Глава 16 - Хулиган 57

Глава 16

Райън


- Къде беше тази сутрин? – попита Тен. Имаше намек за притеснение в гласа му. – Лайла каза, че си пропуснала тренировката.

Вървях с него по коридора в училище, бях си оставила много малко време, за да стигна до шкафчето си и да побързам по стълбите към часа по рисуване преди да започне първия час. Той вървеше до мен.

- Бях уморена – дръпнах бейзболната си шапка още малко надолу, за да прикрие червените ми очи.

- Успала си се? – тонът му беше объркан. – Треньора ще те накара да правиш обиколки заради това.

Сигурна бях, че е прав. Но не можех да се насиля да ми пука точно сега.

Докато се изкъпя, изсуша косата си и си сложа грим тази сутрин, умът ми продължаваше да се връща към Миша и  отново започвах да плача. Не можех да задържа спирала си непокътната, така че се предадох и си сложих шапка.

Очите ми горяха, а клепачите ми просто искаха да се затворят завинаги. Примигнах трудно при болката, която дълбаеше черепа ми между очите и стиснах презрамката на чантата си по-силно, като се надявах той да не бъде тук днес. Ако не можех да мисля за него без да плачех, определено не можех и да го гледам.

Обърнах се към шкафчето си в дясно, забелязах група ученици отпред, някои спряха, за да прочетат нещо на стената, а други му правеха снимки. Погледнах нагоре и веднага разпознах текста на Еминем.

Игли се забиха в гърлото ми и отместих поглед. Можеше да си го начука. Той не харесваше този рапър и въпреки че аз го харесвах, да цитира негови песни нямаше да ме омилостиви.

- Брей, брей, брей – промърмори Тен. – Мислех, че са го хванали или нещо такова. Беше намалил посланията.

Отидох до шкафчето си и започнах да въвеждам комбинацията. Тен ме последва, докато си играеше с телефона си.

-  Love the Way You Lie на Еминем – каза той. – Хей, той говори твоя език сега.

Насилих се да се усмихна леко на Тен. Той беше единственият в живота ми, който беше непринуден, а не исках да знае, че нещо не беше наред. Приятелството ни беше просто.

В интерес на истината, беше добър с мен. Може и да не бях сигурна докъде се простираше лоялността му, но той беше тук сега. Бях му благодарна за това.

Изпразних чантата си, като натъпках онези учебници в шкафа, които бях взела вкъщи за през уикенда и извадих тези, които щяха да ми трябват сутринта. Не бях виждала или говорила с Миша след караницата ни и все още бях в шок. Бях ядосана, но бях и тъжна. Мислех си, че реалността, че Мейсън беше Миша щеше да ме е успокоила до сега и преминала в омраза.

Но не беше. Бях наранена.

- Добре ли си? – попита Тен, като се приближи и ме погледна в лицето. – Изглеждаш сякаш си била будна цяла нощ, не в хубавия смисъл.

- Добре съм.

Приключих с взимането на нещата си, затворих шкафчето и с Тен продължихме надолу по коридора. Но тогава погледнах нагоре и забелязах още послания по стената.

 

Всичко беше истинско.

 

Поех леко въздух, усетих как гърдите ми се разтърсиха от ридание. Беше с големи черни букви, обградено от разхвърляни пръски синя - любимия ми цвят - и лилава боя. Спрях и се вгледах в него, усещах раменете си тежки.

Беше влязъл с взлом в училището този уикенд и беше направил това.

- Какво ти се е случило? – прошепна Тен, този път звучеше по-загрижен. – Кажи ми истината.

Изтрих една сълза, преди да има шанса да потече.

- Нищо – казах, като се насилих гласът ми да остане равен. – Просто сестра ми ме тормози за смесването на белите и цветните дрехи в пералнята отново, нали знаеш…

Той се подсмихна, но можех да кажа, че не се беше хванал на извинението ми.

Завих набързо в дясно към стълбите.

- Ще те видя на обяд, нали?

- Райън?

Но продължих да вървя по стълбите, спрях само за кратко, когато видях другото послание на стената, за да го прочета.

 

Нямах намерение да лъжа, но всяка целувка имаше значение.

