Глава 13 - Вярност - (Изневяра #5)

Превод - Nadia

Глава 13

Нокс

Бяха минали години, откакто бях стъпвал в главната спалня в Рай. Знаех, че звучи откачено. Не продадох къщата, след като Джо почина. Тя беше на майка ми и обичаше тази къща. Трябваше да се отделя от загубата си.
Стоях настрана, избягвах дома, в които прекарах детството си, сякаш беше чума. В ума ми, къщата беше убила не само майка ми, но и съпругата ми. От чиста практичност я бях дал на Силвия. Тя я заслужаваше повече, отколкото аз. Беше я грижа за нея и я почиташе. Вероятно нямаше да съм тук сега, нито пък Орен или Аделайд, или Чарли, ако Силвия беше приела офертата, която й бях направил.
Въпреки че това, което знаех щеше да доведе до спор с Орен, имах готов документ за прехвърляне на собственост на Силвия. Всичко беше там, освен моя подпис. Делорис беше тази, която ме беше убедила да взема документите в Рай, да седна със Силвия и да й кажа, че къщата беше нейна. Бях готов да го направя от Ню Йорк и да забравя за това.
Разговорът, който последва, беше такъв, че само брат и сестра можеха да го оценят. Чарли наричаше Челси своя сестра. Силвия беше моята. Майната й на кръвта. Братята и сестрите не се определяха от кръвта, а от живота, от триумфа и скръбта. Майка ми ми беше казвала, че Силвия беше дошла да живее с нас, защото се нуждаела от семейство. Не мислех, че наистина бях оценявал това, докато не ми потрябва и на мен такова.
С починали майка и съпруга, и баща на половин шибан свят разстояние, направих интересно откритие в деня, в който дойдох в Рай. Научих, че Силвия споделяше загубата ми. Майка ми й беше като майка. Съпругата ми й беше като снаха. Да, Силвия поддържаше къщата, но не от задължение към мен. Тя го правеше от любов и вярност към жените, които обичаха тази къща и които обичаха и двама ни.
Бях й подал документите. Тя държеше правото на собственост в ръцете си и с класическо италианско семейно уважение ги беше хвърлила по мен и ми беше казала да порасна. Никога нямаше да забравя погледа в очите й, когато листите се пръснаха по целия кухненски под.
- Нямам нужда от тази къща. Нямам нужда от парите, които казваш, че ще спечеля като я продам – тя посочи право към мен. – Никога не бих я продала. Тя не е моя, за да я продам и, Ленокс, тя също не е и твоя. На Анджелина е. Тя обичаше тази къща, защото представляваше нейното семейство. Изправи се пред призраците си и бъди мъж. Тази къща се нуждае от теб.
Беше ме предизвикала да остана една нощ. Да имам смелостта. Както една проклета сестра би предизвикала брат си и защото майка ми искаше да бъдем такива.  Аз приех. Това беше една от най-дългите нощи в живота ми.
До ден днешен не знаех дали Орен разбра, че исках да се отърва от къщата. Все още не смятах, че това го засягаше. Въпреки това, се помирих с нея. На следващият ден, двамата със Силвия също се помирихме.
Тя беше моето семейство – по кръв или не.
Започнах да правя усилия да я посещавам по-често. Обикновено беше само за вечеря, но когато Орен беше в града, от време на време оставах. Бях си казал, че го правя, за да го държа настрани от апартамента ми в града. Може би това беше вярно.
Никога не го бяхме обсъждали, но Орен винаги вземаше главната спалня. Признавах, че в началото ме вбесяваше, като мислех за майка ми там сама, докато той беше навън и правеше каквото и по дяволите да правеше. Обаче, с времето тайно оцених, че той ме спасяваше от повторното влизане в онази стая. През годините, я бях избягвал.
Стаята надолу по коридора беше напълно приемлива.
Когато пристигнах снощи си представях, че щях да намеря Чарли заспала в леглото, което споделяхме. Предполагах, че това щеше да е стаята, която Силвия би й дала. Тъкмо бях отворил вратата на затъмнената стая, когато чух гласа й – не просто нейния глас, нейното отчаяние. То потече надолу по коридора в облак, като излизаше от мястото, на което беше тя  и достигаше до мен.
