Глава 6 - Момчетата Винсънт (Момчетата Винсънт #1)


Глава 6

Аштън

Събудих се и заварих майка ми седнала на леглото ми. Макар и все още да виждах размазано беше трудно да не забележа кървясалите й очи и тъмните кръгове под тях.
- Мамо? – попитах и исках да я прегърна, да я утеша. Малкото момиченце в мен не искаше да вижда майка му разстроена.
- Добро утро, скъпа. Съжалявам, ако те събуждам, но исках да говоря с теб преди татко ти да се е прибрал.
Коремът ми се сви.
- Аштън, скъпа, баба почина.
Всички други мисли напуснаха ума ми.
- Какво?
Майка ми простена и хвана ръката ми. Нежната ласка не ме успокои, ужаси ме. Осъзнах, че не беше сън. Тя говореше сериозно. О, Господи, не!
- Снощи баба е заспала и когато баща ти е отишъл сутринта да поправи бойлера й, преди да отиде в църквата, я е намерил в леглото. Получила е инфаркт.
Поклатих глава, защото не вярвах на думите на майка ми. Сигурно сънувах. Това не можеше да се случва. Имахме планове с баба. Имаше толкова неща, които все още не бяхме направили.
- Скъпа, знам колко близки бяхте с баба ти. За всички ни е трудно, но знам, че си съсипана. Няма проблем да си поплачеш. Аз съм тук, за да те прегърна.
Никога не си бях помисляла, че баба може да умре. Тя беше като нещо перманентно в живота ми. Тя беше моето бягство от живота, който водех всеки ден. Тя ме разбираше по начин, по който родителите ми никога не бяха. Баба не очакваше да бъда перфектна, както родителите ми и Сойър. Чувствах се свободна около нея, както, когато бях с Бо. Бях себе си и знаех, че тя ме обичаше. Празнината ме погълна и сълзите ми се стекоха. Имах нужда от нея. Как е могла да ме остави? Скоро се бяхме видели. Тя ми каза как Бо е най-перфектния мъж без тениска. Смяхме се заедно. Беше си направила педикюр. Как можеше да е мъртва? Тя не искаше да умира. Пръстите на краката й бяха ярко розови. Искаше да се забавлява. Щяхме да пазаруваме заедно.
- Имаме планове – задавих се аз. Не знаех какво да кажа. В това нямаше смисъл.
Майка ми ме прегърна и въпреки че през целия си живот бях намирала утеха в ръцете й, но сега се чувствах като вцепенена. Баба нямаше да бъде до мен на сватбата ми. Никога нямаше да отидем на круиз заедно или да се гмуркаме на Бахамите. Нямаше да я има, за да прави бисквити за децата ми. Къде щях да отида, когато живота ми станеше непоносим? Как щях да живея без нея?

Аштън,
Отново се извинявам, че имейлите ми се бавят. След като прекарахме цял ден в катерене в планината легнах веднага щом се прибрахме в хижата. Боря се с умората, за да мога да ти пиша. Днес с Кейд тръгнахме по една специална пътека, която майка ми и сестра ми не искаха да опитат. Затова баща ми остана с тях. На места беше доста труднопроходимо. Беше страхотно. Гледката, когато се изкачихме и Кейд видя първата си черна мечка. Мисля, че я снима поне сто пъти.
Дръж се, скуката ти почти приключва. Ще се върна след двадесет дни. Обичам те.
Сойър

Здравей, Сойър…

Не исках да казвам на монитора, че баба е починала. Не можех да му кажа, че михме пикапа с Бо или че играхме билярд. Не виждах от сълзите и последното, което исках беше да говоря на компютъра, затова изтрих отговора си, взех чантата си и тръгнах към колата. Можех да се залъгвам и да си повтарям, че не знам къде отивам и че само исках да избягам и да карам безцелно, но дълбоко в себе си знаех, че не беше така.
Паркирах колата си през плевнята на господин Джаксън. Бо не си беше вкъщи, но майка му видя колко бях разстроена и ми каза къде мога да го намеря.
Чух трактора, преди да го видя и краката ми последваха звука. Имах нужда някой да ми помогне да забравя за ужасната истина. Нямах нужда от тъп имейл, в който да ми разказват за водопади и мечки. Имах нужда от някого тук и първият, за който се сетих беше Бо. Той нямаше да ми каже, че всичко щеше да бъде наред. Нямаше да се опита да успокои като малко дете. Имах нужда от него.
Тракторът спря в момента, в който той ме видя на полето и аз побягнах към него. Той скочи долу, точно преди да го стигна.
Бо ме прегърна и аз се отпуснах в ръцете му. Заридах истински за първи път, откакто майка ми ми беше казала, че баба я няма. Той не попита. Знаех, че нямаше. Щеше да изчака, докато съм готова.