 

 Майната му! Затичах се.

Не трябваше да идвам на училище днес. Надявах се да се беше върнал в Тъндър Бей. Сигурно беше написал посланията снощи. Имаше твърде много хора в училището през уикенда и шанса, персонала и чистачите да ги бяха изчистили сутринта, ако ги беше направил по-рано, беше доста голям.

Не. Снощи все още е бил във Фалконс Уел.

Исках да си отиде. Не можех да спра сърцето си и това, което то искаше въпреки болката, но можех да си помогна с тези чувства. Всичко, което му бях казала за Миша-как не харесваше музиката ми, нещата от киното и всичко друго, което искаше да знае, че беше истина, – той вече знаеше всички тези глупости от писмата ми. Какъв удар - да седи там и да ми обръща внимание, за да ми свали дрехите.

Приближих вратата и се изправих на пръсти, за да надникна през прозореца. Той седеше на мястото си, с една слушалка в ухото, докато въртеше химикал в пръстите си и гледаше в тетрадката.

Спуснах се рязко обратно долу.

Супер! Човек можеше да си мисли, че щеше да се отдръпне, поне за малко. Не че имаше нужда да бъде в училище повече, все пак. Миша ми беше писал миналата есен и ми беше казал, че имаше достатъчно кредити, за да се дипломира по-рано, така че, ако не беше дошъл тук заради мен, тогава защо, по дяволите, си играеше на ученик, когато нямаше нужда от това?

Защо наистина беше тук?

Отворих вратата и тръгнах надолу по редицата, като се опитвах да не гледам към него, но вече усещах очите му върху мен.

Той беше всичко, което усещах и спомена за лабораторията по физика внезапно ме заля, усещането за краката ми увити около тялото му и пиърсинга му между устните ми.

Той не можеше да е тук. Не можех да направя това. Сълзи потекоха от очите ми.

Но тогава някой, който стоеше на пътеката внезапно се обърна към мен и нещо мокро и оранжево се блъсна в мен, като покри ръцете и тениската ми.

- Ъгхх! – изръмжах, докато разглеждах ръцете и дрехите си.

Мани Кортез тръгна назад, като взе прясно боядисаната си глинена купа със себе си.

- Съжалявам! – възкликна той, като изглеждаше уплашен.

- Ще съжаляваш – заплаших го, като сочех зад него. – Пещта е в тази посока, тъпако. Искаш ли карта?

Той трепна, очите му се сведоха, когато другите около него се засмяха. Стомахът ми се обърна и стиснах зъби, за да задържа риданието, докато минавах покрай него и отивах към мястото си отзад.

Той се отдалечи, като потъна в стаята с материали.

Пуснах чантата си, седнах на мястото си и извадих скицника си и моливите. Присъствието на Миша беше тежко до мен.

- Да, знам – казах, без да поглеждам към него. – Аз съм зла кучка, нали?

- Не – каза той тихо, като гледаше напред. – Просто си слаба и глупава. И щях да те разкъсам на парчета пред цялото училище, ако не бях толкова сигурен, че вече се чувстваш като купчина лайна отвътре.

Пропуках се, брадичката ми затрепери.

- Добре, да започваме – каза госпожица Тил.

Но коремът ми се тресеше от ридания, които не можех да издам. Беше прав. Това бях аз.

И двамата го знаехме.

- Райън, готова ли си да говориш за проекта си и докъде си стигнала по него? – попита Тил.

Но просто чоплех нокътя на палеца си, докато ръцете ми бяха на чина пред мен. Всичко на масата се размаза.

Изкарах си го на Мани, защото беше лесна мишена. Защото беше по-слаб от мен. Защото беше единственият по-слаб от мен. Всички други виждаха през мен, а Миша беше отвратен от мен. Мразеше ме.

- Райън?

Коя бях аз? Това, че никой не ме харесваше не беше по вина на Миша. Аз бях направила това. Бях глупава, слаба и боклук.

Усетих сълзите ми да текат и се задавих с ридание. Протегнах се надолу взех чантата си и я метнах на рамо, като вървях през класа и избягвах погледите, и заглушените шепоти, докато излизах от стаята.

- Райън?