Като пристъпих през прага на главната спалня … имаше толкова много наведнъж. Въпреки че очите ми веднага откриха Чарли, не можах да се сдържа да видя как баща ми държеше ръката на друга жена. Стиснах зъби, като знаех, че това беше същата стая, която някога беше споделял с майка ми. В тази милисекунда погледнах майката на Чарли. Това беше първия път, в който я виждах лично и все пак едва я забелязах. Моята Чарли доминираше в мислите ми и имаше нужда от вниманието ми.
Призраците вече не ги забелязвах. Баща ми вече нямаше значение. Всичко, което имаше значение беше Чарли – подутите й очи, зацапаните от сълзи бузи и отчаяното изражение. Жената на леглото имаше вниманието й. Тази жена не беше някой, който заемаше мястото на майка ми: тя беше майката на Чарли.
Енергията ми беше на привършване. На всички ни беше.
Ако нейния втори баща - дявол или дори закона не можеха да ни задържат разделени и спомените нямаше да го направят.
Затворих вратата на Орен и оставих него, сестрата и Аделайд зад нея.
Стиснах по-силно ръката на Чарли, когато тръгнахме надолу по коридора. Беше време за нас.
Имах нужда да я подържа, да я успокоя и да направя всичко по силите си, за да намаля напрежението, бушуващо в красивото й малко тяло, и излъчващо се от нея.
Като я придърпах по-близо, потърках устните си в нейните и въздъхнах. По дяволите, нямаше значение къде бяхме или кой се бореше срещу нас, докато я имах в ръцете си, животът беше правилен.
- Аморе мио? – попита тя.
- Винаги.
Златните й очи се отвориха по-широко, когато аз отворих вратата на нашата стая.
- Какво означава?
Като затворих вратата, я придърпах към мен.
- Означава любов моя. А ти си. Да те видя, да те държа, да те имам тук, кара ада от последните почти две седмици да си струва.
Когато ръцете й обвиха врата ми, тя зарови буза в гърдите ми.
- Не разбирам. Защо баща ти би казал това на майка ми?
- Принцесо, може ли да запазим всички тези теми за утре … след като се наспим?
Тя кимна, отчаяното й изражение от по-рано се променяше в отстъпление. Не бях аз този, на когото тя щеше да се предаде, а на съня.
- Сън – тя удължи думата, сякаш беше напразна надежда.
- Да, ти и аз … - наклоних глава към голямото легло - … там.
Чарли измънка.
- Не ме пускай.
- Никога.
Тя стисна ръката ми.
- Сериозна съм. Не мисля, че съм спала, наистина спала. Искам да знам – не имам нужда да знам, – че ти си с мен.
- Винаги съм с теб. Изглежда майка ти се подобрява. Сега е време ние да си починем. – Подсмихнах се, като знаех, че вече беше утре. – А по-късно днес, щом се събудим, ще поговорим.
Тя кимна срещу гърдите ми преди да погледне нагоре.
- Как се измъкна от полицията? Видях съобщението на Исак на телефона ти, но то казваше просто, че сте на път.
- По-късно.
Тя поклати глава, докато се отдръпваше и отиде до леглото.
- Мразя да оставям майка си, но съм толкова уморена.
Докато Чарли дърпаше завивката на леглото, аз включих лампата в банята.
- Дай ми минутка. Ей сега идвам.
Бях прекарал по-голямата част от деня в чакане на проклетото парти и после часове в чакане на прашния път. После тичах по същия прашен път, пребих двама от охранителите и ударих Алтън Фицджералд. Всичко това беше преди да ме арестуват. Всичко на всичко, това беше един шибан дълъг ден.
Пуснах душа и докато се стопляше, свалих дрехите си, като ги оставих на купчинка на плочките, когато банята се изпълни с пара. Точно преди да пристъпя вътре, най-красивата гледка изпълни погледа ми. Чарли се подаваше иззад вратата и вървеше през облака. Тя беше махнала дрехите, които носеше.
