Глава 17 - Вярност - (Изневяра #5)

Превод - Nadia

Глава 17

Чарли

Тропане на чинии ме откъсна от съня ми. Само за момент разбърках одеялата си. Благоприличието ми бързо избледня, когато красивият мъж, който носеше чиниите проговори:
- Не, принцесо, не дърпай тези одеяла нагоре. Искам да видя това красиво тяло.
Дълбокият глас на Нокс премина през мен, като предизвика мързелива усмивка. С яркото слънце от прозорците като фон, чертите му бяха приглушени. Въпреки ореола от светлина, разбърканата коса на Нокс, широките рамене и голите гърди изпратиха електрическа искра през мен. Когато очите ми привикнаха, погледът ми се снижи и огледа оформения му корем и V-то, което изчезваше в ниско висящите му дънки. Пристиснах бедрата си едно в друго и отново се протегнах за одеялото.
Усмивката ми изгря, докато се плъзгах към таблата на леглото, заедно със завивката. Като подпъхнах одеялото около предателски си гърди с твърди зърна, вниманието ми премина от Нокс към каквото и да криеше под сребърния похлупак. Докато въображението ми се изпълваше с всевъзможни изкушения за закуска, стомахът ми изръмжа по много силен и не особено секси начин.
Устните на Нокс се разделиха в голяма усмивка.
- Гладна ли си?
Размърдах се и се чудех как само звука от гласа му можеше да предизвика дълбоко желание в сърцевината ми. Което можеше да съперничи с глад като този за храна.
- Да. Колко е часът?
Нокс вдигна покривалото на един поднос като разкри сандвич, супа и зеленчуци. Сигурно беше от супата, но начинът, по който пикантния ѝ аромат изпълни стаята накара устата ми да се напълни със слюнка.
- Почти два – каза той. - Реших, че е време да събудя моята спяща красавица и тъй като времето за закуска отдавна мина, Силвия предложи обяд.
Милата сцена, неговия грижовен жест и дори вкусния аромат бяха отмити от вълна на паника.
- Два? Какво? – Краката ми ритаха, докато се опитвах да се разплета от чаршафа. – Как е майка ми? Видя ли я? Как можа да ме оставиш да спя до толкова късно?
Като остави таблата на нощното шкафче, Нокс се наведе към ръба на леглото и потърси ръката ми, като спря движенията ми преди да успея да се освободя от одеялата.
- Тя е добре. Не съм я виждал, но говорих с баща ми. – Нокс погледна надолу към голите си гърди. – Не съм подходящо облечен, за да се представя на майката на приятелката си.
Думите му бяха приети: тя беше добре. Тя е добре.
Топлина изпълни бузите ми, когато отново проучих липсата му на дрехи.
- Майка ми е стара, но съм доста сигурна, че щеше да й направиш добро впечатление.
- Ами на дъщеря ѝ?
- На мен?
- Да, принцесо … - той ме приближи, докато носовете ни се докоснаха - … направих ли ти впечатление?
С леко помръдване на брадичката ми, устните ни се сляха. Чаршафът, който беше попречил на бягството ми падна до кръста, когато мускулестите му гърди се притиснаха към мен. Стенанието ми изпълни стаята, когато докосна гърдата ми и се насочи надолу. Сякаш Нокс беше моят кукловод, но с невидими конци. Малко по малко краката ми се отвориха охотно, като разкриха готовата ми сърцевина.
- О, Нокс!
Храната, която беше донесъл бе забравена, когато врата ми се изпъна и изви назад при докосването му. Докато целуваше устните ми, пръстите му се потънаха в мен, а палецът му изпрати магически искри, когато набъбналия ми клитор. Протегнах се към дънките му, като исках да освободя това, от което се нуждаех.
- Какво искаш?
Дишането ми се учести, а усмивката ми се разшири.
- Такъв си задник.
- Но ме обичаш.
- Да.
- Кажи го.
- Обичам те.
Главата му се поклати напред и назад.
- Не, кажи ми какво искаш.
- Искам пениса ти. – Заявлението ми беше много по-меко, отколкото беше на бензиностанцията преди месеци.
- Достатъчно, че да искаш да изчакаш с обяда?
