Глава 19 - Вярност - (Изневяра #5)

Превод - Nadia

Глава 19

Чарли

Ръката на Нокс на бедрото ми ме задържа седнала, задържа ме тиха, докато слушах една от най-невероятните истории, които бях чувала.
Как беше възможно това?
Как можеше да е истина?
След като шокът отшумя малко, се опитах да огледам сцената. Фокусирах се не само върху думите им, но също и върху начинa, по който майка ми и Орен се гледаха един друг. Те бяха потънали в тяхното лично минало и историите за откраднати моменти и тайни срещи, когато ме осени – майка ми е имала афера.
Майка ми е изневерявала на Алтън.
Предполагах, че това трябваше да ме натъжава. Все пак, не трябваше ли да гледам на родителите си като на морален компас? Но реалността не ме натъжаваше. През по-голямата част от живота си знаех, че Алтън изневеряваше на майка ми. След последните две седмици вярвах, че се е случвало точно под носа й. Това, което никога не си бях представяла беше, че и майка ми също го е правила – че тя всъщност е изпитала щастие.
- Не можех да направя това, което поиска той. – Гърдите на мама се повдигнаха. – Да кажа на Орен да ме остави и да се върна при теб и Монтеки … - тя погледна към мен - … беше едно от най-трудните неща, които някога бях правила. – Тя се обърна обратно към Орен. – Исках да си намериш някой друг.
- Тогава си се преместил в Лондон – каза Силвия на Орен сухо.
Орен се обърна към нея.
- Да. Вие всички се имахте един друг.
Хватката на Нокс се напрегна. Когато погледнах нагоре, челюстта му беше стисната - твърда и скована.
- Не знаех коя беше – каза Силвия на майка ми, - но знаех за теб.
- Така ли? Как? – попита Нокс.
- Анджелина.
Устните му се свиха.
Силвия кимна.
- Махни този израз от лицето си, Ленокс. Тя одобряваше.
Орен се размърда в стола си.
- Не знаех, че тя ти е казала.
- Наистина е хубаво най-накрая да се срещнем, Аделайд.
Очите на майка ми заблестяха от влага.
- Благодаря ти, Силвия, това означава повече отколкото предполагаш.
В трапезарията настана тишина, спокойствие, като след буря. Може би, точно това беше. Бурята беше минала и ние всички бяхме тук.
- Сега е мой ред – каза мама - да ви благодаря. Не знам кои са отговорни за спасяването ми … - тя се усмихна, очите й искряха по начин, който не можех да си спомня да бях виждала - … отвличането ми, но ви благодаря.
Всички се обърнахме към стъпките по дървения под.
- Добър ден – каза Делорис. – Изглежда, че всички си правите парти, а аз не съм поканена.
- Госпожо Уит – каза Орен с голям жест, – моля, присъединете се към нас.
Тя седна между Челси и Силвия, като кимна на всяка и огледа групата ни. Трапезната маса беше голяма, но в настоящата й форма ние достигахме капацитета й. Делорис погледна към майка ми.
- Госпожо Фицджералд, аз съм Делорис Уит. Радвам се да се запознаем.
- Уит? – мама се обърна към мен. – Тя ли е тази, която говори с Алтън и мен след инцидента в парка?
- Да – погледнах от едната към другата. – Мамо, Делорис. Делорис, това е майка ми.
Мама кимна.
- Радвам се да се запознаем, Делорис. Ти си силна жена. Съпругът ми не беше впечатлен.
С лека усмивка Делорис продължи, докато придърпваше стола си напред.
- Работих по много различни неща и различни начини. Бих казала, че най-важната част от информацията точно сега е тази, че медицинския експерт тъкмо пусна данни за тялото открито в Кармайкъл Хол.
Тя привлече вниманието на всички в стаята. Шест чифта очи бяха широко отворени в очакване.
- Идентичността му беше потвърдена като Мелиса Самърс. Те не казаха как точно е била убита или къде точно е била намерена, а само, че загрижен служител се е обадил на полицията. Те изчисляват, че времето на смъртта е било няколко часа преди откриването.
Обядът, който бях изяла по-рано се разбунтува. Това означаваше, че е била убита в събота, часове преди партито ни.
- Часове? – попита Челси. – Тя била ли е там през цялото време? Той държал ли я е там някъде? – бузите й пребледняваха с всеки въпрос.
Делорис поклати глава.
- Не казват.
- Брайс искаше да отида в Кармайкъл Хол в събота, след като посетя … теб – казах аз, като се обърнах към мама.
Тя се вгледа тихо, като очакваше още.