Бо

Дръпнах Аштън в скута си, като седнахме под стария дъб. Тя ме прегърна по-силно, докато не спираше да плаче на гърдите ми. Беше ме страх да попитам какво е станало. Вместо това просто я държах и зачаках. Сърцето ми се свиваше все по-силно с всяка нейна сълза и не ми позволяваше да си поема въздух. Седях там и я чаках да се успокои и да ми каже кой, по дяволите, трябваше да пребия. Тялото й се разтресе и я прегърнах по-силно. Дори като деца не обичах да я виждам разстроена. Единственият път, в който едно дете я беше наранило на площадката наврях лицето му в калта. Наказаха ме за два дни, но си заслужаваше. Никой не я беше притеснил повече. Знаеха, че не трябваше.
Бавно започна да се успокоява и вдигнах главата й от потните ми гърди. Големите й зелени очи ме погледнаха и сърцето ми се сви още повече. Ако някой я беше наранил щях да го убия. Ако Сойър беше причината щях да го съсипя. Братовчед или не никой не можеше да разплаква Аштън.
- Баба е получила инфаркт снощи – прошепна тя.
Не очаквах това.
- Съжалявам, бебче.
- Просто ме прегърни, моля те – отвърна тя.
Щях да я прегръщам завинаги, ако можех. Нежно прибрах един кичур коса, който беше залепнал по лицето й. Тя погледна надолу и се скова, когато забеляза, че бях без тениска. Гърдите ми бяха покрити не само с пот, а и със сълзите й. Опитах се да проговоря, но думите заседнаха в гърлото ми, когато ръката й си вдигна към гърдите ми и с пръсти започна да изтрива капките от тях. Спрях да дишам. Знаех, че не трябваше да я оставям да го прави, но не можех. Тя се размести и сложи бедрата си от двете страни на моите, а аз спуснах ръце на талията й. Сърцето ми биеше толкова силно, че знаех, че и тя го усеща. Трябваше да спра това.
- Бо – прошепна тя.
Дръпнах очи от ръцете й и я погледнах. В очите й се четеше въпрос, виждах го. Какво искаше в момента? Колко грешно щеше да бъде да я оставя да се справи с болката си с нещо, което само щеше да я нарани повече после? Очите й бяха пресъхнали, устните й бяха леко разтворени и тя си пое дълбоко въздух.
О, по дяволите!
- Да – успях да отговоря.
Тя дръпна ръце и това позволи на въздуха да се върне в дробовете ми, но когато свали горнището си осъзнах защо беше спряла да ме побърква с нежните си ласки. Не спираше да ме гледа, когато хвърли потника си на тревата зад себе си. Ако си мислех, че няма нищо по-секси от Аштън в бански - грешах. Аштън в дантелен бял сутиен беше най-секси гледката, която бях виждал.
- Аш, скъпа, какво правиш? – попитах дрезгаво.
Опитах се да се насиля и да погледна към лицето й, за да разбера какво си мислеше, но не можех да отделя очи от загорялата нежна кожа, която сутиена покриваше. Толкова силно ми се искаше да го сваля и да видя зърната й.
- Докосни ме – прошепна тя.
Вече не ме интересуваше, че беше момичето на Сойър. Не можех да й откажа. По дяволите, не можех да се спра.
Погалих ключицата й и спуснах пръст към деколтето й. Тя си пое дъх и се отпусна в мен, като се притисна в члена ми. Щеше да ме побърка, ако продължаваше така и сякаш четеше мислите ми нарочно се размърда в скута ми.
- О, мамка му – простенах, преди да хвана лицето й и да притисна устни в нейните.
Моментът, в който се докоснаха светът започна да се върти. Не можех да й се наситя. Свалих сутиена й за секунди и погалих гърдите й. Стонът, който се изплъзна от устните й почти ме довърши. Твърдите й зърна се притискаха в дланите ми и исках да ги вкуся. Исках го отдавна.
Бях изгубил девствеността си на тринадесет и от тогава бях спал с много момичета, но нито една не можеше да ме подготви за това чувство. Аштън уви ръцете си около врата ми и притисна голата си гръд в моята, карайки ме да потреперя за първи път в живота си. Обсипах с целувки пътя до ухото й и после надолу към шията й. Трябваше да спра.
- Моля те, Бо – простена тя и седна на коленете си, като доближи розовите си зърна до устните ми.
Предадох се, защото бях по-възбуден отколкото съм бил през целия си живот. Поех едно от зърната й в устата си, изръмжах и размърдах бедрата си под нея.
- О, Господи! – извика тя и впи пръсти в ръцете ми.
Треперех. Имах нужда от още. Трябваше да спра това. Не трябваше да го правим. Тя беше разстроена. Тя беше момичето на Сойър.
Пуснах зърното й и стиснах очите си толкова здраво, че да не виждам другата й гърда, която все още не бях опитал. Да ме вземат мътните! Как щях да успея да се контролирам?
Аштън се размърда в скута ми и си помислих, че става, но усетих топлият й дъх да гъделичка корема ми. Преди да успея да отговоря езика й облиза татуировката от лявата ми страна, която се намираше опасно близо до бедрената кост. Отворих уста, за да я спра, но ръката й се вдигна по крака ми, сложи я на члена ми и нежно го стисна.
- Боже Господи! – изстенах и се притиснах към ръката й. Нямах контрол над тялото си, тя го беше завладяла.
Когато пръста й се плъзна по горната част на джинсите ми и започна да ги разкопчава успях да се осъзная. Тя искаше да забрави болката си с удоволствие и колкото и да ми се искаше да й помогна не можех. Имах някаква съвест все пак. По дяволите!
- Аш, бебче, не можем да го направим – успях да кажа тихо. Сърцето ми щеше да се пръсне и бях толкова възбуден, че болеше.
- Исках да те докосна, Бо. Моля те – прошепна тя, седна в скута ми и започна да целува врата ми. Сойър. Трябваше да си спомня за Сойър. – Докосни ме още – помоли ме тя, дръпна се и ме погледна с тъжните си очи.
Не можех да й откажа. Не и сега, когато бях оставил нещата да отидат твърде далеч. Бях опиянен. Плъзнах ръце нагоре по талията й и погалих гърдите й, преди да ги покрия с длани. Господи, бяха перфектни. Тя беше перфектна.
- Кажи ми къде искаш да те докосвам – казах, защото имах нужда да ме напътства.
Тя изви гърба си и притисна по-силно гърдите си към мен.
- Това е чудесно начало – отвърна с тих стон.
Когато я погледнах очите й бяха затворени, сякаш щеше да свърши и всичко изчезна. Имах нужда от още. Спуснах ръка по корема й към бедрото й и после нагоре под късите й панталонки, докато не усетих навлажнения плат на бикините й. Тя потрепери и изстена.
- А тук? Искаш ли да те докосвам тук? – прошепнах го в ухото й и плъзнах един пръст в топлата й влага.
- О, Господи, Бо! – задъхано извика тя. Знаех от какво имаше нужда. Може и да ми причиняваше физическа болка, но щях да й го дам.
- Невероятна си, Аш – наведох глава и засмуках зърното й, преди да продължа да движа пръста си. Исках да я усетя, но тя не беше готова за това.
- Бо… Моля те… О, Господи… Ох… Бо… Моля те… Не спирай… Моля те…. – повтаряше тя и започна да движи бедра по ръката ми. Беше близо, усещах го. И вярвате или не аз също.
- Точно така, скъпа. Точно така – насърчих я, преди да захапя зърното й.
- БО! – извика силно тя и се взриви на милион парчета около ръката ми. За моя изненада аз свърших с нея.
Час по-късно тя седеше свита в скута ми. Очаквах ужаса от това, което бях направил да ме обземе, но това че тя беше в прегръдките ми правеше всичко по-лесно. Не чувствах угризение… чувствах се жив.