Но веднага щом излязох в коридора, оставих сълзите да се стичат и се затичах към тоалетната.

 

 


 

- Къде беше? – попита Лайла, като дойде от моята страна в редицата за обяд. – Нямаше те на тренировка сутринта, а Тен каза, че те е видял преди първия час, но никой не те е виждал от тогава. Носи се слух, че си избухнала в сълзи по време на часа по рисуване?

Гласът й звучеше сякаш е отвратена, но не я погледнах, докато си вземах салата в шейкър и пакетче с дресинг. Не бях гладна, а крайниците ми бяха уморени и тежки, но повече не можех да се крия в библиотеката. Имах чувството, че губех всичко и мамка му, имах нужда да се изправя и да го преодолея.

- Трей яко го е загазил този уикенд – каза тя сякаш беше моя вината.

Е, предполагах, че беше, въпреки че тя нямаше как да знае това.

- Всички ние, включително целия отбор – продължи тя, - отидохме у тях след мача в петък вечерта. Мащехата му отиде на горния етаж, върна се обратно долу и изгони всички.

Гласът й стържеше в ушите ми.

Но тя продължи да ме притиска.

- Което ти щеше да знаеш, ако се беше появила.

- Не ми пука – изскърцах аз, извъртях се към нея, неспособна да се контролирам. – Схвана ли? Писна ми от това да си мислиш, че трябва да ми пука. Сега ме остави на мира.

Тя пристъпи назад, погледа й казваше „какво, по дяволите“ и присви ядосано очи.

- Искаш да бъдеш оставена на мира? – попита тя. – Мога да го направя. Всички можем да го направим, защото ни писна от глупостите ти – очите й погледнаха тялото ми, като ме гледаше сякаш бях боклук. – Винаги изчезваш, отнасяш се с Трей като с боклук… и не си мисли, че никой не забелязва тайните погледи, които си разменяте с Мейсън Лорън. Ако искаш да си играеш с този боклук, направи го тихо, защото няма да се преструвам, че ми харесва.

Стиснах пластмасовия шейкър в ръката си и пристъпих, като се доближих до нея. Кучка!

Но тогава едно момче пристъпи между нас - приятелят на Миша с гребена - и си взе грозде от една купа с плодове. Той го подметна в устата си, докато гледаше Лайла.

- Здрасти, скъпа. Искаш ли да се чукаме?

Тя направи гримаса и почти изсумтя. Какво, по дяволите?

Устата й падна отворена, докато се взираше в момчето с гребена, но после  се завъртя обратно – вероятно беше загубила нишката на мисълта си – и тръгна бързо натам, от където беше дошла.

Момчето с гребена се обърна към мен, намигна ми и после си тръгна.

Това за какво беше?

Прокарах ръка по очите си, като наместих шапката си и усетих внезапна нужда да отида да си взема горещ душ и да остана там цяла година.

Като се обърнах пак към редицата за обяд, видях Миша от другата ми страна и подскочих, сърцето ми пропусна удар.

- Трябва да говоря с теб – каза той.

Заобиколих го и продължих надолу по редицата.

- Не те искам тук, Мейсън. – После спрях и се поправих. – Миша. Просто си върви у дома. Върни се в Тъндър Бей.

- Не мога – появи се зад мен, сложи ръцете си на плота и ме блокира в тях. – Нямам живот там, ако ти не си в него. Ти си част от всичко хубаво, което някога съм правил, Райън. Моля те!

Хората се редяха на опашката и ни заобикаляха, като продължаваха надолу към касата. Исках да го отблъсна, но вече можех да усетя очите им върху нас и не исках да правя сцени. Може би бях параноична, но знаех по-добре. Лайла си водеше бележки за всичко, което правех.

- Ти си в музиката – тихият му глас достигна до ухото ми. – Ти ме направи силен. Няма да направя нищо с живота си, ако ти не си там. Съжалявам. Никога не съм искал нещо от това…

- Ти разби сърцето ми – срязах го аз, обърнах се и го погледнах в очите. – Гледам те и не виждам Миша – тъга изгори очите ми и не ме интересуваше дали можеше да я види. – Всички години, всички писма, всичко избледнява в паметта ми сега, сякаш петък вечер помрачи всичко.