- Но ти имаше усложнения. Джейн и аз останахме с теб. – Обърнах се към останалите на масата. – Беше ядосан. През по-голямата част от времето отбягвах обажданията му, но говорихме няколко пъти.
Челси кимна.
- Той искаше да отида аз щом Алекс не можеше. Проглуши телефона ми, но Джейн ме беше помолила да помогна с няколко неща в града. Навсякъде, където отидех, бях уплашена, че той можеше да е там. Но не беше. Той с нея ли е бил … убивал …? – тя мушна ръцете си в скута и погледна нагоре към мен с кръгли лешникови очи. – Мислиш ли? Дали тя е умряла заради нас?
- Какво? – каза Нокс. – Тя е умряла, заради онова животно. Защо казваш, че е било заради вас?
Покрих ръката му, онази, която още беше на крака ми.
- Не заради нас, а вместо нас … - ръката на Нокс се напрегна. Погледнах към Челси - … една от нас.
Като бутнах стола си назад, забързах около масата и обвих ръце около най-добрата си приятелка. Докато тя трепереше в прегръдката ми, аз погледнах към Делорис. Гневът, който бях усетила в хотела с Нокс, когато научих, че те са били тези, които са вкарали Челси в тази бъркотия се съживи отново.
- Това е по твоя вина! – Погледнах и към Нокс. – И твоя! Това е ваша работа!
- Алекс – каза Делорис, - това е работа на Едуард Спенсър. Челси, ще те измъкнем от договора ти. Ти дори няма да има нужда да говориш с някой в Изневяра. Аз ще се погрижа за това.
- Както се погрижи за нея преди ли? – попитах аз, кожата ми настръхна от ярост.
- Винаги има изход – каза Делорис.
- Значи, вместо да признаете ролята си, обвинявате Челси, че не го е напуснала, че не е разтрогнала договора си, онзи  който вие й казахте да подпише?
- Не. Не казвам това. Поемам пълна отговорност за моята роля. Както и двете знаем, договора на Челси беше предназначен за някой друг. Вниманието ми беше отвлечено от други проблеми и когато се обърнах, беше твърде късно – тя погледна към Челси. – Финансовата компенсация никога няма да премахне това, което си преживяла, но ще я получиш, стига да не повдигнеш обвинения срещу Едуард Спенсър.
- Какво? – казахме с Нокс заедно.
- Това е част от договора с Изневяра. Ако Челси даде показания срещу него, които включват Изневяра, това ще анулира договора й и ще рискува разкриването на Изневяра. Тя може да го докладва на компанията, но не може да наруши частта за неиздаване и конфиденциалност от договора си. Ако се придържа към него, Изневяра ще плати пълното си едногодишно задължение.
- Н-но ти каза, че ние отиваме в Савана, за да дадем показания – каза Челси, като погледна нагоре към мен.
- Мислех, че щяхме.
Всички погледнахме към Делорис.
- Сега, когато те знаят часа на смъртта, ще искат да знаят къде сте били двете в събота. Били ли сте в контакт с него? Виждала ли си някога Мелиса по време на месеците, в които си живяла в Кармайкъл Хол?
- Не съм – каза Челси. – Никога не съм я виждала. О, Боже! Мястото е голямо, не толкова голямо колкото Монтеки, но има други сгради, места, където никога не отидох – Челси се обърна към мен. – Наистина ли мислиш, че той я е държал там през всичките тези месеци?
И двете знаехме отговора. Той беше изяснил перфектно, че възнамерява да държи двете ни. Ние просто не бяхме осъзнали, че щеше да има не само две, а три жени на разположение.
- Мога ли да отговоря на тези въпроси? Това ще засегне ли Изневяра?
- Можеш. Можеш да правиш каквото поискаш. Бих ти предложила да направиш само това. Да отговориш на въпросите. Не прави обвинения. Отговори на въпросите касаещи събота и господин Спенсър като цяло. Избягвай естеството на вашата връзка от законна гледна точка. Говори за нея с общи, емоционални термини.
Ръката на Челси се премести към натъртената й буза.
- Но те ще видят.
Делорис кимна.
- Което може да е пирона в ковчега му. Картините говорят повече от думите.
- Ами аз? – попитах аз.
- Технически, ти не трябва да даваш показания. Съпругата не може да бъде накарана да свидетелства срещу съпруга си.
Погледът ми срещна този на Нокс, когато малките косми отзад на врата ми се изправиха от внимание.
- Аз не съм омъжена.
- Тогава от там трябва да започнем. Мисля, че имаме доказателство, че бракът е незаконен. Най-малкото, че е бил подписан без знанието на някой от вас, следователно -  подправен – тя сви рамене. – Обаче, има малък проблем с това, че нашето доказателство не е придобито законно.
