Глава 17/1 - Хулиган 57




Глава 17

Част 1

Миша


Усещах вибрациите на цилиндричния барабан под краката си, когато Дейн се включи и изсвири прехода, докато аз поддържах ритъма на китарата заедно с Лотус.
Запях с висок, дрезгав глас и усетих да ме обзема възбуда, докато затварях очи.
 Отбележи го, каза мажоретката
Обещавам, че ще се върнем на това място.
Първо имам работа за вършене. Няма да чакаш дълго.
 
Не мога да я накарам да остане,
И не мога да я гледам как си тръгва.
Ще запазя огненото й сърце,
И ще го отбележа, преди да изстине.
 Малкълм беше трепач, поддържаше енергията силна и пот потече по гърба ми, докато попивах усещането, че свирех отново. Стикс, любимо място на тийнейджърите в Тъндър Бей, беше затворен за ремонт за повече от месец, но собствениците все още ни позволяваха да използваме мястото, когато трябваше да репетираме без публика.
Китарата на Дейн изстена, когато прекъсна на нотата и спря да свири.
- Добре, спрете, спрете, спрете! – прекъсна той. – Мисля, че трябва да я разделим някъде, да добавим музикален мотив. – Посочи към Малкълм на барабаните. – Подкрепи ме с нещо креативно, преди да се спуснем пак във вокалите.
- Запази силната енергия – казах аз.
Но той просто ми се изсмя, все едно ми казваше „ много ясно“.
- Да, знам какво харесваш.
- Добре, брой – извика Лотус, но задържах ръката си и махнах презрамката на китарата през главата си.
- Имам нужда от нещо за пиене.
Слязох от сцената и отидох до една от масите, като отпих глътка от бутилката с вода.
Едно момиче стоеше зад бара – мисля, че беше една от дъщерите на собствениците – брадичката й почиваше на ръката, докато ме гледаше. Беше около моята възраст. Може би година по-малка.
Приличаше на Ани. Руса коса, малко носле, слаби рамене… Ани никога не ме беше слушала как свиря, обаче. Не че не ме подкрепяше. Просто беше твърде заета, за да се заинтересува. Разбира се, можех да кажа същото нещо за себе си и нейните хобита. Единствената причина да присъствам на толкова много мачове на женския волейболен отбор беше, защото тя ме бе помолила да бъда там. Имаше нужда хората да бъдат горди с нея и знаех защо.
Момичето ми се усмихна и й отвърнах, а после бързо отместих поглед.
Имаше време, когато можеше да е мой тип. Красива, нежна, сладка. Но само споменът за нервния дъх на Райън по устните ми, преди да ме целуне онзи първи път в пикапа, караше тялото ми да се развълнува. Тя беше сложна, темпераментна, малка бъркотия, но ме възбуждаше.
Взех телефона си и проверих за съобщения. Надявах се на нещо. Тирада. Обиди. Да се държи като кучка и да ми каже да си го начукам.
Но нищо. Знаех, че трябва да я оставя на мира и да й дам пространство. Просто имаше още толкова много неща, които да й кажа. Толкова много, които не знаеше и имах нужда да й споделя, преди да ме отблъсне завинаги.
Може би щеше да се срещне с мен. Утре, в дома ми, можех да й кажа всичко. Не исках да я чакам в засада, но може би щеше да ми даде шанс, ако се открия пред нея и сваля картите на масата.
Отворих Facebook, написах името й и отидох на профила й, като реших, че просто ще й изпратя съобщение и ще оставя топката в нейното поле. Трябваше да опитам. Ако не се съгласеше, тогава щях да чакам толкова дълго, колкото трябваше.
Но когато профилът й се появи, видях видео, на което беше отбелязана и се поколебах. Без да си дам време да помисля, кликнах на него и видях, че беше качено преди няколко минути.
Райън стоеше до басейн, обградена от хора, които пиеха и танцуваха, едно от бедрата й беше раздалечено, докато някакво момче беше коленичило между краката й.
Какво, по дяволите?
Гледах как той се наведе, като облиза дълга линия от вътрешната страна на бедрото й, а тя избухна в смях и всички извикаха.
Задникът беше с гръб към камерата и обърна един шот, докато тълпата го окуражаваше, а Райън се смееше, като слагаше резен лимон в устата си и го канеше да го изсмуче от нея.
Музиката гърмеше, а Райън обви ръце около него, устите им се докоснаха преди тя да се отдръпне и да започне да се клати с музиката.
- Кучи син – стиснах телефона в ръката си, плъзнах пръст по коментарите, за да видя, че партито беше в къщата на Трей. Тя беше в къщата му?
И хората споделяха това видео, в което някакво момче я облизваше.
- Какво става? – попита Дейн.
Грабнах ключовете си от масата и пъхнах телефона си в джоба. Защо, по дяволите, беше на парти в къщата на този задник и с кой, мамка му, се натискаше?
- Да вървим! – изръмжах към момчетата.
- Къде?
- Ще ви обясня в пикапа.
