Глава 5 - Монтана (Вендета #2)


Глава 5

Брияна

Хладен вятър влезе през отворения прозорец на спалнята, за да погали нежно топлата кожа по бедрата ми. Почувствах как тялото ми потръпва, сякаш чувстваше близостта му отново по себе си. Сякаш ароматът му отново галеше сетивата ми и ме успокояваше, че всичко ще бъде наред. Сякаш нищо от случилото се през последните няколко часа не беше реално.
Дори в съня си усетих топлите пръсти, които погалиха ръката ми, спряха при ключицата и се плъзнаха надолу, обвивайки в шепата си едната ми гърда. Простенах съвсем тихо и несъзнателно притиснах корема си с ръце. Сякаш можех да потисна онази топлина от удоволствие, която се зараждаше там. Но топлите му пръсти не искаха да спират дотук.
Дори нежната му целувка остави отпечатъка си, a наболата брада дразнеше кожата ми. Неспокойно размърдах бедра, притискайки ги едно в друго. Прехапах леко устна, когато другата му ръка се спусна по корема ми и се спря в ръба на бикините ми.
Сладка болка. Тя надделяваше над всичките ми други усещания в този миг. Силното напрежение между бедрата ми жадуваше да бъде освободено. Той не спираше да ме докосва. А аз исках още. Трябваше ми още. Имах нужда да го усещам по себе си. Имах нужда целувките му да ме отведат далеч от реалността. Трябваха ми ръцете му, за да погалят всеки сантиметър от тялото ми.
Настоятелните му пръсти ме накараха да разтворя крака и се мушнаха под нощницата, а после и под бикините ми, за да открият влагата, която вече се беше настанила там. Извих гръб от удоволствие и този път не успях да потисна стона си.
Устните му започнаха да слизат надолу, докато не откриха оголените ми гърди под завивките. Затаих дъх заради желанието ми да усетя езика му по тях. Исках да заровя пръсти в косата му, но дори не можех да помръдна ръцете си. Бях му се отдала изцяло.
Докосваше ме жадно, целуваше ме със страст, която ми напомняше за онова, което бях имала. За онова, което някъде дълбоко в себе си знаех, че искам отново.
И тогава вратата изскърца.
Отворих уплашено очи в тъмнината и издърпах бавно ръката си, която беше между бедрата ми. Знаех, че лицето ми беше обагрено в цвета на възбудата ми, но благодарих на господ, че беше достатъчно тъмно, за да не забележи той.
Вече се намирах се в новия ми дом в Сиракуза. Бяхме пътували дълго с Тони след посещението ни в болницата. В онази болница, в която трябваше да потвърдя самоличността на Андре.
Андре… Сърцето ми се сви, но този път не беше толкова болезнено заради успокоителните, с които ме тъпчеше съпругът ми.
Тони се приближи бавно към леглото и седна близо до краката ми. Едва успяваше да се задържи да не падне на земята, затова подпря ръце на бедрото ми. Там, където допреди малко си представях, че бяха нечии други ръце.
- Антъни… събуди ме – пророних тихо в тъмнината, изправих се и придърпах завивките към себе си. – Добре ли си?
Въпреки плътната пелена на нощта, можех да усетя сините очи на Тони да обхождат голата кожа около врата и ръцете ми. Сякаш търсеше огнената пътека, която преди малко онези пръсти бяха оставили там. Чух как облизва устните си, преди да каже дрезгаво:
- Наистина ли беше заспала? – потреперих, щом повдигна ръката си и погали косата, паднала на бузата ми. – Съжалявам, че те събудих, принцесо моя. Бях навън с приятели и не съм разбрал колко късно е станало.
Тялото ми реагира на докосването му в абсолютен контраст с реакцията му отпреди малко. Вледеняваща вълна, която вразуми разтрепереното от гореща страст тяло. За това помагаха и студените дъждовни капки, които се стичаха от светлата му коса и капеха по леглото ми. Дори не бях разбрала за пороя, който се сипеше навън.
Тони се наведе към мен и целуна грубо меката част на ухото ми. Мигновено се затворих дълбоко в себе си, като в мидена черупка.  Стомахът ми беше свит на топка от ужас, а кожата ми помнеше всяка болка, причинявана от него в миналото.
Не беше възможно да иска да правим секс. Не отново. Не и след всичката болка, която ми беше причинявал в миналото. Не и след като ми беше отнел възможността някога да имам деца. Не и след като бях имала онова с Блек. Нещо, което Антъни никога нямаше да може да ми предложи.
Стиснах очи и свих ръцете си в юмруци, когато ръката му се плъзна под завивката. Бях готова да се боря с него, за да спра всичко това.
Устните му докоснаха същите места, които в съня ми бяха докосвани от друг.