- Какво доказателство?
- Сложих бръмбар в телефона ти.
Носът ми се набръчка.
- Моят телефон? Онзи, който Алтън ми даде? Как?
О, по дяволите! Все още трябва да го открия.
Делорис наклони глава.
- Как не е толкова важно колкото записите. В събота сутринта Едуард Спенсър ти се обади. Наскоро си пуснах отново разговора.
- Това трябва да е било преди той … - беше трудно да го кажа на глас - преди той да убие Мелиса.
- По време на обаждането – продължи тя, - господин Спенсър ясно заявява, че вие двамата ще се ожените. Той не казва, че вече сте женени.
- Точно така! Може ли записа да помогне?
- Не и в съда. В щата Джорджия те са допустими само, ако едната от двете страни е наясно, че е подслушвана.
- Аз мога да кажа, че съм знаела.
Делорис поклати глава.
- Бих предпочела да не го правиш. Обаче подозирам, че можем да спрем този фарс да стигне по-далеч. Мога да изпратя записа на адвоката на Фицджералд. Това ще му покаже, че имаме доказателство, за да оборим твърдението. Би трябвало да помогне, както и няколко други вратички.
Орен повтори:
- Вратички?
Силвия остави телефон на масата. Въпреки че не издаваше звук, екрана светеше.
- Това е телефона на къщата – каза тя, като обясни как той е свързан с мобилния й. – Кодът на обаждането показва само Джорджия.
В началото никой не отговори. Колко пъти щеше да звънне?
Най-накрая Орен кимна на Силвия, която вдигна.
- Ало?
Всички слушахме отговорите на Силвия.
- Да.
Очите й се стрелнаха към майка ми.
- Госпожа Фицджералд?
Главата на мама се заклати напред и назад.
- Ще говоря с тях – пожелах аз. Делорис вече беше казала, че са ме проследили.
- Не! – каза Нокс. – Дай ми телефона!
Силвия помоли човека да задържи преди да натисне нещо на екрана.
- Това е Ралф Портър, представлява Алтън Фицджералд. Той търси … - тя поклати глава към мама - … госпожа Фицджералд.
Нокс се протегна за телефона.
- Говори господин Деметри.
Позната смес от гняв и страх завря в мен, като закъкри под повърхността.
- Ако се чуем с нея, ще ви уведомим … Да … - той погледна към мен, - … госпожица Колинс е тук – начинът, по който подчерта името ми ме накара да се разтревожа, че Ралф се беше обърнал към мен със Спенсър отново. – Не, тя не може да се обади в момента … Не съм сигурен. Може би, може да опитате отново утре? … Ще очакваме това с нетърпение … Да, разбирам, че сте загрижени. Надявам се да я откриете скоро … Довиждане – Нокс подаде телефона обратно на Силвия.
- Дори след като ни няма, ако те се обадят кажи само, че в момента не можем да се обадим – той се обърна към майка ми. – Никой няма да издаде местоположението ви, докато не сте готова.
Очите на мама бяха затворени. Едната ръка беше близо до врата й, докато другата беше на масата, обвита в тази на Орен.
- Не трябва да говориш с никой, с когото не искаш – потвърди Орен.
Вратът й се изпъна.
- Трябва и ще го направя. Просто не сега.
- Когато си готова, аморе мио – той огледа изражението й, очите му се присвиха. – Искаш ли да се върнем горе? Това твърде много ли ти е?
Главата на мама се заклати напред назад.
- Да продължим ли със завещанието? – попита Делорис.
Тежки стъпки приближиха.
- Господин Деметри.
- Да? – Орен и Нокс отговориха в унисон.
Протегнах се за ръката на Нокс, без да съм сигурна кой беше мъжа, който беше влязъл в трапезарията.
Той беше висок и облечен подобно на Исак с трудноопределим тъмен костюм.
- Господа, има гост, който изисква вашето присъствие.
Орен се изправи.
- Казах никой да не бъде допускан до имота – очите му проблеснаха към Делорис. – Никой, който вече не е одобрен.
- Сър, това е...
Тогава дойдоха гласове от предната част на къщата. Не знаех кой беше, но Бруклинския акцент на мъжа беше по-плътен от този на Орен.


Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

8 коментара:

  1. Кой, по дяволите, може да е това?Напрежението е просто....

    ОтговорИзтриване
  2. Бруклински акцент....явно е някой от Фамилията. Още по-заплетено и интересно ще става явно :-)
    Благодаря за превод!

    ОтговорИзтриване
  3. Моля ви момичета. Нека разберем днес кой е въпросния господин. ��

    ОтговорИзтриване
  4. Супер! Искам следващата глава, моля!!!

    ОтговорИзтриване