Епилог - Хулиган 57





Епилог

Райън

Пет години по-късно...


- Райън! – чух да викат името ми. – Райън, хайде де!
Поклатих глава развеселено, докато се качвах на бордюра пред сградата, в която беше апартамента ми. Портиерът на Делкор вече държеше вратата отворена за мен, за да вляза.
- Не, Бил – казах на репортера от Таймс, когато той и още няколко фотографа се забързаха към мен, като пресякоха пътя ми.
Опитах се да ги заобиколя, но те бяха навсякъде. Преминах през тях.
- Номинация за Оскар за Най-добра оригинална песен? – Бил Уинтроп държеше диктофон пред мен. – Трябва да сте доволни. Той трябва да има нещо за казване! Хайде де!
- Той е в бърлогата, в която пише – казах, като тръгнах към вратата. – Казах ти го и преди.
Обърнах се, като погледнах отегчено него и останалите момчета, които се бяха настанили тук от цяла вечност.
- Наистина, тук сте от месеци. Вземете си една вечер почивка. Вървете на среща.
Някои от репортерите и фотографите се засмяха, а светкавици от фотоапаратите им ме осветиха.
- Да, минаха месеци, откакто някой го е виждал – измърмори Бил. – Как да разберем,  дали все още е жив?
Вдигнах глава и сложих ръце на кръста си, като направих вече видимия си корем на бременна още по-забележим. Очевидно, Миша беше достатъчно добре, за да направи това, нали?
Чух смях да се разнася отново.
- Знаеш, че Миша обича личното си пространство – изтъкнах аз.
- Ще бъде ли на наградите?
- Не и ако може да го избегне – и се обърнах, като се насочих към сградата.
- Невъзможна си! – чух разочарования вик на Бил и дори не си направих труда да скрия усмивката си.
- И аз те обичам! – извиках през рамо.
Наистина, това трябваше да бъде най-скучната работа. Да чакаш наоколо, за да видиш как Миша излиза, за да отиде да си вземе кафе или нов чифт обувки. Нямаше да продължи завинаги, но съпругът ми предпочиташе да избягва вниманието на всяка цена. Предполагах, обаче, че това просто го правеше по-привлекателен и мистериозен. Мислех, че дори бяха направили приложение, Отбележи Миша Леър, като шибаното Pokemon Go или нещо такова.
Въпреки това, можех да разбера това интереса към него. Накрая, беше дошъл при мен в колежа Корнел след лятното турне, като беше казал, че неговите възможности можеха да почакат. Имахме един живот и тказваше да прави нещо друго без да съм него. Щял да изчака.
Бях притеснена, че щеше да пропусне големия си шанс, но Миша знаеше кой беше и какво искаше.
И беше прав. Не беше минало много време след колежа, когато той преобрази Cipher Core, като върна всички първоначални членове обратно и те започнаха да обират награди и да определят дати за турнета.
Беше невероятно пътуване и тъкмо започваше.
Минах през фоайето, като забелязах Рика да минава покрай рецепцията.
- Здравей, как си? – попита тя, като носеше сак.
Огледах клина й, високите до коленете ботуши и твърде голям пуловер, и ето ме мен, чувствах се като планета. Кога щеше да забременее и тя все пак?
Жената на Майкъл Крайст – която също беше от Тъндър Бей – и аз бяхме станали близки. И след като майка й и бащата на Миша бяха станали внезапно много близки, вероятно накрая всички щяхме да станем семейство.
Не можех да се оплача. Цялото им обкръжение от приятели беше интересно - меко казано, - но бяха лоялни.
Погледнах извинително към нея, като посочих репортерите зад мен.
- Съжалявам за това.
Но тя просто махна с ръка.
- Случвало се е и с Майкъл, когато стигна до плейофите, просто не чак толкова – засмя се тя. – Мисля, че той всъщност ревнува. Но, хей, баскетболния играч си е баскетболен играч. А една рок звезда си е рок звезда.
- Не ми напомняй.
Тя нагласи чантата на рамото си и продължи да върви.
- Е, аз отивам на доджо и после към Тъндър Бей за уикенда. Ще се видим в понеделник и кажи на бъдещия ми доведен брат, че съм казала здрасти – пошегува се тя.
- Ще го направя – и се насочих към асансьорите.
Качих се до двадесет и първия етаж, където имаше два пентхаус апартамента и само един етаж над нас - той беше на семейство Крайст. Обичах гледката и бях доволна, че на Миша му харесваше да бъде в града. Често прекарвахме време с баща му в Тъндър Бей, но нощния живот, шоутата и концертите бяха твърде съблазнителни, за да останем далеч от тях. Харесваше ни шумът тук.
Веднага щом влязох, подуших, че се готвеха пържоли и стомаха ми моментално изкъркори. Имахме фитнес в сградата, но харесвах часовете в доджото на Рика, затова се сблъсках с репортерите днес, но сега умирах от глад. И имах нужда от вана.
