Глава 21 - Вярност - (Изневяра #5)


Превод - Nadia

Глава 21

Нокс


- Охраната? – попита Винсент. – Загрижен си за безопасността на тази жена – той ме огледа от горе до долу. – Със сигурност Ленокс Деметри, когото познавам може да се справи със ситуацията?
- Нищо не би ми харесало повече.
- Както казах – намеси се Орен, - аз съм този, който се обади. Аз съм този, който помоли за помощ. Момичето беше наето от компания под шапката на Деметри. Ако връзката стане публична, това може да се отрази на Деметри Ентърпрайсис – баща ми наклони глава към мен. – Ленокс е способен. Опитвам се да избегна последиците.
- Тази жена? – попита Лука. – Специална ли е?
- Като приятел, нищо повече – отговорих честно.
- Виждате ли, не си струва да застрашаваме доброто си име или това на компанията ни.
Винсент стисна устни и се облегна, като местеше поглед между Орен и мен.
- Коя компания?
Не бях сигурен накъде отиваше баща ми с това, но мразех шибаната компания. Бях повече от склонен да я срина. Мамка му, щях да запаля клечката кибрит и да стопля ръцете си над пламъка. Просто не исках Челси, Патрик или Сай да останат в праха.
- Изневяра. Аз бях този, който замеси Деметри. Дори взех участие в намирането на работата на тази жена. Аз трябваше да ти се обадя за помощ, не Орен. Моя е вината, която ни доведе до тук. Благодаря ти за помощта.
Въпреки че Винсент изглеждаше сякаш обмисля отговора ми, Лука кимна.
- Изневяра, сайтът? Тя една от моделите им ли беше?
- Не точно – отговори Орен, очите му се присвиха към мен.
- И все пак – попита Винсент, - безопасността й е достатъчно важна за теб, за да я доведеш тук, да помолиш хората ми да помогнат за сигурността й? Усещам, че има още.
Преди да мога да проговоря, баща ми се наведе напред.
- Аз дадох обещание. Аз спазвам обещанията си. Аз плащам дълговете и дяловете си. Точно както го правех в миналото.
- Баща ми може и да е помолил – прекъснах го аз, - но само, защото той можеше. Винсент, не сме говорили от твърде много време. Бях пренебрегнал семейството си, теб и Лука. И въпреки това, ето ви тук. Хората ти са от другата страна на вратите ми. Баща ми помоли и ти дойде. Благодаря ти! Време е аз да поема отговорност за себе си и да зачета начините, по които си ми помогнал.
Погледът ми срещна този на Лука. Имаше твърде много неизказани признания.
- Не, Ленокс – протестираше Орен, - аз се обадих.
Обърнах се отново към Винсент.
- Може ли?
- Да се обадиш? – попита Винсент. – Разбира се! Ти си от семейството. Момчето на Анджелина. Нейната гордост и радост. Ние сме тук за теб, както трябва да бъде – както и ти си за нас.
- Не...
Ръката на Винсент се вдигна.
- Орен, остави мъжа да говори. Изглежда, че най-накрая е станал такъв.
Не можех да погледна към Орен. Знаех, че не това искаше, но в същото време, се беше освободил от семейство Костело. Те бяха моя кръв, мое семейство. Не можех да позволя семейството на Чарли да бъде причината да бъде замъкнат обратно при тях. Независимо от миналото, което имаха с майката на Чарли, тя беше моя отговорност.
- Ходиш ли по срещи? – попита Лука.
- Да.
Той кимна.
- Видях снимки. Спомням си една от Сентрал Парк.
Внезапно стомахът ми се сви.
- На грешното място в грешното време.
- Десет милиметра. Най-вероятно е изстрел от Глок 20. Автоматичен с пълнител за петнадесет патрона и все пак само един изстрел е бил изстрелян.
С Орен се вгледахме в Лука. Нищо от това не беше общоизвестно.
- Как? Как знаеш това? – попитах аз.
- Семейство – отвърна Винсент.
- Какво казваш? – попита Орен.
- Когато семейството, дори това, което не сме виждали от години, е заплашено в задния ни двор, ние се грижим за него.
- Грижите се?
- Имаме приятели. Имаме врагове. Понякога, като заплашат най-малко вероятните цели, може да има желания ефект на доминото.
- Мислиш, че са стреляли по Ленокс заради семейство Костело? – попита баща ми.
Винсент поклати глава.
- Вече не. Трябваше да сме сигурни.
- Жената, с която се срещаш – каза Лука с лакът сега на коляното. – Тя от добро семейство ли е?
- Предполагам, че това е субективно – казах аз. – Добро, като заможно. Не ми пука за парите й.
Устните на Лука се присвиха.
- Не това имах предвид. Имах предвид добро като шибано подло.
Адреналинът препускаше във вените ми, когато юмруците ми се свиха.
- Какво имаш предвид?
- Ти също си работил с някои високопоставени хора по някои интересни сделки с наркотици.
Подсмихнах се подигравателно.
- Караш го да звучи сякаш продавам дрога на ъгъла. Това са легални наркотици.
- Като алкохола – намеси се Винсент.
- Подобно.
- Не са легални навсякъде, не и за употреба за забавление – отвърна Лука. – Бяхме притеснени за враговете си, но, Ленокс, ти си имаш своя дял.