Тръгнах през билярдната зала, като ги чух да оставят инструментите си и да тичат след мен. Щом излязох, скочих в кабината. Дейн се качи на мястото до мен, а Лотус и Малкълм скочиха в каросерията зад нас.
Запалих двигателя, тръгнах от Стикс и излязох на шосето. Настъпих газта, решен да мина петдесетте километра за десет минути. Наистина ли пиеше в къщата му? Трябва да знае колко глупаво беше това.
Искаше да купонясва? Добре. Искаше пространство? Добре. Но да отиде близо до този задник или да бъде забавление за някакво надървено малко лайно, което искаше да я докосва, ми идваше твърде много. Райън не правеше шибани шотове от тялото. Опитваше се да ме вбеси и го постигаше.
Помислих си за Ани и какво беше направила със себе си, защото също не мислеше разумно.
Докато стигнем до къщата на Трей Бъроуз, бях разстроен повече от всякога, но знаех, че ако вляза там неподготвен, тя щеше да се съпротивлява и щях да си тръгна от тук без нея.
Слязохме от пикапа и можех да усетя вибрациите на музиката отвън на улицата. Звучеше Bad Girlfriend, огледах се и видях, че къщите бяха на достатъчно разстояние една от друга, но със сигурност този шум се чуваше в някои от тях. Бях изкушен да звънна на полицията, ако вече не се бяха обадили, просто за да го спрат и да изпратят Райън у дома. Но не. Щях да я оставя да избира.
Като влязохме в къщата, група момичета изтича покрай нас към стълбите, като се смееха и се подпираха на стената, докато се препъваха по стълбите.
- Супер! – изсмя се Лотус, като се престори, че ще да ги последва.
Но сграбчих черната му опашка и го дръпнах обратно. Не бяхме тук за това.
- Здрасти, човече – изскочи Джей Ди и стисна ръката ми. – Радвам се, че си тук. Ще запалиш ли няколко фойерверки?
Засмях се на себе си, като знаех, че е наясно с факта, че по-скоро бих глътнал игли, отколкото да бъда в тази къща.
- Не го бях планирал. Виждал ли си Райън?
Той поклати глава.
- Не и през последните петнадесет минути – и тогава присви очи към мен. – Ще ми кажеш ли какво става между вас двамата?
- Не.
Той изсумтя.
- Добре – и после ме заобиколи на път към стаята за игри. – Ще бъда наблизо. Ако ти трябвам.
Кимнах и погледнах обратно към партито, като разглеждах тълпата, докато минавахме през всекидневната.
- Виж ти, виж ти – каза Трей, като пристъпи от тълпата и ме приближи. – Какво, по дяволите, имаме тук?
Беше заобиколен от двама негови приятели, а аз стегнах гърба си, като задържах изражението си твърдо, докато се взирах в него.
- Търсиш си белята ли? – каза той. – Можем да го уредим.
Усетих как момчетата от групата се приближиха малко по-близо и очите на Трей отскочиха към тях, сякаш най-накрая беше разбрал, че не бях сам.
- Не и в къщата на родителите ми, обаче – уточни той, внезапно изнервен.
Достатъчно!
- Къде е Райън? – попитах аз.
Той се изсмя.
- Провери ли в една от стаите горе? Малката дразнителка пийна малко алкохол тази вечер, така че може най-накрая да е дала котенцето си. Нямам търпение да дойде моя ред.
Спуснах се и го хванах за яката на тениската му. И двете ни групи се придвижиха напред.
Но видях нещо в мое ляво и погледнах надолу, като видях каишка около китката на Трей.
А на каишката, подсигурен от две ленти, беше часовник Jaeger – LeCoultre.
Сърцето ми забумтя в ушите.
- От къде, по дяволите, взе този часовник?
Веждите му се вдигнаха и го разтърсих, като усещах плътна буца жлъч да се надига в гърлото ми. Не го беше взел от нея. Тя не  би му го дала. Не!
- Миша! – извика някой. Но го игнорирах.
Всичко, което виждах беше Трей.
- Миша? – измърмори някой. – Кой е Миша?
Музиката все още звучеше, но го гледах, като усещах, че повече хора започваха да се тълпят около нас.
Блъснах го назад и го пуснах, като стиснах юмруците си. Беше го дала на него?
- Напусни! – заповяда Райън, като се появи до мен.
Завъртях глава към нея и се вгледах надолу, колебаейки се.
- Не говори и не мърдай! – казах й, като гледах гърдите й, ясно очертани в горнището на банския й и блузата без рамене, която висеше на нея като накъсано парче от шибана кърпичка. – Отбелязана си из целия Facebook, клатиш си задника и правиш шотове от тялото. Не съм щастлив.
Очите й се разшириха, проблеснаха шок и гняв.
- Моля? – извика тя, когато две момичета се захилиха.
Но аз се обърнах отново и приближих към Трей.
- Откъде, мамка му, взе този часовник?
- Какъв ти е проблемът? – озъби се той – Начукай си го!
