Глава 14/1 - Хулиган 57


Глава 14

Част 1

Райън




- Мислиш ли, че някой ще се досети, че сме взели тези боклуци от пекарната? – попита Лайла, като вдигна пакет с опаковани бисквити.
Взех прозрачния плик от нея, завързах му червена панделка и го оставих обратно на дългата пластмасова маса.
- Не са боклуци. Защото са от пекарната.
Часовете бяха приключили преди четири часа, но паркинга беше пълен с коли, а ние стояхме зад масата си и поздравявахме хората, преди да влязат в стадиона. Слънцето вече беше залязло и осветлението на игрището беше включено и осветяваше района, докато последните зрители минаваха през вратите.
С Лайла бяхме избрани от треньора да работим на разпродажбата на сладки тази вечер и изискването беше да носим униформите си на мажоретки. Набирането на средства беше едно от многото ни задължения и тъй като не бяхме заети да ободряваме тълпата по време на бейзболния мач, който щеше да започне, се опитвахме да съберем пари за отбора и да помогнем с приспособяването на няколко от новите момичета, които щяха да дойдат следващата година.
На практика се предполагаше, че ние трябва да опечем сладките, които продавахме – с помощта на майките от отбора, – но не си планирахме добре времето и плановете ни се провалиха. Беше пролет, училищният срок беше почти свършил, а аз все още бях претрупана с работа. Затова нахлухме в Пекарната на Лийбър по време на училищните часове днес, а после бяхме освободени от последния час, за да опаковаме всичко в наши собствени пликове с панделки в училищните цветове.
- Хайде, новобранци! – Лайла плесна с ръце. – Усмихнете се. Това е новото ви задължение. Обещавам.
Изсмях се на себе си. Изобщо не им завиждах. Желанието да сложа усмивка, която не чувствах на лицето си, почти ме беше напуснало.
Сложих пакетите с бисквити и кексчета, за да заменя вече продадените. Погледнах нагоре и видях Мейсън да стои близо до пикапа си с група момчета от училище. Стомахът ми се обърна.
Гледаше ме с развеселен поглед на лицето. Бях му казала за разпродажбата на сладки по време на часа по рисуване днес, така че се бяхме разбрали да се срещнем след това, за да правим каквото и да беше планирал - Боже помогни ми!
След като се беше промъкнал в стаята ми тази сутрин и ме хванал с вибратора ми,  беше на косъм да събуди цялата къща – защото имаше нужда да прави секс, – остатъкът от деня мина сравнително спокойно. Всичко друго беше фасулска работа в сравнение с това.
Устоях на порива да махна гигантската панделка от върха на главата ми, която бяхме задължени да носим, като част от униформата. Усещах смеха, който сдържаше чак от тук.
Видях го да приближава с приятелите си.
- Боже, сякаш Дисни канала е повърнал по цялата маса – пошегува се той, като огледа покритите с точки найлонови торбички и покривките на цветя на масите.
Сложих ръце на кръста си.
- Хубава панделка – той кимна с брадичка, докато гледаше върха на главата ми. – Ако я дръпна, има ли връв, която те кара да говориш и да се движиш?
Чух изсумтяване, което се превърна в смях и стрелнах с поглед Тен, който стоеше зад Лайла. Беше се превил леко и тялото му се тресеше.
Той ме погледна, като  видя как го гледах и се опита да се сдържи.
- Съжалявам, де. Беше смешно.
Вдигнах вежда и завъртях очи към Мейсън. Той вдигна глава, изглеждаше доволен от себе си.
Сграбчих яката на черното му горнище с качулка и приближих лицето му, като се наведох към ухото му, като прикрих шепота си с ръка.
- Оставил си синини по целите ми гърди тази сутрин – казах  - и ако не си мил, няма да ти позволя да ги целунеш по-късно, за да им мине.
Той вдиша рязко.
- Сега си купи някакви бисквити – заповядах и го блъснах назад.
Усмивка разпъна устните му, но аз вдигнах брадичка, докато го гледах как вадеше портфейла си.
 Подаде на Лайла стодоларова банкнота и  примигнах, като се опитвах да не изглеждам сякаш съм изненадана. Добре. Предполагам, че все пак беше добре с парите.