- Мамка му, принцесо, мислех че каза, че си изтощена?
Малката й ръка почиваше на голите ми гърди, а пръстите й бяха разперени. Тя кимна с глава към душа, докато дългата й коса висеше на вълни и се спускаше по рамото й.
- Ако влезем там, можем ли да измием всичко? Както когато махна грима ми … когато го накара да изчезне … можеш ли да направиш това отново?
Целунах челото й.
- Можем да опитаме.
Топлата вода бодеше като малки игли кожата ми, когато пристъпих под струята. Като използвах тялото си, за да предпазя Чарли, намалих топлината, докато температурата се нормализира и двамата можехме спокойно да пристъпим под душа. Точно както беше поискала, всяка капка намаляваше напрежението, отмиваше го, завърташе го на плочките и го караше да изчезне надолу в канала.
Зад стъклените врати се носеше мъгла, изпълнена с аромат на плодове – нещо цитрусово, – докато втривах шампоана в дългата копринена коса на Чарли. На светлината под душа нейните червени кичури потъмняха,  станаха наситени, красиви, махагонови нюанси. С ръце от двете страни на душа, главата й се наведе напред, когато я покрих, като отмивах последната седмица – последните две. Балсамът, душ-гелът … всяка стъпка премахваше по малко повече от напрежението. Когато приключихме, Чарли се обърна в ръцете ми, обви своите около кръста ми и под все още топлата струя се пречупи.
Това не беше реакцията, за която се надяваше тялото ми. Знаех, че и двамата бяхме уморени, но да имах голото й тяло до моето имаше ефект, който мозъка ми можеше слабо да контролира.
Вместо да взема жената, която обичах, аз хванах раменете й, когато те потръпнаха.
- Обичам те!
Тя поклати глава.
- Толкова съжалявам. Има толкова много неща, които трябва да ти кажа.
Тя знаеше ли за брачното свидетелство? Беше ли го подписала, но не искаше да си признае? Това имаше ли нещо общо със Спенсър? Тя го беше целунала, за да го разсее. Какво още беше направила? Какво беше направил той?
Когато спрях водата, се протегнах за брадичката й.
- Трябва да знам само едно нещо.
Изпълнените й със сълзи очи се вдигнаха към мен.
- Все още ли искаш да си тук с мен?
Цялото й тяло изпусна напрежението, когато тя издиша.
- О, Боже, да! Ако все още ме искаш. Ти си мислеше, че получаваш безпарично момиче – или най-лошото, меркантилно момиче, – което е подписало с Изневяра и си мислеше, че това беше каша. Аз не съм този човек. Аз съм много по-голяма каша от това.
- Нямах представа кого получавам, когато говорих с теб в Дел Мар. Знаех само, че имаше нещо в теб, нещо, от което се нуждаех и което исках. През онази първа вечер, когато ти си тръгна от апартамента ми, знаех, че трябваше да те върна. Когато разбрах защо си си тръгнала, знаех, че ти не беше само красива, но и толкова много повече – силна, устремена и благородна. Ти си моята принцеса и винаги ще бъдеш.
Златните й очи заблестяха.
Продължих, тонът ми се промени.
- Но както казах по-рано, ако ме накараш да тръгна след теб още един път, защото си направила нещо, като да влезеш в колата на онзи мъж … - протегнах се към голия й задник - … този задник е мой.
- Не съжаляваш? – попита тя. – Че си тръгнал след мен?
Усмивката ми се разшири.
- Да съжалявам, че имам задника ти в дланта си, твоето секси тяло до моето? Никога.
Тя поклати глава.
- Нокс, животът ми е толкова прецакан. Майка ми почти умря тази вечер. – Тя погледна нагоре. – Така е. Сърцето й е спряло. Имам много по-сериозен проблем, от този да платя образованието си. – Пристъпи назад и се протегна за хавлия. – И сега, ами ако Алтън изпрати полиция тук? Двете с майка ми не трябваше да сме тук. Излагаме теб и баща ти на риск.
Когато тя загърна кърпата около гърдите си, бузите ми се вдигнаха по-високо и аз дръпнах кърпата, като я оставих да падне на пода.