Ръце се обвиха около мен изотзад, като обгърнаха корема ми и се облегнах назад, като веднага се почувствах отпусната. Опияняващият му аромат ме заобикаляше и имах нужда от контакт.
- Помогни ми да се измъкна от тези дрехи – помолих аз.
Той издърпа тениската ми през главата и ми помогна да се измъкна от спортния сутиен. Бях само в шестия месец – синът ни се очакваше през март, – но играех ролята на безпомощна. Колкото повече ме докосваше, толкова по-щастлива бях. А Миша не обичаше да ме вижда ядосана.
След като се отървах от обувките си, чорапите и спортните панталони, се обърнах и освободих косата си от опашката.
Той изглеждаше невероятно. Харесваше ми този домашен арест, под който се държеше. Всичко, което правеше беше да се разхожда из апартамента по цял ден, полугол, само по долнище на пижама, слушаше музика и оставяше текстове на произволни места. Те бяха написани навсякъде - по хладилника, салфетките, на лепящи листчета по стените, което той беше започнал да прави, след като откачих заради маркера, с който беше надраскал чисто новата боя в спалнята.
Всичко беше част от творческия му процес, казваше той.
Както и да е. Работеше, предполагах.
- Хайде – той ме дръпна. – Напълнил съм ти ваната.
Последвах го в банята, като го гледах как се събличаше и влизаше вътре, а после протегна ръка и ме покани.
Прескочих вътре и седнах в другия край на голямата вана, като се усмихвах с благодарност, когато започна да масажира крака ми.
- Репортерите са полудели – казах му. – Всеки иска част от теб.
- Е, тази част иска теб – и той взе крака ми и го бутна между своите.
Бавно пропълзях върху него, като го обкрачих, но не можехме да сме гърди в гърди заради корема ми.
Взе малката сребърна кана, която държах до ваната и започна да полива косата ми. Извих шията си назад, одеяло от топлина покри скалпа и тялото ми, като ме накара да изстена.
Целуна шията ми.
- Може ли да ти кажа нещо? – попита нежно.
Погледнах нагоре, като срещнах очите му и кимнах.
Приглади косата ми назад и ме погледна любящо.
- Обичам те много и когато се оженихме, се надявах да бъдем заедно завинаги – заяви той, - но това нещо с огледалата – посочи зад мен към дизайна на стената, който тъкмо бях закачила – ме вбесява. Губя равновесието си, всеки път щом вляза тук.
Обърнах се и се усмихнах, като гледах редицата огледала, поставени на стената, които отразяваха срещуположната стена.
Като се обърнах пак към него, вдигнах брадичка и кимнах.
- Ще свикнеш.
- Казваш това през цялото време – изхленчи той. – Примирих се с готическата камина в преобразения ни дом хамбар в Тъндър Бей, масите с крака от шевна машина, факта, че трябва да мина през гардероб, за да стигна до голямата баня, но това с огледалата…
Запъна се и аз целунах врата му.
- Това подлежи на преговори.
Изгледа ме с безразличен поглед.
Разтресох се от смях.
- Ако се разведеш с мен, няма да правим секс.
Изви нагоре устните си.
- Да, предположих.
Какво бебе. Знаеше, когато се женеше за мен, че обичах да бъда креативна. Дори да не бях добра в това.
Протегнах се и завъртях кранчето, като включих душа над нас. Водата падаше зад мен, но създаваше приятно жужене.
- Трябва да се покажеш за малко, за да те видят – казах аз.
Мразех да го притискам и обикновено не го правех, но понякога се притеснявах, че не се забавляваше достатъчно.
- Уил ти звъни като побъркан – изтъкнах аз - и дори ми досаждаше на работа днес. Каза, че трябва да „яхнеш влакчето, докато можеш“.
- Правя го – заяви той и после стегна ръцете си около мен. – Просто искам да правя музика с теб и искам хората да я чуят и да я обикнат, но нямам нужда да бъда повече от това. Нямам нужда от прекалена публичност. Щастлив съм.
Погалих лицето му.
- Повечето хора не получават възможност да станат богове – казах аз. – Сигурен ли си, че не пропускаш нещо? Все пак няма да живееш вечно.
- Не, но музиката ми може.
Винаги имаше идеалния отговор за всичко. Беше прав. Не пропускаше нищо. Щяхме ли да сме по-щастливи, като жертвахме времето, което имахме заедно, за да го дадем на другите? Не.
- Ти и аз в текстовете – довърши той. – Това е всичко, което е важно и няма да толерирам никакви разсейвания. Имам само един опит, за да го направя правилно и точно това правя.
Придърпах го и го целунах. Обичах го толкова много.
Но думите му ми напомняха на любимият ми рапър и аз се отдръпнах, неспособна да устоя да не го подразня.
- Хей, „само един опит“, точно както в Lose Yourself на Еминем.
И започнах да пея песента, като крещях текста с пълно гърло.
Той бутна главата ми назад, като ме потопи под душа, докато аз пищях и се смеех.
Хей, какво бях казала?

