Глава 17/2 - Хулиган 57




Глава 17

Част 2

Миша


Час по-късно седях в полицейското управление, вече без белезници. Бях облегнат назад в един от столовете срещу стената, краката ми бяха изпънати и кръстосани в глезените, а ръцете ми бяха свити пред гърдите. Жена полицай говореше по телефона зад гишето, а аз потропвах с пръсти под ръката си, като свирех в главата си мелодията, по която работехме в Стикс тази вечер.
Поне си бях върнал часовника. Взех и двете неща, за които бях дошъл, така че трябваше да съм щастлив.
За съжаление, обаче, тези неща, които изглеждаха толкова важни преди три седмици, сега бяха някак тривиални.
- Защо часовникът ти беше в него? – чух някой да пита.
Завъртях се стреснат и погледнах нагоре. Райън се беше облегнала на крайчеца до стола ми, вероятно тъкмо беше дошла по коридора от входа.
- Това беше часовника, който търсеше, нали? – притисна ме тя.
- Как стигна до тук? – седнах изправен. – Не си карала, нали?
- Трезвена съм – отговори . – Сега отговори на въпроса. Какво правиш? Какво става?
Погледнах отново напред, докато се облягах в стола си.
Знаех, че трябваше да спра да увъртам и нямах причина да не й кажа, но нямах предства от къде да започна? Исках да разбере. Но също исках да знам, дали можехме да се върнем оттам, докъдето бяхме стигнали, когато си пишехме писмата и докъдето бяхме стигнали, когато бях Мейсън. Исках да стигнем до там без съжалението й.
- Искаш да ти се доверя – изтъкна тя, - но все още имаш тайни от мен.
Обърнах се към нея, отворих уста да проговоря, но точно тогава три момчета дойдоха по коридора и влязоха в управлението, като спряха, когато ме видяха.
Изправих се, но братовчед ми ме натисна обратно надолу.
- Съжалявам, човече – изстрелях аз, като мразех факта, че трябваше да измине целия път чак до тук.
Но Уил просто ми се усмихна.
- Да те арестуват е ритуал за приемане на едно момче от Тъндър Бей – пошегува се той, като грееше от гордост.
Завъртях очи. Двамата приятели на Уил, Майкъл Крайст и Кай Мори, стояха зад него и изглеждаха развеселени.
Предполагам, че знаеха. Преди няколко години  управляваха родния ми град, когато бяха героите на баскетболния отбор в гимназията и от тогава не бяха напускали светлините на прожектора. Просто бяха подменили известността с порочността.
Уил кръстоса ръце на гърдите си и ме погледна снизходително.
- Би трябвало сам да се измъкнеш от това, нали знаеш? – нападна ме той. – Гледай и се учи.
Той се завъртя, тримата се насочиха към гишето, без съмнение с най-чаровните си усмивки.
Райън се размърда в мое ляво, но и двамата останахме тихи.
- Здравей, аз съм Уилям Грейсън Трети – каза Уил на жената полицай. – Офицер Уебър, нали?
Тя премести очите си между него и останалите двама, като изглеждаше предпазлива.
- Дядо ми е сенатор Грейсън – каза й той - и аз наистина се надявам, че е най-любимият ви човек на планетата. Винаги е подкрепял полицейските служители.
Засмях се вътрешно на нежния му глас, който вероятно работеше при нея. Кай се излегна на гишето, тих, но с лека усмивка на лицето, докато Майкъл, основният пойнт гард на баскетболния отбор Меридиан Сити Сторм, стоеше изправен и заплашителен.
Той протегна ръка.
- А аз съм Майкъл Крайст.
- О, да – тя се усмихна широко. – Съпругът ми ви е голям почитател.
- Само съпругът ви ли? – подразни я той.
Руменина изби по бузите й, а аз исках да повърна.
После тя стисна ръцете на Уил и Кай, издиша дълбоко, поведението й внезапно стана щастливо и отпуснато.
- Е, какво мога да направя за вас господа?
Уил се облегна на гишето и стана по-интимен.
- Миша Леър Грейсън също е внук на сенатор Грейсън и нашият дядо би счел за лична услуга към него, ако оставите семейството да се разправи с Миша.
Можех да усетя как Райън се напрегна до мен и потреперих. Мамка му! Да, бях забравил, че не й бях казал също и точно този определен детайл.
Уил продължи, като обърна глава към мен и полицая проследи погледа му.