Аштън

Отворих вратата на колата ми и се обърнах, за да погледна към Бо. Исках да стигнем до края, но той ме спря. Усмихнах се, защото знаех, че ме беше спрял, не защото беше грешно или не искаше, а защото не беше моментът. Бо беше също толкова възбуден, колкото и аз. Гледаше ме с тези прекрасни лешникови очи и не криеше чувствата си.
- Можеш ли да излезеш довечера? – попита ме, като се приближи към мен достатъчно, за да докосне талията ми.
- Да, но ще бъде късно. Трябва да отида в къщата на баба. Хората ще носят храна и други неща. Ще имам нужда да се видим, за да ме развеселиш. Да ми помогнеш да забравя.
Щях да се измъкна през прозореца, ако трябваше.
Той се приближи и ме целуна. Точно, както преди това земята под краката ми изчезна, когато усетих устните му. Хванах се за раменете му, защото ме беше страх, че ще припадна, ако го пусна. Той се дръпна и премести устните си до ухото ми.
- Пиши ми, когато си готова и ще те чакам в парка зад къщата ти – прошепна и отстъпи назад.
Хванах вратата за опора, преди да кимна и да вляза в колата. Бо стоеше и ме гледаше, докато обръщах колата, за да си тръгна. Не исках да съжалява за нищо. Сега не исках да мисля за последствията, защото всичко това беше твърде хубаво, за да бъде грешка. Телефонът ми звънна и вдигнах, без да знам кой е.
- Ало.
- Спри да гледаш към мен и гледай пътя – каза Бо с дълбокия си глас.
Усмихнах се, но беше твърде далеч, за да го видя ясно.
- Тогава спри да стоиш там полугол и секси и да ме разсейваш – отвърнах.
- Какво правим, Аш? – въздъхна Бо.
Не знаех отговора и в този момент не исках да го знам.
- Нека му се насладим – помолих го.
- Ще направя всичко, което поискаш. Винаги съм го правил – отговори той.
- Къде избяга снощи? – прошепна Лиан, като седна до мен.
Бях решила да се скрия на стълбите, когато къщата на баба се беше напълнила с хора. Задушавах се там. Лиан беше тук с майка си и бях благодарна, но не бях в настроение за разговори. Погледнах я, за да видя дали знаеше, че Бо ме беше завел да играем билярд, преди да се прибера. Бях й писала, за да й кажа, че ще се прибера с него, защото ме боли главата.
- Бо предложи да ме закара, затова се съгласих. Не бях в настроение да стоя около Райън.
Тя се приближи до мен и удари рамото ми със своето.
- Момиче, трябваше да видиш в каква кървава пихтия превърна лицето на Райън. Размаза го от бой. Беше секси.
Извъртях очи и скрих тръпката, която изпитах от това, че Бо се беше застъпил за мен.
- Не ми върти очи. Нямаш представа колко секси изглеждаше, докато го удря. Повтаряше, че ще го убие, ако дори те погледне отново.
Отворих уста, за да отговоря, когато усетих аромата на силен бабешки парфюм зад нас.
- Аштън, скъпа, съжалявам – беше госпожа Мърфи, една от дамите, с които баба ходеше на църква и за която казваше, че трябва да носи повече грим, за да скрие торбичките си и по-малко парфюм, защото замърсявала въздуха. Тя спря пред мен и подаде ръце напред.
Всички искаха да ме прегръщат, сякаш прегръдките щяха да ме накарат да се чувствам по-добре. Евтиния парфюм, с който се поливаше госпожа Мърфи причиняваше главоболие при близък контакт. Затова потупах ръката й и се надявах да не ме дръпне, за да ме прегърне. Виждах бялата използвана салфетка, която държеше и не исках да я докосвам или да ме докосва.
- Благодаря, госпожо Мърфи – отговорих.
Тя подсмръкна и попи очите си с кърпичката.
- Не мога да повярвам… видяхме се на срещата в понеделник. Ужасно е, просто ужасно.