- Липсваше ми, принцесо – думите му се забиха като нож между гърдите ми. – Трябва да те имам отново. Толкова дълго далеч от теб…
Трябваше да спра всичко това. Трябваше да измисля нещо. Веднага! Но не бях достатъчно силна, за да го преборя.
- Трябва да отидеш в стаята си, Антъни. Мокър си, може да настинеш.
Думите ми го бяха накарали да застине на място точно когато ръката му се плъзгаше между бедрата ми, но после изръмжа в шията ми гневно:
- Спри да ме наричаш Антъни! – силата, с която ме стисна, накара една сълза да се плъзне по бузата ми от ужаса, който потече във вените ми. – Виждам, че ти също мокриш завивките си, скъпа – леко одраска кожата на врата ми със зъби. – Чудно ми е обаче кой е бил тук, принцесо моя. Защото никога не си била така готова за мен.
Стиснах очи и извъртях глава настрани. Сякаш можех да се спася, да избягам по този начин. Усетих гадната му усмивка дори без да я виждам. Тогава леглото под мен се размърда, а пръстите му се мушнаха под брадичката ми, за да ме накара да го погледна.
- Значи все още мислиш за него. Дори след всичко, което направи?
- Което той направи? – изплъзна се от устата ми. Всичката тази болка… сякаш тя ми вдъхна увереност, за да продължа. – А това, което направи ти? – мушнах крака под себе си и се изправих. – Това, което ми причини? – всичкият гняв, който таях толкова време в себе си, ме накара да се опълча срещу единствения човек, от който някога бях изпитвала страх. – Детето, което уби? – блъснах рамото му, без да ми пука какво ще последва. – Раната, с която ме беляза за цял живот? Бездетна! Остави ме бездетна за цял живот.
Вече нямаше какво да губя. Ужасът, болката и гневът започваха да замъгляват разума ми, даваха ми сила, с която да отвърна на човека, когото мразех от дъното на душата си. Последствия? За мен нямаше да има повече последствия? Вече бях изгубила възможността да имам деца. Бях изгубила Андре. Бях загубила вяра в любовта. Какво ми оставаше, освен да се опълча срещу всичко, което ми беше причинявало някога болка?
- Ти си нещастник, Антъни! Ти си нищо! Едно леке с много пари – ръмжах на милиметри от лицето му, за да може да види добре злобата и омразата в очите ми, които пазех само за него. Пропитият му с алкохол дъх прогаряше ноздрите ми. – Никога няма да бъдеш нещо повече от една шибана курва, глупава марионетка на своя кукловод – изблъсках го от леглото си, а той се свлече на земята не успял да се задържи на крака. – Лека нощ, Антъни Вероне. Напусни стаята ми и никога повече не прекрачвай този праг, защото ти обещавам, че следващия път ще прережа гърлото ти.
Вече знаех едно - никога повече нямаше да пусна обзелата ме увереност да си отиде. Никога повече нямаше да позволя на Антъни да ме пречупи и да ме направи отново в онова уплашено момиче, което му се подчиняваше.
Антъни се изправи, олюлявайки се, прокара ръка през косата си и отвори уста, за да каже нещо, но не го направи. Тръгна към вратата, влачейки краката си, а когато стигна до нея и я отвори, се обърна бавно към мен.
- Утре трябва да поговорим. Трябва да ти кажа някои неща, които не знаеш за мен. Неща, които променят много ситуацията между мен и теб.

Излезе, преди да чуе хапливия ми отговор, а аз се отпуснах отново в леглото си, но вече не успях да затворя очи. Беше ме страх, че ако ги затворя, мъжът от съня ми отново ще ме навести.

Светла Бахчеванова

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

12 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Какво ли ще и каже ?Чакам с нетърпение следващата глава 😊благодаря 😙😙😙

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотна си! Нямам търпение да излезе цялата и да я имам в ръцете си! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Мммм, чудно! Нямам търпение за следващата :)

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотна глава, с нетърпение очаквам да разбера какво има да и каже, което ще промени отношенията им. Сигурна съм ,че той е убил Андре,но нека да видим.

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти за поредната прекрасна глава! С нетърпение
    тръпна да разбера как ще се развият по-нататък нещата! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Както винаги Перфектно! Браво момиче, голям талант си!

    ОтговорИзтриване
  8. Случайно Ви открих в интернет пространството и мога само едно да кажа УНИКАЛНА!

    ОтговорИзтриване
  9. Феноменална история!!!!

    ОтговорИзтриване