- Стрелбата е била предназначена за мен? Сигурен ли си? – част от мен беше облекчена да разбере, че не беше предназначена за Чарли. Друга част от мен беше шибано бясна. Кой имаше топките да стреля по мен, особено в присъствието на Чарли?
- Не можем да сме сигурни без стрелеца. Той е бил наемник. Не е никой от обкръжението ни. Ако беше, щяхме да знаем. Следата на парите изстина. Операцията е била направена добре – професионално. Цялата операция. Те са знаели местоположението ти. Единствената им грешка е, че все още си тук.
Орен се изправи.
- Това заплаха ли е?
Винсент помаха на баща ми да си седне на мястото.
- Не. Това е облекчение. Ние все още търсим стрелеца. Глупостите по новините за съпруга бяха гениални.
- Отвличане на вниманието – казах аз.
- Беше добър ход.
- От къде мислите, че са дошли парите? Кой е вкарал този план в действие?
- Не съм сигурен за парите – отговори Лука. – Както казах, следата изстина. Но човек с тези специални умения не може да бъде намерен в интернет. Който и да е наел стрелеца е знаел с кого да се свърже, знаел е графика ти и слабото ти място. Първият ми въпрос е за приближените ти хора. Разхождаш ли се през Сентрал парк всеки ден?
Поклатих глава, умът ми минаваше през всеки от личната ми охрана.
- Познаваш ли някой с такъв вид връзки? – попита той.
Свих рамене, като обмислях списъка си със заподозрени. По едно време си мислех, че беше семейството на Чарли, което се опитваше да я подплаши, за да се върне обратно в Савана. Това не беше само моето притеснение, но и Делорис го беше споменала. Това беше преди наистина да опознаем Чарли. Сега, когато я познавахме, се съмнявах, че Алтън Фицджералд имаше такива връзки и бях убеден, че Спенсър не беше достатъчно умен, за да го направи.
И тогава си спомних един съвет, който Делорис ми беше дала, като ми каза, че около Северис Дейвис бронежилетката беше гарантирана. Изражението му, когато се появих в Сената на финансовия комитет беше на изненада. Това не беше достатъчно доказателство, но гарантираше разследване.
- Нека помисля.
Лука смени темата.
- Тази Челси Мур, сериозно ранена ли беше?
- Нямаше счупени ребра, но не всичките й наранявания бяха физически – отговорих аз.
- Тя е приятелка на гаджето ти и все пак, ти си отговорен за скорошното ѝ назначение?
- Правил съм грешки.
Винсент рязко се изправи и протегна ръка, първо към Орен.
- Ще тръгваме сега. Хората ми са твои за колкото дълго се нуждаеш от тях.
Орен го посрещна, когато всички се изправихме.
- Благодаря ти!
Винсент се обърна към мен, като отново подаде ръка.
- Хората ми имат нужда от име.
- Винсент – започна Орен, - мисля, че работим по това.
Ръцете ни все още бяха стиснати, когато той каза на Орен.
- Ти не си единственият, който връща дългове – и отново към мен. – Наблюдавах те. Въпреки постиженията, които имаш, онези, които света счита за важни … - широките му рамене се свиха - … онези, които майка ти със сигурност считаше за важни - колежа, бизнес училището и дори борбата ти - до тази вечер не бях виждал мъжа, който Анджелина искаше да бъдеш – той кимна, когато тънка усмивка погали плътните му устни. – Тя се гордееше с теб, но вярвам, че сега щеше да е дори по-горда. Тази вечер, Ленокс, ти ме впечатли. Тази жена, това момиче, не е трябвало да бъде наранено. Дай ми име.
Погледът ми срещна този на Орен. Ако направех това, знаех какво ще последва. Знаех какво означаваше. Знаех също, че исках Едуард Спенсър да си плати.
- За момент или за двадесет години? – Въпросът на Делорис се върна.
Едуард Спенсър беше в затвора. Ако предположехме, че обвиненията останеха, щеше да страда с години. Исках ли да страда само за момент? Нямаше да е трудно да го премахна от уравнението, когато го пуснеха под гаранция. Всички знаехме, че това предстоеше.
И все пак, той ли беше единственият, който исках да си плати?
Чарли беше спорила, че нейният демон беше по-зъл от моя. Може би, отчасти беше права – ако Орен беше единственият ми демон, - но той не беше. Моят беше цяло семейство. Може би, беше време да свалим картите.

Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

6 коментара:

  1. Леле, уникален е този Ленокс :) това къса глава ли е или не

    ОтговорИзтриване
  2. Ах, още по-заплетено става...Кога ли ще се разплете историята? Хем не искам книгата бързо да свършва, хем ми се иска Чарли и Нокс да се избавят от неприятносттите час по скоро :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Нокс е....Историята се заплита още повече...Еха!

    ОтговорИзтриване
  4. Нямам думи......
    Събота 16:09 часа,отварям си "профилактично" и хоп изненада!
    ВЪЛШЕБНИ сте момичета,че нямате умора...

    ОтговорИзтриване
  5. Казвала ли съм ви колко сте чудесни. Благодаря ви. Ще съм ви още по благодарна ако ни пуснете още.

    ОтговорИзтриване