Откъде беше взел толкова много пари? Безпокойство се настани в корема ми.
- С толкова пари колко мога да си купя? – попита я той, но държеше очите си върху мен.
Тя взе банкнотата и се вгледа в нея за момент. Но после хвана пакет с десет бисквити и му го подаде.
- Ето.
Смях се надигна в гърлото ми. Този пакет със сладки струваше пет долара, но не ми пукаше, че тя му го пробутваше. Той си го заслужаваше.
Погледна пакета, очевидно знаеше, че беше измамен, но замълча и го метна на приятелят му зад него. Плъзна портфейла си обратно в джоба и задържа очите ми за кратко преди да се отдалечи, следван от бандата си.
- Браво! – Лайла размахваше стотачката пред мен. – Какво му каза?
- Забравих.
Не исках да чувам мнението на Лайла за Мейсън, част от мен искаше хората да го видят как ме докосва, но по някаква причина, все още усещах Мейсън като забежка и не исках да се опитвам да го обяснявам на другите. Все още се опитвах сама да го обясня на себе си.
Част от мен харесваше промъкването. Харесваше ми да имам нещо, което ме правеше щастлива и  което не трябваше да споделям с никой друг.
Нещо като Миша.
Миша. Защо се чувствах сякаш го предавах? Той ме изостави.
След националния химн и първия удар, Лайла, Тен и аз приключихме, като изпратихме другите момичета да си ходят и прибрахме останалото. Лайла грабна останалите закуски, като каза, че ще ги дадем на бейзболния отбор, след като приключеха, а Тен отиде да гледа мача и вероятно да намери Джей Ди и останалата част от приятелите ни.
Сложих чантата си на рамо, взех си бутилката с вода и тръгнах към паркинга вместо към игрището.
- Къде отиваш? – попита Лайла, като се обърна с кутия с бисквити в ръце.
Посочих към чантата си.
- Да оставя това в колата си.
Продължих да вървя, без да дочакам отговор и се насочих право към джипа си, като видях, че черния Раптор на Мейсън беше паркиран от другата страна на редицата.
Гледаше ме  облегнал на вратата си, а двама от приятелите му стояха пред него. Главите им бяха обърнати и също ме гледаха.
Като хвърлих чантата си отзад, се протегнах и развързах панделката си, дръпнах ластика, който държеше горната половина на косата ми назад. Разресах кичурите с пръсти, бухнах я и я оставих пусната по гърба ми. Завъртях се, облегнах се на джипа ми и подпрях лакътя си на ръба на колата, като гледах право в него.
- Не знам, човече – измрънка Фин Дамарис, като се подсмихваше. – Тя изглежда сякаш иска нещо. Какво мислиш?
- Да – онзи с прическата на гребен, чието име не знаех кимна и захапа долната си устна, като остави очите си да се спуснат по тялото ми. – Определено иска нещо.
Мейсън гледаше зад тях развеселен.
- Толкова е чиста – изкоментира Фин, като се обърна към приятелите си. – Обзалагам се, обаче, че обича да се цапа.
- О, да - онзи с гребена се изсмя.
Завъртях очи, докато чаках. Сигурна бях, че това им харесваше. Надутото момиче да си играе с един от техните…
- Вие момчета тръгвайте – каза Мейсън. – Аз ще се погрижа.
Тръгнах, облегнах се нежно на гърдите му, когато приятелите му изчезнаха, като се кикотеха.
- И така къде отиваме? – доближих се до устните му.
Той вдиша дълбоко и леко ме целуна по бузата, като се изправи.
- Хайде. Качвай се.







Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

6 коментара:

  1. Играта се задълбочава между двамата , дали ще и признае че е Миша ?

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви! Невероятна книга, а най интересното те първа предстои. :*

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви! Страхотна книга ! Чакам с нетърпение за още ☺

    ОтговорИзтриване
  4. Отговори
    1. Да, втората част ще бъде публикувана тази вечер.

      Изтриване
  5. Мисля, че тази вечер ще се опита да й каже...може би ще я заведе в неговата къща...Става все по-интересно.

    ОтговорИзтриване