Глава 19/1 - Хулиган 57




Глава 19

Част 1

Райън


Усещах цялото си тяло сякаш беше хванато от торнадо. Мускулите на ръцете ми бяха болезнени, врата ме болеше, имах синини по бедрата си, а задника ми…
Беше забавно, докато се случваше миналата нощ, но след като се събудих тази сутрин с болка навсякъде, му казах, че не можеше да направи това отново.
Той просто отговори, че тялото ми не било свикнало и че трябвало да го правим по-често.
Боже, учителите ни от пети клас щяха да се гордеят.
Отбих на паркомястото в училище и изстенах, докато внимателно слизах от джипа. Бяхме будни половината нощ, а изобщо не бях уморена, но усещах някакво съжаление, че не си бях останала вкъщи, за да се кисна във ваната днес. Трябваше да преподавам плуване тази вечер, а си бях забравила Адвил-а[1] вкъщи.
Протегнах се отзад в колата и издърпах сака си с банския и резервните дрехи. След като се събудихме рано тази сутрин, Миша ме беше закарал обратно в училище, за да си взема джипа и после беше отишъл в Заливчето, за да си опакова нещата, докато аз отидох вкъщи, за да се изкъпя и почистя.
Не бях сигурна дали щеше да дойде на училище днес, но тогава усетих ръце да обгръщат кръста ми и потреперих, когато шепот погали ухото ми отзад.
- Натъртена ли си? – подразни ме той.
Вдигнах вежда и се завъртях, като го видях да ми се подсмихва.
- Майтапиш ли се?
- Беше забавно, обаче.
Не можех да сдържа усмивката си, когато бузите ми се затоплиха. Да, беше.
Влязохме в училище и се насочихме към шкафчето ми. Забелязах, че беше залепен до мен.
- Добре съм, да знаеш – казах му. Вчера – Трей, Лайла и столовата – имах усещането, че е било преди години. Не бях уплашена.
- Знам.
- Мейсън – извика някой.
Обърнах се и видях госпожица Тил, учителката по рисуване, да носи розов лист. Тя му го подаде, като каза сладко:
- Директорката иска да те види в кабинета си. Искаше да ти дам това по време на първия час, но тъй като сега те видях... Може да отидеш веднага.
Той взе листа, а тя го потупа по ръката и се отдалечи. Миша не го прочете, само го смачка в ръката си и го хвърли на земята.
- Какво правиш? – попитах аз. – Ако не може да се свърже с родителите ти заради боя, може да извика полиция. Искаш ли да бъдеш открит?
- Мисля, че знаем за колко дълго ще бъда арестуван – отвърна той с наперено изражение на лицето си.
Завъртях очи. Да, добре, Богато момче.
Докато вадех скицника си, забелязах кашмирения шал все още да виси в шкафчето и се сетих нещо. Беше ми дал нов шал онази първа седмица. С парфюм по него.
- Чий беше шалът, който се опита да ми дадеш онази първа седмица?
Очите му се сведоха, изглеждаше тъжен.
- На Ани.
На Ани? Сестра му?
И после очите ми се разшириха и се обърнах към него - спомних си какво бях казала.
- О, Боже! – избухнах аз. – Ани! Толкова съжалявам. Не мислех това, което казах.
Свих се вътрешно. Бях я нарекла мръсница, като си мислех, че беше някое случайно момиче, което си беше оставило дрехите отзад в пикапа му. Мамка му!
- Няма проблем –усмихна се леко той. – Знаех, че не си наясно.
Ъгх. Чувствах се зле. Бях най-лошата.
- Е, ти не можеше да ми го дадеш така или иначе – скарах му се. – Тя ще си го иска обратно.
Той притихна, като отбягваше очите ми.
Напълно бях забравила за сестра му в цялата драма. Тя беше по-малка. Къде ли беше снощи? Баща му сигурно се беше прибрал по време на моята дрямка, защото Миша трябваше да заключи вратата по-късно, за да не ни завареше, но Ани така и не беше спомената.
- Господин Лорън.
Обърнах главата си, за да видя как директор Бъроуз идваше по коридора. Учениците се движеха около нея, всеки насочил се към първия си час.
- В кабинета ми! – заповяда тя. – Веднага!
Той се извърна от нея.
- Не, благодаря.
Останах неподвижна и гледах. Просто върви, Миша. Тя нямаше да го остави да му се размине и това само щеше да се влоши.
- Сега!
- Предпочитам да не оставям приятелката си сама, когато онова лайно, вашият син, се скита из коридорите – изръмжа той. – Няма ли закони за сексуалните хищници, на които им се забранява да бъдат на определени разстояния от училище?
Гняв помрачи лицето й.
- Ако трябва да ви моля пак, ще повикам полицията.
- Ми... Мейсън – поправих се. – Просто върви.
Бъроуз сложи ръката си на гърба му и го подкани с жест да тръгне.
Но той се измъкна от докосването й и се намръщи.
- Майната ти! – той я изгледа гневно и после се обърна към мен. – Тръгвам си. Приключих тук. Ще бъда в Заливчето след училище.
- Какво? – възкликнах аз.
Целуна ме по челото и хвърли последен поглед към Бъроуз преди да тръгне надолу по коридора и да излезе през входната врата. Огледах се и видях, че другите ученици гледаха размяната на реплики.
Бъроуз срещна погледа ми за кратко, но не тръгна след него. Завъртя се, тръгна обратно надолу по коридора и изчезна в тълпата от ученици бързащи за час.
Миша си беше тръгнал и бях малко вбесена, че беше предпочел да напусне училището и мен вместо да се разправи с нея. Ако се преместеше обратно в Тъндър Бей, щях да го виждам рядко. Поне до лятната ваканция.
Какво, по дяволите, ставаше с него?
И сега, когато най-накрая бях намалила достатъчно темпото, за да помисля за това, той все още не беше отговорил на всичките ми въпроси.
Защо беше тук? Защо часовника му беше в Трей? И защо оставаше в Заливчето?


[1] АДВИЛ е нестероидно противовъзпалително лекарствено средство, което облекчава болката, намалява възпалението и понижава температурата. – Бел.пр.
 




Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

3 коментара:

  1. Вече май започват да се разплитат нещата.
    Чакам с нетърпение следващата част

    ОтговорИзтриване
  2. И аз чакам с нетърпение :) Благодаря за труда Ви, момичета !

    ОтговорИзтриване