя наклони главата си настрани и дълъг тъмен кичур коса падна върху рамото й.
- Откога малката сладка приятелка на Сойър започна да ходи по барове?
Напрегнах се и погледнах към Бо.
- Майко, стига. С Аштън сме приятели, така е от детството ни. Правя й компания, докато Сойър е извън града.
Хъни ме огледа от горе до долу и после се обърна отново към сина си, като поклати глава.
- Щом казваш, сине, но аз не съм глупава и за нейно добро се надявам тя също да не е – погали бузата на Бо и се върна на бара.
- Донеси на Аш една Кола – извика той след нея. Тя вдигна ръка във въздуха и размаха червено лакираните си нокти в знак, че го е чула. – Извинявай, но не харесва особено родителите на Сойър, затова поставя под съмнение всичко, което е свързано с тях. Ще стане по-мила, когато те опознае.
Не бях сигурна, че имах смелостта да искам да опозная Хъни Винсънт. Напомняше ми на по-възрастна версия на Никол, но не споделих това с Бо и само кимнах. Той се усмихна и застана зад мен.
- Да започнем с първия урок по билярд. Ще направим няколко тренировки, преди да започнем да играем – Бо остави щеката си и кимна към тази в ръката ми. – Ще удариш с бялата топка останалите на масата, за да ги разпръснеш – обясни той.
Взех щеката, наведох се над масата и си спомних всички онези пъти, в които бях гледала хората по телевизията. Преди да се замисля твърде усилено топлото тяло на Бо застана зад мен. Ръката му покри моята и това ме замая. Искаше ми са да се сгуша в него. Опитах се да се концентрирам, но единственото, което усещах беше дъха му зад ухото ми и бедрото му, което докосваше дупето ми.
- Трепериш, Аш – прошепна той.
Не знаех какво да кажа. Не можех да се оправдая с това, че ми беше студено, защото в бара беше страшно горещо.
- Сега можеш да удариш.
От гласа му ме побиха тръпки. Кимнах, защото се страхувах, че ако го погледна ще се хвърля в прегръдките му. Позволих му да ми покаже как правилно да ударя. Цветните топки се разпръснаха на масата, но все още не можех да се концентрирам върху тях.
- Браво. Сега трябва да решим коя топка искаш да вкараш и да се нагласиш за следващия удар.
Затворих очи и си поех дълбоко въздух, когато той се дръпна назад. Погледа на Бо ме караше да се изчервявам. Самодоволна усмивка се беше появила на лицето му и изведнъж ми се прииска да усетя устните му по моите. Не можех да откъсна очи от тях, дори след като усмивката му изчезна.
- Трябва да спреш да правиш това, Аш – прошепна дрезгаво Бо и се приближи до мен.
Тялото му се притисна в моето и това ме накара де откъсна очи от устните му и да го погледна. В очите му се четяха жажда и страст, с които не бях свикнала. Но ми харесваха. Много ми харесваха.
- Аш, наистина се опитвам да се държа прилично. Не го правя по принцип, но Сойър е важен за мен. Моля те, не забравяй, че имам граници и начина, по който гледаше устата ми, сякаш искаш да я вкусиш ме кара да искам да прекрача тези граници.
Преглътнах нервно и кимнах. Все още не можех да говоря, защото бях сигурна, че щях да му кажа да забрави границите и да направи, каквото е намислил. Той въздъхна и ме обърна с лице към билярдната маса.
- Сега да се върнем към урока. Изглежда изцяло оцветените имат най-добра позиция, затова можеш да вземеш тях, а аз ще започна с раираните. Червената ти топка е с най-добра позиция, почти е влязла в горния джоб и бялата ти топка е близо до нея. Заеми място.
Успявах да се концентрирам върху думите му, докато не застана отново зад мен, за да ми покаже как правилно да хвана щеката.
- Бавно и леко, Аш.
Поех си дълбоко въздух и ударих бялата топка. Тя се насочи право към червената и я изпрати в джоба.
- Успях! – извиках, завъртях се и увих ръце около врата на Бо. Едва когато неговите направиха същото и усетих опияняващия аромат на кожата му осъзнах, че това не беше особено мъдър ход.
- Да, успя – каза той, смеейки се и после ме целуна по челото. Насила свалих ръцете си от него и се отдръпнах.
- Добре, сега коя трябва да ударя? – попитах и му се усмихнах леко, като се преструвах, че не беше накарал сърцето ми да препуска само с допира си.
- Синята е на добро място – кимна, след като огледа масата.
След две игри вече играех по-добре. До този момент не бях осъзнала, че билярда можеше да бъде секси, но след като погледах Бо – определено беше една много секси игра. Привеждаше мускулестото си тяло над масата и се мръщеше в опит да се концентрира, а когато дойдеше моя ред облягаше хълбок на масата, сякаш го снимаха от някое списание.