- Той е нещо като черната овца – сигурен съм, че се досещате – обясни й той, докато очите й разглеждаха татуировките на ръцете ми. – Ще го вземем обратно в Тъндър Бей и няма да се върне във Фалконс Уел. Имате думата ни. Ще придружим малкото лайно до дома му веднага.
Стиснах зъби. Очите на Уил блестяха от смях.
Полицаят се обърна към мен.
- Е, другият младеж твърди, че му е откраднал часовника – обясни тя, - обаче, не е в него и нямаме свидетели. Щяхме да го пуснем да си ходи така или иначе, но не искаше да ни каже къде живее или имената на родителите си.
Уил кимна и изправи гърба си.
- Доверете ни се. Ние ще го заведем вкъщи.
Тя огледа тримата, видя идеалните им черни костюми, чисти нокти и никакви видими татуировки, така че, разбира се, че те бяха почтени господа.
- Добре – отстъпи накрая тя. – Заведете го вкъщи и го дръжте далеч от неприятности.
Те й стиснаха ръката и се отдалечиха от гишето, като изглеждаха самодоволно, докато се насочваха към мен.
Скочих от стола и се изправих пред Уил, като го гледах право в очите и се опитвах да задържа гласа си тих.
- Аз съм черната овца? – предизвиках го. – Аз съм черната овца? Да не би аз да изкарах две години и половина в затвора? Как може да не знае кой си? Защо не си нави ръкавите и не й показа твоите татуировки?
Уил нагласи яката и ръкавелите си, с които се беше наконтил.
- Казах ти, никога не позволявай на никого да види всичките ти карти. Не ти ли казах това? Аз съм вълк в овча кожа. Те нямат представа на какво съм способен, докато не стане твърде късно.
Приятелят му Кай тихо се изсмя до него.
- Казах ти да не си правиш татуировка на врата – изръмжа Уил. – Не ти ли казах това? Видя ли как я обработихме? Трябваше да можеш да се измъкнеш сам от това, ако имаше малко мозък.
- Не е на врата ми – оспорих аз. – Просто е – посочих към врата си - малко нагоре и…
- Здрасти – чух спокоен, дълбок глас и погледнах назад, за да видя как Кай се взираше в Райън.
Майкъл го последва и се приближи до нея.
- Значи това е тази, която е била на партито без теб и е правила шотове от тялото, а?
Тя се намръщи и аз отговорих.
- Дейн трябва да си затваря устата.
Но Майкъл просто се подсмихна към Райън.
- Ако това беше моето момиче, задникът й щеше да е червен за седмица.
- Да, само, че аз не заплашвам физически момичето си, разбра ли?
- И виж я къде беше.
Уил бутна Майкъл назад.
- Не го слушай – успокои той Райън. – Той не посяга на момичето си. Тя има саби.
Кай тихичко се засмя отстрани, но лицето на Райън беше намръщено от отвращение. Тя ме погледна.
- Кои са тези прасета?
Тръгнах към предната врата, като знаех, че всички щяха да ме последват.
- Уил ми е братовчед. Тези са негови приятели. Обадих му се, за да не трябва да звъня на баща ми.
- И как е моето бебче? – обади се Уил отзад, като имаше предвид пикапа си. Беше ми го заел, когато го арестуваха преди няколко години. Беше при мен през цялото време, докато беше вътре, но откакто излезе, не беше идвал да си го търси, така че се надявах, да е забравил за него.
- Надявам се, че не си го искаш обратно – казах му. – Имам някои хубави спомени в този пикап.
Погледнах към Райън и видях бузите й да се изчервяват.
- Да, аз също – отговори Уил. – Предполагам, че мога да ти позволя да го задържиш още малко.
Райън се вгледа напред, а челюстта й се стягаше.
- Махам се от тук.
Бутна вратите, но аз извиках след нея.
- Не. Трябва да поговоря с теб!
Но тя забърза към джипа си, който беше паркиран отстрани на сградата на паркинга в ляво. Затичах след нея, като забравих за Уил и приятелите му.
- Спри! – хванах ръката й и я дръпнах, за да спре на мястото до шофьора.
- Какво искаш да кажа, а? Че прецаках всичко? Знам, че го направих. Съжалявам.
Писна ми от нейното незачитане и как не отстъпваше. Просто кажи, че ти липсвам.
Взех лицето й в ръце.
- Погледни ме.
Но тя отблъсна ръцете ми.
- Мразя те. Пусни ме.
- Защо? – изстрелях аз. – За да се върнеш на онова парти? Обратно при кавалера ти за бала? Ще изчукаш и него ли?