- Баща ми изглеждаше ли загрижен за нещо, което втория ти баща може да направи?
- Не, но той не знае....
Огледах красивото й тяло от пръстите на краката до капещата й коса.
- Знае. Ще поговорим. Сега съм уморен от разговори.
Очите на Чарли се замъглиха, когато зърната й се втвърдиха.
Протегнах се за ръката й и я побутнах да се завърти изцяло.
- Толкова шибано красива!
След всичко, през което преминахме, имах нужда да знам, че тя беше наистина тук и в безопасност. Когато бавно се завъртя, видях бледо жълто петно на ръката й. Когато се протегнах към нея, нарочно докосвайки мястото, се надявах, че не виждах натъртено … че, може би, вместо това светлината си правеше номера с уморените ми очи.
Потрепването й беше бързо, почти недоловимо.
Почти.
Усмивката ми изчезна.
- Какво се е случило?
Тя поклати глава и хвана ръката ми.
- Без повече разговори. Мисля, че това беше правилото ви, господин Деметри.
Захапах бузата си, като исках да знам кой задник беше отговорен. Бях видял бузата на Челси. Очевидно беше по-зле от това, което бях видял на ръката на Чарли, но това не правеше натъртването на Чарли по-малко значимо.
Босите ни крака тупаха по дървения под, докато накрая се приземиха върху мекия килим, който ограждаше леглото. Устните на Чарли се потъркаха в моите, преди да се качи на леглото. Съвършеният й задник върна към живот члена ми, докато тя пълзеше към таблата на леглото. Тя разпръсна мократа си коса по възглавницата, като се облегна назад. С очи приковани в моите, гърдите й се вдигаха и спускаха в очакване, когато я последвах и запълзях по матрака към нея. Когато се приближих, краката й се отвориха, тихо подканящи ме към сърцевината й.
С тяло провесено над нейното, казах:
- Мислех си, че беше изтощена.
- Такава съм – потвърди тя, а дланта й галеше бузата ми. – И ти си такъв.
Бях. Бях я донесъл в леглото, без да очаквам нищо друго освен сън, но да бъде с мен под душа и сега в леглото ни запали нужда, която не можех да скрия. Твърдият ми пенис бавно се триеше по нежната кожа на краката й, когато те с желание се отвориха по-широко, за да ме приютят.
- Чарли …
Тя придърпа устните ми към нейните, като отвори своите и насърчи езиците ни да се потъркат и сплетат. Като прекъсна целувката ни, тя заповяда:
- Прави любов с мен. Помогни ми да отмия миналото, сега ме изпълни с бъдещето. Уморих се да бъда хваната в капан на живот, който мразя. Искам си нашия живот обратно.
- Ти вече не си в капан. Никога повече. И независимо къде сме, бъдещето е наше.
Когато се целунахме телата ни се свързаха, а пенисът ми намери входа й, който ме приветства. Сантиметър по сантиметър, ние свършихме заедно. Колкото по-дълбоко навлизах, толкова повече се извиваше гърба й, като притискаше гърдите си към мен. С всеки тласък топлата й сърцевина се разтягаше и ме обгръщаше.
Може и да бяха минали само няколко дни откакто бяхме  заедно, но това съединяване беше различно. В хотела беше трескаво. Ние бяхме в окото на бурята. Тази сутрин, си бяхме у дома, там където принадлежахме. Бурята беше отминала и бяхме оцелели. Можеше да има щети за поправяне и отплатата предстоеше да бъде поискана, но за момента, можехме да се насладим на настоящето.
Със затворените капаци на прозорците и ранната светлина на зората, която се промъкваше между дъските, ние изкачвахме личните си планини. Времето беше спряло, вече не изискваше вниманието ни. Да се приближим повече един към друг ставаше най-голямата ни нужда.
Телата ни знаеха това, което уморените ни умове може би бяха забравили. Ние бяхме две парчета на едно цяло: когато я изпълних, когато тя ме приюти целия, ние си паснахме идеално заедно, като едно. И като едно се движехме в синхрон, докато златните й очи се затвориха, врата й се изпъна и устните й оформиха едно перфектно О.