Погледът му се присви.

- Ти поквари всичко – казах му. – Цялата история. И скоро, едва ще си спомням за теб или това, че бяхме приятели.

Оставих храната си и отблъснах ръцете му, като тръгнах към мястото, където седеше Тен.

Не знаех дали всичко, което казах на Миша беше истина, но в главата ми беше постоянна мъгла. Чувствата ми бяха замъглени и може би просто се нуждаех от дълга дрямка, дълго плуване или дълго шофиране, за да прочистя главата си.

Всичко, което знаех беше, че не можех да го гледам. Мамка му, не мислех, че дори можех да погледна себе си сега.

Седнах на масата и си взех едно от картофчетата на Тен, като го гризях само, за да правя нещо.

- Ами родителите ти? – Джей Ди попита Трей, очевидно по средата на разговора.

- По-добре да искам прошка, отколкото разрешение, нали?

- За какво говорите, момчета? – попитах аз.

Трей ме погледна и можех да усетя студенината в езика на тялото му.

- Ще правя парти, помниш ли? – тонът му беше заядлив. – Родителите ми са извън града за през нощта, но не казаха, че не мога да си поканя гости. Но предполагам, че ти все пак няма да успееш да дойдеш.

Каза го така, сякаш вече знаеше отговора и чух Лайла и Кейтлин да се хилят.

Парти. Погледнах през рамо, видях Миша да сяда на един стол с всичките си приятели и не пропуснах погледа, който ми хвърли.

- Ще има ли пиене? – попитах, като се обърнах пак към масата.

- Разбира се. Много пиене – подсмихна се Трей.

- Добре, тогава. Може би точно това търся.

Той се усмихна и Тен плесна козирката на шапката ми, докато се смееше.

- По дяволите, да!





С Тен си влачихме краката по моравата на семейство Бъроуз и подминахме алеята и улицата, които вече бяха пълни. Картини от последния път, в който бях тук накараха сърцето ми да ускори ритъм, а и се чувствах малко странно да вървя към къщата.

Защо Миша трябваше да претърси това място онази нощ? Защо беше във Фалконс Уел? Бях толкова погълната от разкритието тази седмица и справянето с глупавото ми размекване, че не бях помислила защо наистина беше тук. Бях твърде заета да се чувствам предадена.

Какво беше казал? Нещо за идването тук поради някаква причина и после постоянно сме били лице в лице и нещата просто излезли от контрол, едното довело до другото и бла, бла, бла…

Да. С Тен бяхме взели нещата му в Заливчето и аз бях тази, която отиде да го тормози в столовата първия ден, но той вече беше тук. Като знаеше, че аз също бях тук. И се криеше на пръв поглед. Но в секундата, в която го целунах в пикапа на автомивката, той трябваше да си признае.

- Мамка му, погледни всички тези хора тук – засмя се Тен, докато влизахме.

Етажът беше пълен с наши съученици, тълпяха се във всекидневната и се изкачваха по стълбите и погледнах навън в двора и видях, че басейна и терасата също бяха претъпкани. Хората танцуваха и пиеха, а музиката гърмеше от говорителите поставени из стаята.

Доста разсейване.

Носех бански под късите си дънкови панталони и тениска, въпреки че не планирах да влизам в басейна. Но Тен беше казал, че може да влезе и нямаше да го оставя сам, така че…

Опитвах се да не мисля, че Трей беше перверзно лайно или за Лайла и как би била развълнувана да ме види да падам от пиедестала си тази вечер. Ако останех с Тен, може би щях да изпия едно, да потанцувам и да се посмея, и да се успокоя за достатъчно дълго, за да забравя изминалите няколко седмици просто за пет шибани минути. Имах нужда от това. Имах нужда да направя нещо, за да се почувствам нормална отново.

- Съмнявам се, че ще оцелее до бала, момиче – каза ми Тен. – Ако родителите му не са го наказали вече, ще го накажат след това.

- Не съм притеснена – не знаех дори дали щях да ходя  и определено нямаше да ходя с Трей.

Излязохме навън и се запасихме с две бири от кега, но когато Тен вдигна бутилката с текила, аз я свалих обратно долу.