- Може би! – извика тя. – Може би ще падна толкова ниско като теб и ще имаме още нещо общо. Може би няма да те мразя толкова много.
Оголих зъби и се вгледах в нея.
- Не ме мразиш. Обичаш ме и аз те обичам.
Шамароса ме толкова силно, че главата ми се отметна настрани, а огън се разпростря по кожата ми.
- Не казвай това – изръмжа ниско тя. – Искам Мейсън. Той не ме обича. Той е просто добър с мен. – Тонът й беше подигравателен, задъхан и страстен. – Наистина добър.
Не пропуснах това, което имаше предвид. Бях просто бройка и нищо повече. Харесваше ме, когато бях само това. Когато не бях Миша.
- Така ли? – обърнах очите си към нея и продължих играта й. – Това ли искаш? – приближих се, сграбчих задната част на бедрата й и я вдигнах нагоре. – Твоята малка мръсна тайна, която ще те изчука на задната седалка на пикап, като те крие, така че надутите ти, повърхностни приятели да не разберат колко добре ти го вкарвам?
Дишането й се насече и тя се поколеба само за момент преди да вдигне ръцете си и да стисне раменете ми. Наведох се, целунах врата й и се изпълних с удоволствие, когато се отпусна назад.
Но тогава видях нещо с крайчеца на окото си и погледнах нагоре, като осъзнах, че момчетата още бяха тук.
Майкъл и Кай бяха на предната седалка на джип, като Майкъл се беше облегнал доста напред, за да може да гледа през прозореца на Кай, докато Уил беше спрял до отворената си задна врата и изглеждаше развеселен.
- Сериозно? – отсякох аз.
Майкъл и Кай бързо се извърнаха, а Уил прочисти гърлото си.
- Добре, тръгваме – той се качи в колата. – Стой далеч от неприятности и го опаковай. В Ада няма толкова ярост, колкото на дядо Грейсън, ако трябва да се занимава с бременна тийнейджърка.
Ноктите на Райън се забиха в кожата ми, а аз затворих очи, когато целунах силно устата й, като в същото време чух колата да се отдалечава.
Целунах устните й, вдишах аромата й и бях толкова дяволски изгубен в желанието си за нея. Езикът й галеше моя, а зъбите й хапеха и гризяха, докарваше ме до лудост и не можех да мисля.
- Райън – въздъхнах аз, като притисках члена си в нея, докато стисках задника й твърде силно. Трябваше да съм по-близо.
- Не трябва да правим това – тя се задъха, когато дръпнах надолу блузата й и я докоснах навсякъде, където не беше покрито от горнището на банския.
- Не се прави, че ще ми кажеш не – отворих пътническата врата. – Знам, че харесваш тази моя страна.
Тя се огледа, вероятно нервна да не бъдем видени, но паркинга беше празен. Издърпах тениската си през главата, хвърлих я на земята до нейната и започнах да разкопчавам късите й панталони, докато се навеждах за още една целувка, за да заглуша всякакви протести, които можеше да измисли.
Късите й панталонки паднаха на земята и изскимтя в устата ми.
- Ела в скута ми – казах й, седнах и я дръпнах.
Тя се качи, а аз затворих вратата, като оставих дрехите ни отвън. Протегна се назад и дръпна връзките на горнището, то цялото падна и го грабнах и го хвърлих преди да направя същото и с долнището й, като дръпнах връзките, които го държаха отстрани.
- Исусе! – изстенах аз, като я целувах отново, докато стисках задника й с една ръка и се заравях между краката й с другата. Беше толкова гладка и мокра.
Тя се протегна между нас, разкопча колана ми и направих най-доброто, което можах, за да сваля дънките си надолу и да освободя пениса си, докато се опитвах да не прекъсвам целувката.
- Дай ми го – изстена тя. – Искам го.
- Знам.
Извадих презерватив от дънките си, отворих го и го сложих, като държах члена си здраво, докато я дърпах нагоре. Подвигнах я, за да потъна в нея и я наместих удобно в скута си. Тя стенеше и вече въртеше бедрата си в секси малки движения.
Намерих горещия й вход, надигнах бедрата си и плъзнах върха на члена си в нея, а тя направи останалото. Снижи се, разтвори краката си доколкото позволяваше седалката и я придърпах към себе си, като се зарових дълбоко.