Погледнах към подноса и после обратно към очите над мен, които ме поглъщаха. Ерекцията му се притискаше в дънките и до крака ми. Гладът ми за храна не си беше отишъл, но безспорно желанието ми за него беше по-голямо.
- Да.
- О, принцесо, аз също те искам! – Ръката му проследи вътрешността на бедрата ми. – Искам да ти дам пениса си. – Той подразни клитора ми. – И искам да те направя обяда си.
- Нокс!
Той въздъхна.
- Но баща ми каза, че майка ти скоро ще бъде на долния етаж. Аз все още работя по онова първо впечатление. Съжалявам, че закъсняхме, но бях зает да чукам дъщеря ви вероятно няма да стане.
Засмях се. Той беше прав.
- Добре, но … може би, бихме могли да поработим над онази част с обяда. Имам предвид, не искам да гладуваш.
Нокс се засмя.
- А и Делорис е на път и …
Зачаках, не бях сигурна какво означаваше това и.
- И?
- Делорис мисли, че ще трябва да се върнем обратно в Савана скоро, по възможност тази вечер.
Пулсът ми се забърза, докато идеята за бърза следобедна наслада избледня.
- Не! Ние тъкмо дойдохме тук. Аз най-накрая поспах. Не искам да се връщам.
Нокс донесе подноса с храна на леглото.
- Яж!
Поклатих глава.
- Не.Току-що изгубих апетит.
Той снижи подноса до скута ми.
- Не мисля, че си яла през цялото време докато те нямаше. Кълна се, че си отслабнала.
- След цялото готвене на Лана, това вероятно е нещо хубаво.
- Не, не е! Яж! Освен това, ако си мислиш, че Лана е добра готвачка, трябва да хапнеш от храната на Силвия.
Исках да поспоря, но пиршеството пред мен не позволяваше.
- Докато ядеш – започна Нокс, - нека ти обясня какво ни каза по-рано, на мен и баща ми един от адвокатите на Деметри.
Поклатих глава.
- Вече мислих за това. Мисля, че знам.
- Добре, кажи ми какво мислиш, след като се наядеш.
Вдигнах парче сандвич и отхапах. Когато започнах да дъвча, стомахът ми  отново изръмжа силно. Поклатих глава и отпих от студения чай.
- Добре. Все още съм гладна.
- Те говореха за това ти и Челси да дадете показания – каза той.
Преглътнах.
- Мислят ли, че беше грешка, че отказахме на полицията снощи?
- Да и не.
- Не искам да се връщам, но те са прави. Щеше да изглежда по-добре, ако Челси и аз искахме да дадем показания. И съм нервна задето полицая ме нарече госпожа Спенсър.
Нокс издиша.
- В полицейското управление ми показаха брачно свидетелство с петъчна дата. Вторият ти баща ми предложи сделка, ако се съглася да не оспорвам брака ти и се подчиня на ограничителна заповед да стоя далеч от теб.
Докато подухвах лъжица супа, поклатих глава.
- Алтън няма да спре. Няма. – А после умът ми се изпълни с последните дванадесет часа и срещнах погледа на Нокс. – Бих казала, че ако си приел предложението му, определено си в нарушение на онази ограничителна заповед.
- Казах му да си я завре в задника.
- Ти какво?
- Не директно, въпреки че говорихме.
- Мммм – измрънках аз, когато пикантния бульон стопли устата ми и съживи вкусовите ми рецептори, – това е страхотно!
- Казах ти – каза той с усмивка.
- Кълна се, че Брайс и аз не сме женени. Спомняш ли си като ти казах, че Брайс заплаши да … - не исках да казвам думите отново.
- Да – вената на челото му затуптя.
- Това беше в петък вечерта. Същата нощ, в която Пат и Сай се появиха в имението. Мислиш ли, че щяха да са само заплахи, ако бяхме женени?
Нокс покри ръката ми.
- Не. И дори само мисля за това ми се иска да убия копелето.
- Спри да го повтаряш. Освен това, не съм сигурна дали е по-добре да говорим с детектива или с адвокатите.
- Полицията не може да те накара да говориш с тях. Призовката щеше да дойде от адвоката на съда.
Кимнах и отново потопих лъжицата си в супата.
- Тя може да дойде и от двете страни. Но се съмнявам, че е минало достатъчно време. Днес е неделя. Вероятно не е определен прокурор. Не официално – добавих аз.