- Не – поклатих глава.

- Защо?

- Ще карам – напомних му. – Ти давай. Аз ще пия само бира.

Той сви рамене и сипа глътка в малка пластмасова чаша. Потреперих, когато помирисах острия аромат. Бях пила текила преди, но тази не беше студена. Как можеше да прави това?

Oблиза солта от ръката си, обърна шота и направи лека гримаса преди да засмуче резена лимон в устата си.

Засмях се. Познавах го достатъчно дълго, за да знам, че обикновено предпочиташе алкохола си смесен с кола, сок, или нещо.

- Хайде! – придърпа ме той. – Да танцуваме.

Усмихнах се, взех бирата си, като вече се чувствах малко по-добре, докато ме водеше към музиката. Звучеше Dirty Little Secret и топлината в стомаха ми от бирата премина през крайниците ми, докато отпивах от питието си и се присъединявах към останалите. Загубвах се в шума и въодушевлението.

През следващия час не правихме нищо друго освен да танцуваме. Тен подмени празната ми чаша с бутилка вода и още една бира, като два пъти проверих, за да се уверя, че той беше този, който ми я налива. Лекото замайване, което имах от първата беше загладило ръбовете, но мислех, че по-скоро музиката и енергията на всички около нас бяха опияняващи.

Скачахме нагоре-надолу, смяхме се и танцувахме. Тен се наведе към ухото ми.

- По-добре ли се чувстваш сега?

Кимнах и изкрещях през музиката:

- Да! Много по-спокойна, всъщност.

- Да, казват, че алкохолът не е отговора, но е приятно да можеш да изключиш мозъка си за малко.

Довърших питието си и хвърлих чашата и си взех бутилка вода, за да я изпия до края на вечерта, когато Тен се присъедини към мен на бара.

- Още едно? – изчуруликах, като му налях шот.

Той се усмихна и този път го изпи без солта и лимона.

Облегнах се на него и помирисах упойващия му одеколон. Някак хубаво беше да бъда там заради него този път.

Държах всички–приятелите си, сестра си и майка ми  на разстояние, защото бях започнала да вярвам, че никой не можеше да ме хареса заради мен самата. Затова трябваше да се променя. И всяко внимание, което ми обръщаха семейството ми или Тен беше просто преструвка.

Затова обичах Миша толкова много. Не беше резервиран. Беше близък и реален и беше толкова хубаво.

Но хубавите неща все още бяха около мен, въпреки нещата, които правех, за да ги държа на ръка разстояние. Били са около мен през цялото време.

Тен се отдръпна и взе бутилката отново, грабна шейкъра и се обърна, за да ме погледне. Оглеждаше ме отгоре до долу, като извиваше устните си настрани.

- Какво? – попитах аз.

Той кимна с брадичка към мен и усмивка заигра на устните му.

- Разтвори си краката.

А?

- Хайде де – подразни ме той, като клатеше солта. – Искам да разбера какъв вкус имаш.

Изсумтях и очите ми се разшириха.

- Абсолютно не.

- Моооооля те?

- Не! – избухнах аз, почти се изсмях на тъжното му лице.

Нямаше никакъв начин! Нямаше да направя това!

Никакъв шанс!



Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

5 коментара:

  1. Стана ми жал за Райън..Миша не е искал да я нарани умишлено,но в нейните очи нещата изглеждат по различен начин и до някъде е права сама за себе си.Нямам търпение за следващата глава.Благодаря за превода,момичета!Страхотни сте!

    ОтговорИзтриване
  2. В какви ли неприятности ще се забърка Райън? Чакам с нетърпение

    ОтговорИзтриване
  3. Ще се за форми някаква сцена с Райън ... Нямам търпение да разбера какво .Благодаря ви !

    ОтговорИзтриване
  4. Струва ми се, че Райън ще падне от пиедестала на готините момичета.И ми се струва, че за това ще е виновен Трей. Това, личната драма с Миша.... доста ще и се събере мисля. Както му казват- май предстои да стигне дъното на емоционалния Ад. Ще изчакаме и ще видим дали съм права.

    ОтговорИзтриване