- Не мога да преценя коя харесвам повече – Аш, която има нужда от помощта ми или Аш, която държи всичко под контрол. В първия случай мога да те докосвам и да ми се размине мъмренето, но в другия мога да се наслаждавам на гледката как се навеждаш над масата, а това определено е доста секси.
Задържах погледа си върху масата, вместо да го погледна. Беше ме нарекъл секси и вътрешно се усмихвах до ушите, но не исках да види реакцията ми.
- Става късно. Искаш ли да тръгваме? – попита Бо.
Отидох до него и му подадох щеката.
- По-добре да тръгваме – отговорих.
Той кимна, взе двете щеки и ги върна на мястото им. Погледнах към единствената бира, която беше изпил тази вечер и осъзнах, че го беше направил заради мен.
- Виждам, че гледаш бутилката и ако искаш провери – наполовина пълна е.
Усмихнах се и поклатих глава.
- Вярвам ти.
Той хвана ръката ми и ме поведе към изхода.
- До после, майко – извика, когато минахме покрай нея, която носеше табла пълна с халби с бира.
Тя погледна първо към него, а после към мен и се подсмихна, което ми напомни за Бо.
- Добре, карайте внимателно – отвърна тя.
Не очаквах такъв отговор от Хъни Винсънт. Не приличаше на майка, която ще ти каже да внимаваш, особено след като самата тя беше сервирала бирата на сина си. Бо спусна ръка на талията ми и ме дръпна към себе си.
- Разни пияници те заглеждаха, просто ги държа настрана – прошепна, докато вървяхме навън.
Не беше добра идея да му казвам, че нямам против да бъда така близо до него затова замълчах.
Седнахме в колата и погледнах към бара, в който бяхме прекарали последните няколко часа. Не беше толкова страшно, колкото си мислех, че ще бъде. Щом започнахме да играем забравих за всички останали. Бо потегли с пикапа по пътя, който водеше обратно към града. Светлините от паркинга изчезваха, докато карахме все по-далеч от бара и по-близо до къщата ми. Не бях готова да се прибера все още. Тази вечер беше най-забавната среща в живота ми. Макар и да не беше наистина среща. Бях се смяла с Бо повече, отколкото с когото и да било друг. Бях забравила колко забавен беше той. Може би заради това избирах неговата компания, когато се измъквах като дете. Сойър винаги беше там, за да ни държи под контрол и го обичах, но Бо винаги измисляше нов начин да се забавляваме.
- Благодаря ти за тази вечер. Много се забавлявах.
- Видях, радвам се, че си се забавлявала. Харесва ми да те виждам такава. Невероятна си, когато се отпуснеш и свалиш онази стена.
- Стена? – попитах, като се обърнах към него.
Не отговори веднага, но продължих да го гледам в очакване.
- Стената на перфектната Аштън. Онази, която вижда останалия свят. Онази, с която криеш момичето, което аз познавам. Момичето, което иска да се забавлява и да се смее. Идеалното не е забавно, Аш.
Оставях лошото момиче наяве с Бо, защото той нямаше да ме осъди или да ми се подиграе. Той познаваше тази част от мен, която не показвах на никого. Да, баба винаги ме окуражаваше да вземам сама решенията си и да се гордея с истинското си аз, но въпреки това държах истинската си лоша страна скрита дори от нея. Исках да оспоря думите му и да издигна отново онази стена, с която да не му позволя да вижда вътре в мен, но не можех. Никой, освен баба не ми беше позволявал да разперя криле и да полет. Бо винаги е бил единственият човек, който ме приемаше такава каквато съм. Кимнах и извърнах отново очи към пътя пред нас.
- Не мога постоянно да бъда това момиче. Родителите ми, Сойър, хората в този град – всички те очакват доброто момиче. Не мога да им покажа тази моя страна, но е толкова приятно да се отпусна.. дори само за малко. Затова… благодаря ти.

Не погледнах към него, за да видя реакцията му, но нямах нужда да го правя, защото той сложи ръката си върху моята и я задържа там. Нямаше нужда от думи, защото той ме разбираше.

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

4 коментара:

  1. Лау става все по интересно ☺Благодаря момичета

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Ви , книгата става все по-интересна :)

    ОтговорИзтриване
  3. Липсвахте ни по празниците! Става все по-интересно. Благодаря за превода

    ОтговорИзтриване
  4. Добре дошли отново сред нас. Радвам се, че се
    завърнахте. Благодаря ви за превода. С нетърпение
    очаквам следващата глава.... Приятна вечер!

    ОтговорИзтриване