Нямах нужда от това. Не разбирах защо хората си мислеха, че искам да чуя кога за последно бяха видели баба. Опитвах се да забравя. Исках да се преструвам, че двете щяхме да се сгушим на люлката заедно, когато всички си тръгнат и да си говорим за забавни неща, които някой беше казал или беше направил. Нямах нужда от чуждите спомени за живота на баба ми.
- Благодаря, госпожо Мърфи. Аштън се справя, доколкото може. Оценява загрижеността ви, но момента не е подходящ – намеси се точно навреме Лиан.
Госпожа Мърфи ми е усмихна за последно и кимна, преди да отиде при някой, който щеше да говори с нея с удоволствие.
- Благодаря – казах, като погледнах към Лиан.
- Затова са приятелите – прегърна ме тя.
Кимнах и отпуснах глава на рамото й. Щеше да ми липсва тази година в училище. Нямах много приятелки, защото бях израснала с момчетата Винсънт като мой най-добри приятели. Не ме биваше с женските приятелства. Лиан беше първата ми приятелка в училище и защото беше по-голяма ме беше взела под крилото си.
- Какво ще правя без теб тази година?
- Имаш си Чаровния принц. Ще се справиш. Освен това ще бъда на едно обаждане разстояние.
Очите ми пареха от сълзите. Бях изгубила баба и щях да изгубя и Лиан. Светът ми се променяше толкова бързо. Наистина имах нужда от Бо в момента, за да ми олекне. Щеше да ме слуша как се оплаквам и се самосъжалявам, нямаше да се опитва да ме накара да погледна от хубавата страна на нещата. Исках да бъда в прегръдките му, не тук с непознати в къщата на баба ми и кухня пълна с пайове.
- Искаш ли да се махнем от тук? Ще излезем и ще те напием – прошепна Лиан.
Не можех да оставя родителите ми да се справят с това сами.
- Благодаря, но не мога. Трябва да остана тук. Баба би искала така.
Сърцето ми се свиваше от болка. Щях да се справя. Баба би искала да бъда силна. Ако знаеше какво бях правила днес с Бо Винсънт щеше да бъде възхитена. Усмихнах се, макар сълзите ми да замъгляваха погледа ми. Тя беше единственият човек, който от сърце щеше да подкрепи това, че прекарвах време с Бо.
- Отивам да гледам някой филм с Лиан – казах, когато влязохме отново в къщата.
И последните хора си бяха отишли от къщата на баба и ни бяха оставили с повече храна, отколкото можехме да изядем за година. Оставих един пай със сладки картофи на плота и се обърнах към родителите ми.
- Ще гледате филм толкова късно? – попита баща ми и се намръщи, докато пренасяше другите пайове вътре.
- Има прожекция в полунощ на някакъв вампирски филм или нещо такова. Тя не иска да ходи сама, а аз имам нужда от нещо, с което да се разсея.
Майка ми, която изглеждаше по-добре от сутринта се усмихна. Изглежда се радваше, че не смятах да легна и да плача, докато заспя. Чудех се как щеше да се почувства, ако знаеше, че смятах да си легна с градското лошо момче? Нямаше да се притеснявам за това, което щяха да си помислят те. Тъжните очи на баща ми и колебливата усмивка на майка ми щяха само да ми причинят още болка. Когато бях с Бо забравях за всичко.
- Добре, излез и се забавлявай малко. Прекалено много време прекарваш сама сега, когато Сойър го няма. Не е хубаво да си постоянно сама – окуражи ме майка.
Баща ми не беше особено разговорлив днес. Погледнах го и болката в сърцето ми се завърна по-силна от всякога. Погледнах отново към майка ми.
- Знам, просто трябва да свикна с това Сойър да го няма. Не осъзнавах колко много време прекарвам с него досега.
Майка ми хареса този отговор.  Тя обичаше Сойър, но винаги ми напомняше, че това да се обвързвам така сериозно толкова млада не е добра идея. Щях да отида в колеж. Вината, която изпитвах за това, което правех с Бо изчезна дори повече, когато видях усмивката на майка ми. Лъжех я относно това с кой щях да се видя, но по някакъв начин правех това, което тя искаше.