Ние се вкусвахме и докосвахме. Тя не беше единствената, която беше изпълнена. Сетивата ни също бяха изпълнени. Езиците ни пируваха със сладката смес на душ-гела в комбинация със соления вкус на усилието. Въздухът около нас беше изпълнен с аромат на шампоан и мускус. Звуците на дишане изпълваха ушите ни, като ставаха мелодия, а стоновете и хленчовете на Чарли създаваха текста. Ритъмът се забърза, докато заедно застинахме. Дълбок, отекващ стон изпълни кресчендото, когато нашият танц свърши, като остави мускулите ми отпуснати. Задоволен и заситен, обхванах красивото й лице в ръцете си, без да имам желание да се преместя.
Времето спря, когато се прегърнахме, ръцете й обвиха раменете ми, а лицето ми се зарови в извивката на врата й. Вместо да ме пусне, Чарли ме стисна по-силно, като придърпа гърдите ми до своите и ги притисна, докато сърцата ни откриха ритъма си едно на друго.
Когато очите ни се срещнаха, тя призна:
- Не съм се чувствала толкова добре и сигурна, откакто заминах за Савана.
Подсмихнах се.
- И след като поспим, задника ти е мой задето се постави в тази опасност.
Начинът, по който очите й се премрежиха  и размърда бедрата си, върна уморения ми пенис обратно към живот.
- Нокс?
Целунах челото й.
- О, принцесо, знаеше, че това предстои.
Бузите й порозовяха.
- Когато си починем и когато разбера, че майка ми е добре.
- Колкото по-дълго ме караш да чакам …
Брадичката й се вдигна, като показа увереното й изражение.
- Да, господин Деметри, направете го.
Пенисът ми потръпна отново.
- Мамка му!
Като се отдръпнах, усмивката на Чарли се превърна в цупене.
- О, принцесо, заспивай! – Завъртях се по гръб и я придърпах близо.
С глава на гърдите ми, Чарли каза:
- Независимо дали искаш да го признаеш или не, ти си чаровния принц.
Като пригладих все още мократа й коса, докато аромат на цветя изпълваше сетивата ми, ми се искаше да бях, но не бях. За нея щях да направя най-доброто, на което бях способен, но не бях чистосърдечния принц на Дисни. Познавах злото.
Знаех също, че и тя го познаваше. Бях го гледал в очите по-рано тази вечер, когато той влезе в стаята в полицейското управление. Той не беше доволен от отговора ми, сигурен, че щях да приема предложението му. Не само, че не го бях приел, бях го притиснал да покаже видео записа от имението – на неговото насилствено набутване на Чарли в колата. Докато детективът се върне, видео записа вече не беше наличен и обвиненията бяха свалени.
Не бях достатъчно наивен да повярвам, че Алтън Фицджералд беше приключил с мен, но се възползвах от възможността да напусна Савана.
Когато дишането на Чарли стана равномерно, прошепнах:
- Не, не съм чаровният принц. Аз съм Батман.
Тя се сви в мен, като обви нежните си крака около моите. Докато слънчевите лъчи надничаха през дъските на капаците, аз гледах как бузите ѝ се вдигнаха точно преди да заспи.


Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

5 коментара:

  1. Най-накрая отново са заедно,но нещо ми подсказва,че е не за дълго😢😟

    ОтговорИзтриване
  2. Ох, дали това не е затишие пред буря? Алтън и Брайс няма да ги оставят намира толкова лесно. Какво ли ще измислят?
    С нетърпение очаквам всяка глава от книгата, която превеждате! Благодаря, че ни радвате всеки ден!

    ОтговорИзтриване
  3. Момичета прекрасни сте. Благодаря. Ще чакам следващата.

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотни както винаги! Добре, че превеждате на ден по глава, инъче щях да я изчета за едно денонощие. Благодаря ви момичета!
    Една мисъл обаче, не ме оставя на мира... Чарли беше без хапчета в имението, после се срещаха тайно...и дали няма да ни изненадат с бебе за финал?
    Нямам търпение за всяка следваща глава.

    ОтговорИзтриване