- По дяволите, да! – издишах аз.
Бедрата й се въртяха в бърз ритъм, в малки осморки. Беше близо до мен, а  гърдите й се търкаха в моите. Можех да вкуся устата й, въпреки че устните ни не се докосваха.
- Кажи името ми – прошепнах аз. – Кой те чука в момента?
Продължи да ме язди, красивия й задник се люлееше напред-назад и колата се изпълваше с влажна топлина.
- Аз те чукам – поправи ме тя. – И наистина не ми пука на кого е пениса.
- Това са глупости.
- Всеки можеше да е в този джип – каза тя, като хапеше долната ми устна. – Може би дори някой от партито. Дори ти да не се беше появил, все пак щях да яздя нечий член тази вечер.
Стиснах задника й с пръсти.
- Щеше ли да бъдеш лоша?
Тя изскимтя, докато кимаше.
- Покажи ми колко лоша, скъпа – вдигнах едната си ръка и хванах гърдата й. – Как щеше да изчукаш някой непознат по-късно?
Тя увеличи скоростта, като се наведе назад, така че имах добра гледка на това как невероятното й тяло се движеше над мен. Гърдите й подскачаха с всяко движение и затворих очи, като оставих главата си да падне назад, докато търках клитора й с палеца си.
- Щеше да го накараш да свърши толкова хубаво – подразних я аз. – Със сладко малко котенце като това.
Стенанията й ставаха по-високи и бързи, отворих очи и я видях да ме гледа. Но тогава внезапно се приближи отново, уви ръцете си около врата ми и покри устата ми с нейната, като ме целуна дълбоко и силно, докато отвеждаше и двама ни у дома.
Свърших, обвит в ръцете й, краката и устата й и усещах нейната потна и нежна кожа залепена до мен. Тя изплака, котенцето й се стегна силно около мен, докато свършваше и въртеше бедрата си, като ме поемаше отново и отново, докато се изтощи.
Държах я, докато и двамата се успокоим, жегата беше почти непоносима. Нямах представа колко време щеше да мине преди да ми позволи да я докосна отново, така че щях да се насладя на това.
Райън можеше да бъде кошмарна, но това все още беше по-хубаво от всеки сън.
Дишането й се успокои, но остана заровена във врата ми, като звучеше сякаш беше заспала.
- Искаше ми се да се бяхме срещнали в началното училище – казах тихо, като се усмихвах на себе си. – Щяхме да си играем добре заедно. На площадката, имам предвид.
Тя дръпна главата си назад.  В очите й имаше болка.
Хванах лицето й в ръце.
- Познавам те – казах й. – Познавам те сега. Ти не би искала това от някой друг. Защото преди мен беше правила секс веднъж. Преди две години.
Веждите й се сключиха и можех да видя как проблеснаха сълзи. Да, спомням си писмото, скъпа. Ти беше развалина, чувстваше се засрамена и наранена, а аз исках да убия момчето.
- Всички ти казваха да го направиш и ти го направи – прошепнах аз. – Той никога не ти проговори отново и затова ти реши да ме чакаш.
- Не те чаках.
- Чакаше да го усетиш правилно – възразих аз, защото нямаше да търпя още от нейните глупости. – Ревнувах, когато ми се довери за първия си път. Тогава осъзнах, че имах силно собственическо чувство към теб. – Погледнах право в очите й, никога не се бях чувствал толкова сигурен за нещо. – Искам всичко свързано с теб, Райън и знам, че й ти ме искаш.
Тялото й се раздвижи леко и се наведох и я целунах по бузата.
- Но обичам начина, по който лъжеш.



Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

7 коментара:

  1. Страхотна глава , чакам с нетърпение следващата ...Благодаря Ви !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Тези двамата са толкова объркващи с тази любов и омраза, таини и болк. Интригуващо е. Благодаря!❤️

    ОтговорИзтриване
  3. Мммм, искам още!
    Благодаря! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Та те са на колко ... 18 ? Кой младеж на тази възраст се познава толкова добре или познава така добре приятеля си? Интересна история , Благодаря Ви за това което правите за всички нас !

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотни сте! Благодаря ви! Чакам следеащата глава с нетърпение!

    ОтговорИзтриване