КРАЙ!!!


Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

21 коментара:

  1. Благодаря ви момичета!Още една прекрасна история завърши.

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен край , но ми се искаше да разбера защо майка му постъпи така с него ... Сякаш историята остана не завършена откъм тази страна ...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Ви за труда момичета !!!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря отново за сладката история. Забавлявах се през цялото време :)
    Очаквам с нетърпение следващия проект.

    Хиляда пъти благодаря за превода!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря! Страхотен и щастлив финал.

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за поредната впечатляваща книга момичета!

    ОтговорИзтриване
  7. Момичета страхотни сте! Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване
  8. Един страхотен край , Благодаря ви момичета 😊😘😍

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря за всичко, което правите!!! Ще очаквам с нетърпение следващия ви проект. Страхотни сте❤️❤️❤️❤️❤️

    ОтговорИзтриване
  10. Поредната страхотна книга!Благодаря,момичета,че отделяте от времето си за да правите дните ни по-вълнуващи.С нетърпение очаквам следващата вълнуваща история,която ще ни предоставите!

    ОтговорИзтриване
  11. Книгата е страхотна....но на мен ми звучи някак незавършена....Благодаря Ви за превода

    ОтговорИзтриване
  12. Вършите чудесна работа за всички нас , усмихвате дните ни и съм сигурна , че тази положителна емоция се връща при вас. Благодаря Ви!

    ОтговорИзтриване
  13. Не очаквах толкова бързо да дойде финала, останаха много питанки изведнъж времето се пренесе след пет. Все пак е невероятна история,благодаря ви за превода и затова че не спирате да ни изненадвате с тези невероятни книги.

    ОтговорИзтриване
  14. ОТДАВНА НЕ БЯХ ЧЕЛА ТОЛКОВА НЕЗАВЪРШЕНА КНИГА.ИМА ЛИ ДРУГИ ЧАСТИ

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря за невероятната книга !!:*:*:*

    ОтговорИзтриване
  16. Сладникав край ! Но пък точно такива харесвам ! Благодаря за вълненията и емоциите, които ми подарихте с емоциите от четенето !

    ОтговорИзтриване
  17. Благодаря много!
    Благодаря за приятната история и бързия превод!

    ОтговорИзтриване
  18. Невероятна! Благодаря за времето, което отделяте,за да ни радвате! Страхотни сте!��

    ОтговорИзтриване
  19. Невероятни сте💚💚💚Много ви благодаря!

    ОтговорИзтриване