- При случай като този съм сигурен, че щата скалъпва обвинението си – каза Нокс. – Въпреки това, адвокатите ни казаха, че Спенсър е заседнал в затвора докато не мине първото си изслушване. Те все още вярват, че имат достатъчно доказателства за присъда, след което той официално ще бъде обвинен. Чакат доклада от медицинския експерт.
Гладният ми стомах се сви.
- Не мога да спра да се чудя къде са я намерили. От колко време е била мъртва?
- Не знаем нищо. Предположението ми е, че и те също не знаят или щеше да е навсякъде в новините – той се протегна за ръката ми. – Делорис се притеснява, че независимо какво открият или становището, с което излязат, той ще бъде пуснат под гаранция. Може да е висока, но е повече от вероятно майка му или втория ти баща да я платят.
Издишах и раменете ми се отпуснаха.
- Не искам да го виждам.
- И аз не искам да го виждаш. Ако отидем в Савана тази вечер, ти и Челси може да говорите с полицията и дори с адвоката му, ако искате. После може да се върнем тук преди да го пуснат под гаранция.
Оставих сандвича в чинията.
- Лицето на Челси.
Нокс кимна.
- Това ще помогне на прокурора за делото. Ако адвокатите го видят, може да разберат трудната битка, която им предстои.
- Чакай малко – казах аз. – Ти каза ние … ако отидем в Савана?
- О, по дяволите, да! Няма да отидеш сама. Ще вземем Батсамолета и ще летим толкова ниско под радара, колкото е възможно.
- Благодаря ти! – Вкусната супа и сандвич се разбунтуваха, докато обмислях връщането в  Савана. – Ние няма да сме под радара, ако се появим в Хамилтън и Портър или в полицейското управление.
- Не, но не трябва да обявяваме присъствието си, докато не пристигнем.
Погледът ми се премести зад Нокс към прозорците огрени от слънцето през отворените сега капаци. Погледнах чистото синьо небе. Не можех да видя нищо друго от моя ъгъл, но синевата ми напомни, че днес беше друг ден. Вчерашният най-накрая беше приключил.
- Благодаря ти!
Нокс се наведе напред и целуна челото ми.
- За какво?
- За всичко.
- Не схващаш ли? – попита той.
- Какво да схващам?
- Александрия Колинс, искам аз да съм твоето всичко. Няма нищо, което можеш да ми кажеш или да ми признаеш, за да промениш мнението ми.
Бузите ми се стоплиха.
- Ти си моето всичко. Това не означава, че все още не съм сърдита на теб и Делорис задето въвлякохте Челси.
- Това не трябваше да...
Докоснах устните му.
- Знам. С Челси си поговорихме за това.
- Делорис ще ѝ помогне да се измъкне от Изневяра. Щом го направи, можем да ѝ намерим нещо в Деметри.
- Не съм сигурна, че тя ще...
Този път Нокс докосна устните ми с неговите.
- Какво ще кажеш да я оставим тя да реши. Има няколко други неща, за които трябва да поговорим, неща, които научих наскоро.
Взех последния морков от чинията си и огледах празната купа, като ми се искаше още от супата, която тъкмо бях изяла. Напомняше ми на зеленчукова супа, но по-пикантна и с малко фиде.
- Бих искала още супа, но първо искам да видя майка ми.
Нокс се протегна за подноса.
- Може би ще е по-добре, ако тя обясни някои от нещата.
Увита в хавлия след душа, влязох в гардероба. Това беше същото място, където бях открила колана на Нокс преди толкова много месеци. Вградени шкафове и рафтове покриваха това, което можеше да бъде стая. Едната част беше пълна с моите дрехи. Те не бяха моите от Ню Йорк или Савана, но всички бяха в моя размер.
- Кога се появиха тези тук? – попитах аз.
- По-рано днес. Делорис уреди да ги доставят. Донесох ги тук, докато ти спеше.
Поклатих глава, докато претърсвах близките чекмеджета.
- Тя изпратила ли ми е някакво бельо?
Подпрян на касата на вратата със скръстени ръце върху широките си гърди, сините очи на Нокс блестяха, докато ме гледаше как търсех.
- Ами, ако ти кажа, че казах на Делорис, че няма да имаш нужда от такова?
