Глава 18/2 - Хулиган 57




Глава 18

Част 2

Райън


Нещо кадифено меко погали кожата ми и се опитах да вдигна клепачи. Стаята беше по-тъмна, слънцето беше залязло, но меката светлина от лампата на нощното шкафче осветяваше леглото и погледнах през прозореца, за да видя, че отвън беше тъмно. Дъждът продължаваше да вали силно, а гръмотевици отекваха в тишината.
Миша беше с голи гърди и се беше подпрял настрани до мен, а главата му беше до задника ми.
Който беше гол, защото той беше вдигнал тениската ми.
- Какво правиш?
- Шштт, не мърдай – заповяда той, като движеше химикал по кожата ми. – Ти си най-близкото нещо, върху което мога да пиша.
Изкикотих се и отново затворих очи. По-добре да не използва маркер. Щеше да отнеме дни, за да се махне.
Спокойният шум от дъжда навън ме отпускаше и свих ръце под главата си, като усещах върха да се движи бързо по кожата ми и да спира често, за да сложи точка на буквата И или за край на изречение.
- Иска ми се да останем тук завинаги – въздъхнах аз.
- О, ти няма да мръднеш скоро. Задникът ти е твърде хубав за гледане.
Кръстосах крака в глезените си, като го дразнех.
- Това ли е всичко, което едно момче от Тъндър Бей може да направи със задника на едно момиче?
Леко плясване удари дясната ми буза и се засмях.
Но после, след кратка пауза, той спря да пише.
- Някога правила ли си… - попита той, като се запъна.
Отне ми момент, за да свържа точките, но после осъзнах какво ме питаше.
- Анален? – уточних аз. – Е, като имаме предвид, че бях правила секс веднъж преди теб, сигурна съм, че знаеш отговора на това.
Със сигурност не бих правила това първия път, без значение колко наивна бях. И след като двамата с Миша не бяхме правили това, тогава разбира се, отговорът беше не.
- Значи сме девствени тогава – каза той, гласът му звучеше сякаш се наслаждаваше на идеята.
- Да, девствени – измърморих. – И планирам да си умра такава, защото няма начин да завреш това нещо там.
Той изсумтя и започна да се смее.
Затвори химикалката, премести се нагоре над мен и вдигна тениската над главата ми. Извих врата си, като срещнах устата му и го целунах. Зъбите му захапваха кожата ми и изпращаха електрически вълни надолу към корема ми право между бедрата.
Предполагам, че дрямката беше помогнала. Той плъзна ръка под гърдите ми, като хвана едната. Вече бях възбудена.
- Това добре ли е? – попита той.
Вгледах се в устните му, които се навеждаха за още. По дяволите, да!
Изстенах, бях близо до екстаза, когато устата му си проправи път по врата ми, като ме поглъщаше с горещи, изискващи целувки. Той притисна бедрата си в мен и усетих твърдата издутина между краката му.
- Говори ми – прошепна той. – Имам нужда от думите ти.
Да говорех? Сега?
Ръката му погали голият ми гръб, като отметна косата ми и тя погъделичка кожата ми. Хвана задника ми, мачкаше го, като без да се замисля, свих колене настрани и се отворих за него.
- Преди да те срещна – казах срещу устните му - си фантазирах за теб.
- Но ти не знаеше как изглеждам.
- Знаех, че беше Миша – отговорих аз. – Това беше достатъчно.
Той изстена, докато хапеше ухото ми и заравяше ръка между краката ми, а пръстите му се плъзгаха в мен.
Затворих очи, удоволствието да ме изпълва, ме правеше още по-влажна.
- Една нощ имаше буря, като тази вечер – казах му, - тока изгасна и цялата вечер беше тъмно и тихо.
Пръстите му излязоха, завъртяха се около клитора ми и потръпнах. Дишането ми беше плитко, бях неспособна да спра бедрата си да се опитват да се търкат в леглото и пръстите му.
- Препрочетох всичките ти писма онази нощ – въздъхнах аз. – Обичам онези за времето, когато получи първата си кола и как ти и приятелите ти бяхте арестувани на купон с бира в някаква ферма. Звучеше толкова лош, толкова забавен – облегнах се назад, за да потърся устата му отново. – Но писмото, което обичам повече от всички останали е, когато ми каза за бившата си приятелка, след като бяхте скъсали. В началото бях толкова бясна. Имаше приятелка и не ми беше казал, но…. Мисля, че тогава за пръв път осъзнах…
- Какво? – издиша той.
- Че те исках. Беше мой.
- Бях – увери ме той. – Не ми отне много време, за да осъзная, че не можех да говоря с никого, както говорех с теб.
Чувствах се по същия начин. Винаги се бях чувствала така. Не можех да изляза с никого, без да го сравня с Миша. Той имаше всяко право да излиза на срещи и бях сигурна, че която и да беше, или бяха - защото вероятно бяха повече – не бяха лоши хора, но аз все още се чувствах сякаш защитавах територията си. Познавах го първа. Никой нямаше да го познава по-добре от мен. Знаех, че нямах право да изпитвам тези чувства, затова никога не му казах. До сега.