Обикновено точно сега баща ми ми казваше да внимавам и да се прибера до единадесет. Тази вечер изгубен в собствената си болка не каза нищо. Усмихнах им се за последно и тръгнах към вратата. 

Book Junkie

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

4 коментара:

  1. Омггг първо искам да благодаря, за страхотния нов превод. Книгата е наистина много интересна, не знам как постигате този ефект да превеждате все по-хубави и по-хубави. Ако е нарочно, определено ви се получава! С ръка на сърцето мога да пожелая на скучния Сойър довиждане. Бо определено ми се вижда по-добър варянт. Лично аз не си представям да съм някакъв пример на доброто държание и всичко свързано с доброто. Иска ми се тази Аш (старата за която твърди Бо) да се отключи и да покаже на какво е способна. Бо е толкова сладък. Сладко лошо момченце. Не знам как ще се развият нещата, между тях въпреки, че върви все по-добре, но нека не забравяме че Сойър се връща след двадесет дни. И тогава не ми се мисли, кой на къде ще хваща. :D Нямам търпение за нова глава. Благодаря ви за преводите, страхотни сте. <3 :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви! С нетърпение очаквам следващите глави!
    И двамата започват да се поддават на чувствата си
    един към друг и предстои интересната част.

    ОтговорИзтриване
  3. Ихаа.. не очаквах да се случат такива неща и то толкова бързо. Благодаря за чудесния превод и с нетърпение очаквам следващата глава :)

    ОтговорИзтриване