Завъртях се към него.
- Какво?
Смехът му премина през малката стая, когато направи две крачки и се протегна за хавлията ми. Плеснах ръката му.
- Спри. Искам да видя мама.
- Никога няма да те изпусна от поглед отново.
- Това може да направи твоята работа и моето училище трудни.
Той се протегна към платинената, покрита с диамантен прах клетка.
- Това никога няма да се сваля.
Кимнах.
- Бельо?
Той посочи към едно от чекмеджетата. След като приключих с обличането си в дънки и мек бял пуловер, сплетох косата си и я издърпах цялата през едното си рамо. За момент се вгледах в жената в огледалото. За първи път, от почти две седмици, очите ми не бяха изпълнени с притеснение.
- Красива си – прошепна Нокс. Красивото му лице се приближи до ухото ми.
Завъртях се към него.
- Баща ти наистина ли каза, че майка ми ще бъде на долния етаж и вече извън болничното легло?
- Това каза той.
Поклатих глава, като разпознах емоция, която не бях чувствала от почти две седмици.
Щастие.
В този дом, под закрилата на Нокс и с майка ми в безопасност - аз бях щастлива.
Повече от щастлива. Бях въодушевена, почти замаяна. Сякаш, по някое време сутринта, зрънце предчувствие беше се загнездило дълбоко в душата ми. Корените му се бяха разпрострели през мен, като бяха отблъснали стреса и мрака. Повече не бях в капан, бях като младо момиче в Коледната сутрин, нетърпелива да отида долу и да видя какво имаше под дървото.
- Не мога да повярвам, че тя е толкова по-добре. Бях толкова уплашена.
Силна ръка обви кръста ми и Нокс ме придърпа към гърдите си.
- Никога вече. Няма повече да си уплашена.
Облегнах се назад, бедрата ни се докоснаха и устните ми се извиха в голяма усмивка.
- Ами, ако ти кажа, че има нещо друго, което ме плаши?
- Кажи ми и ще го накарам да изчезне.
- Там е работата. Не съм сигурна, че искам да изчезне.
Веждите на Нокс се свиха, а устните му се извиха настрани.
- Объркан съм.
Повдигнах се на пръсти и потърках устните си в неговите.
- Аз също. Това ми причиняваш.
Когато започнах да се отдръпвам, Нокс ме придърпа по-близо.
- Кажи ми какво те плаши.
- Ти.
Прегръдката му се стегна.
- Аз?
Погледнах надолу и прокарах пръсти по закопчалката на колана му, преди да погледна нагоре през мигли.
- Това … снощи ти каза …
- Казах, че задника ти е мой – каза той, като довърши изречението ми. – И така ще стане. Това ли те плаши? – Въпросът му беше изпълнен с безпокойство.
- Отчасти.
- Принцесо, ако искаш да отидеш да видиш майка си, спри да говориш с гатанки.
- Идеята ме плаши … - топлината, която бях усетила по-рано по бузите си стана по-топла - … защото, колкото повече не трябва да искам това, което описа,толкова повече го искам. Вярвам ти.
Усмивката му се върна, когато телефона му извибрира.
- Толкова дяволски много искам да пренебрегна това – каза той, когато го издърпа от дънките си.
Делорис проблясваше на екрана.
- Къде си? – попита Нокс.
Отдалечавах се, когато той ме спря.
- Чарли, къде е дамската ти чанта от снощи?
Като се завъртях в пълен кръг огледах стаята.
- Не съм сигурна. Беше с мен, когато дойдохме тук. Защо?
- Делорис иска да знае дали телефона, който втория ти баща ти даде е в нея.
Щастието, което се беше събудило за живот се изпари, когато ужас зае мястото му.
- Мамка му, там е!
- Тя е слушала аудио наблюдението. Те знаят къде си и мислят, че и майка ти е с теб. Тя смята, че са проследили телефона ти.


Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

7 коментара:

  1. Страшно напрежение. Искам още. Благодаря ви, страхотни сте.

    ОтговорИзтриване
  2. Напрежението вече е непоносимо... Благодаря ви❤️

    ОтговорИзтриване
  3. О мамкаму пак ли неприягности ще станат 😞

    ОтговорИзтриване
  4. Пак се заплита нещо
    Няма ли край тези итриги

    ОтговорИзтриване