Изправих се и го ударих в лицето, като го съборих на земята. Цялата къща изригна, когато неговите приятели и моите тръгнаха един към друг. Хората на партито пищяха и отскачаха от пътя. Втурнах се и бръкнах за ключовете си в джоба, като извадих ножа от калъфа и се наведох над Трей. Всички около мен откачиха и сграбчих китката му, докато трепереше от болката.
- Разкарай се от мен! – Опитваше се да издърпа ръката си.
Но аз плъзнах тъпия нож между верижката на часовника и китката му и дръпнах силно, като я отрязах от ръката му.
- Миша! – чух Райън да вика и се изправих, докато всички около мен се препъваха.
- Всички спрете веднага! – дълбок мъжки глас изкрещя отзад. – Спрете музиката!
Погледнах зад мен и видях две ченгета в черни униформи да влизат в къщата, единия от тях държеше ръцете си около устата и крещеше.
Мамка му! Предполагах, че някой се беше обадил за шума. Цялата тълпа се разбяга, всички тичаха през плъзгащите се стъклени врати на кухнята, където вероятно имаше задна врата.
Тикнах часовника и връзката с ключове към Дейн.
- Вземи пикапа ми. Събери момчетата и тръгвайте!
Той грабна нещата от мен и сигнализира на Лотус и Малкълм, докато двете ченгета бяха заети да се опитват да спрат децата да си тръгнат. Приятелите ми се мушнаха през задната част и изчезнаха, а аз стоях неподвижно, докато оглеждах и видях Райън. Учудих се, че все още беше тук.
Бузите й бяха поруменели, но очите й бяха вперени в мен. Не изглеждаше пияна.
Защо бях позволил на Трей да ме примами така? Райън не би направила нещо толкова безразсъдно, като да се напие и да последва някой на горния етаж. Просто си търсех причина, за да го ударя.
И после погледнах към момчето, което стоеше зад нея и видях, че беше Тен. Отне ми минута, но направих връзката. Руса коса, синя тениска… Той беше момчето от видеото.
По дяволите! Значи бях бързал до тук, за да пребия момче, което вероятно беше по-привлечено от мен, отколкото от Райън. Супер!
- Хей! – извика Трей и се изправи. – Той ми открадна часовника!
Стоях като вкоренен на мястото си, но извадих телефона си и изпратих съобщение на Дейн, че вероятно щях да бъда арестуван. Той знаеше какво трябва да направи.
Музиката спря и едният полицай се приближи, като застанаха между Трей и мен.
- Какво правиш тук, синко? – попита ме той.
- Просто купонясвам.
- Той ми взе часовника – изскърца Трей.
Но аз просто вдигнах рамене.
- Претърсете ме. Нямам нищо.
Трей се приближи, като навлезе в пространството ми и се вгледа в мен, но полицая го бутна назад.
- Вече достатъчно си загазил – каза му той. – Стой назад!
Но Трей беше като стена. Не се приближи, но не се и отдръпна.
- Той не беше поканен, започна бой и ми открадна часовника – каза отново.
Устните ми се вдигнаха в лека усмивка.
Ченгето ме погледна.
- Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Забравих – отговорих аз, все още загледан в Трей.
Чух ченгето да диша тежко, започваше да се ядосва. Не исках да създавам проблеми, но тъпака не трябваше да знае кой бях. Не исках Миша Леър да попадне на мушката в този град. Все още не.
- Сложи ръцете си зад гърба –заповяда той.
Направих каквото ми каза и той ме заобиколи, за да ми сложи белезници.
- Чакай, не! – оспори Райън.
Но я погледнах, като смекчих изражението си.
- Няма проблем. Не казвай нищо.
Не им казвай кой съм.
- Добре, взимам този с мен – каза офицера на другият полицай, който беше зает с радиостанцията си. – Изясни това и се обади на господин и госпожа Бъроуз.
Другият офицер кимна и се върна към радиостанцията.
Полицаят ме поведе извън къщата и погледнах към Райън. Имаше милион неща, които исках да кажа.
Приключих тук. Отивам си вкъщи.
Ще бъда всичко, което поискаш, дори ще се махна, ако се нуждаеш от това.
Обичам те!
Но просто вдигнах очи към Тен и му казах:
- Увери се, че се е прибрала вкъщи.



Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

5 коментара:

  1. Лау така и предполагах че Трей носи часовника добре че си го взе дори и по този начин

    ОтговорИзтриване
  2. Или майката го е дала на Трей, ако тя е директорката или Ани (сестра му)му го е дала.Може би са излизали преди тя да умре...Става все по-интересно...Все си мисля,че директорката има нещо общо...

    ОтговорИзтриване
  3. Директорката е майка му, макар че не мога да си обясня как е зарязала децата си, а живее толкова наблизо ... А часовника по всяка вероятност Трей е откраднал ...

    ОтговорИзтриване
  4. Директорката сигурно е майката на Миша и Ани...

    ОтговорИзтриване
  5. И аз така мислех, но вече не съм толкова сигурна.
    Как не знае, че това е синът ѝ? Не го познава??? Има нещо друго може би ....

    ОтговорИзтриване