- Започнах да си фантазирам за теб в тази дъждовна нощ. Това беше първият път, в който си мечтаех за теб.
- Какво направи? – той вкара двата си пръста дълбоко, като търкаше точката ми и се притискаше към мен. – Искаше ли да бъдеш нея?
Поклатих глава.
- Исках да ме видиш. Исках да ме видиш и да ме пожелаеш толкова силно. Не само писмата ми, но също така и тялото ми.
- Какво направи? – прошепна той в ухото ми.
Изстенах, усещах вълна от удоволствие да се надига в мен, притиснах се към него, като исках да ме изпълни.
- Легнах в леглото – казах аз - и не можех да спра да мисля за теб. Беше толкова тъмно и климатика не работеше. Колкото повече мислех за теб, толкова по-горещо ми ставаше… докато…
- Докато какво? – той помпаше котенцето ми по-бързо и потриваше члена си в мен по-силно. – Какво направи?
- Вдигнах тениската си…
- Да?
- И си представих, че стоиш в ъгъла на стаята ми, скрит в сенките, и ме гледаш как си доставям удоволствие с пръсти.
- Не спирай.
- Кожата ми беше покрита с пот, защото беше топло – изстенах аз, протегнах се над главата си и хванах задната част на врата му - и аз плъзнах ръката си надолу в гащичките ми…
- Харесваше ли ми това, което виждах?
- Да. Ние винаги бяхме само приятели. Толкова спокойни, отпуснати и сладки, но аз исках да ме искаш. Исках да ме видиш и имаш нужда да си в мен.
- Свърши ли? – изръмжа ниско той в ухото ми, докато аз се притисках в него. – Свърши ли, докато си мислеше за мен и как те гледах?
Кимнах, напълно изгубена във видението и пръстите му.
- Знаеш, че щях да направя всичко, за което ме помолиш. Оставих те да имаш всичко, което поискаш.
- Това истина ли е?
- Всичко.
Извади пръстите си от мен и го чух да разкопчава панталоните си.
- И какво искаш? – попита той, пръстите му отново се плъзгаха по дупето ми.
Знаех какво искаше той. Сърцето ми биеше лудо и се тресях от нужда.
Наведох главата си назад отново и въздъхнах върху устата му.
- Искам те навсякъде.
Усетих как усмивката му се изви над устните ми точно преди да ме целуне. Премести пръстите си между бедрата ми отново, като търкаше и ме овлажняваше.
- Навсякъде? – прошепна той.
Кимнах. Бях негова. Цялата.
Исках го навсякъде по мен.
Дъхът му премина по устните ми.
- Не прави това, защото си мислиш, че аз го искам – помоли той. – Искам само това, което ти искаш да ми дадеш. Имам нужда да знам, че отново ми вярваш.
Тъмната му коса беше над челото му и красивите му очи ми казваха всичко, което имах нужда да чуя без да говори.
Беше ме наранил и аз го бях наранила, но лошите неща се случваха и любовта не се променяше. Правеше ме по-щастлива, правеше ме по-силна, знаеше всичко и все още ме искаше. Ако той можеше да каже същото, значи това беше. Истинското нещо.
Това бяхме ние заедно.
Майка ми ми беше казала веднъж: „Животът е петдесет грешни завоя надолу по неравен път. Всичко, на което можеш да се надяваш е да пристигнеш на някое хубаво място.“
- Вярвам ти – казах и потънах в устата му. – Искам те.
Той разнесе влагата между краката ми още назад и плъзнах ръка между себе си и леглото, за да търкам клитора си, докато се наместваше. Пулсирах навсякъде и сърцето ми блъскаше в гърдите, когато притисна върха на пениса си навътре и спря. Въздъхнах усещайки леко парене.
Свих се около него, дишах тежко и се търках по-бързо.
- Райън – издиша той. – Искаш ли да спра?
Поклатих глава, чувствах се толкова изпълнена и добре. Не очаквах това.
- Не. Искам повече.
- О, Боже!
Той се плъзна навътре бавно до края и вирнах дупето си нагоре, като му предоставих по-добра позиция.
- Боже мили! – изръмжа ниско той. – Усещам те толкова хубаво. Искам да…
Затворих очи, всеки нерв беше жив и пулсираше от желание. Той се наведе над гърба ми, като ме целуваше, докато се изтегляше и после пак проникваше по-дълбоко.
- Ах – изстенах в устата му.
- Добре ли си?
- Не – изскимтях. – По-бързо.
Усмихна се, задържа се с една ръка и ме хвана за бедрото, близо до кръста.
- Сигурна ли си?
Кимнах, силно удоволствие се разля в мен и ме накара да стисна възглавницата, докато извивах врата си назад, за да срещна устните му.
- Вярвам ти – казах му.
Захапа врата ми и започна да ме чука по-силно, без да се въздържа, като никой от нас не остана тих.
За остатъка от нощта.



Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

6 коментара: