ФИНАЛ - Хулиган 57




Писмо до Дилайла


Скъпа, Дилайла,
Името ми е Райън Тревароу. Бяхме приятелки в четвърти клас.
Сигурна съм, че дори не си ме спомняш, но аз те помня. Всъщност, доста често се сещам за теб. И ако ме помниш, тогава, моля те, продължи да четеш, защото има много неща, които бих искала да ти кажа.
Не си длъжна да го правиш, но бих била благодарна.
До сега, сигурна съм, че живота ти – също като моя – се е променил много. Спомени те ти за мен – ако имаш такива – може да варират от възмутителни до толкова неясни, че едва да присъствам на тях. Може би, не си си мислила за мен от години.
Но просто за всеки случай… имах нужда да направя това. Може би заради теб, но по-специално за мен. Изпитвам силна вина и я заслужавам. Има неща, които трябваше да бъдат казани и то преди доста време.
Виждаш ли, образът е все още в главата ми. Ти стоиш до стената на игрището, сама, защото вече не ти бях приятелка. Не мога да си представя какво си си мислела онзи ден и всеки ден след това, но се надявам, че знаеш, че това, което направих и което всички други казваха или на което те подложиха, никога не е било по твоя вина. Беше по моя, а ти просто беше там.
Имам една тайна, която искам да споделя с теб. Не съм я казвала дори на най-добрият ми приятел, Миша, защото беше толкова срамна.
Когато бях на девет имах ритуал всяка неделя вечер. Около шест часа, след вечеря, започвах да събирам всичките си козметични продукти: шампоан, балсам, сапун, гъба за баня, нокторезачка, пила… подреждах всичко на перваза над ваната и през следващия час се къпех.
Точно така. Бях в банята, почиствах, търках и се уверявах, че всяко шибано кичурче коса миришеше на ароматизирано с лилии поточе в планинска ливада, в продължение на един час. Тогава, най-накрая, се изправях и започвах да се мажа с овлажняващ лосион и да почиствам ноктите си.
И таз хубава, нали? Но чакай, има още.
После прекарвах десет минути в четкане и почистване на зъбите си и дори повече време, за да избера дрехите си, които, разбира се, трябваше да се изгладят и подредят за понеделник сутрин. Беше нова седмица и това бях нова аз. Щях да имам повече приятели. Щях да бъда с популярните момичета. Хората щяха да ме харесат.
Защото в моята девет годишна глава, ваната отмиваше повече от ежедневната мръсотия. Тя отмиваше старата мен и някак, защото излъсквах външния си вид, личността ми щеше магически също да стане различна.
Това продължи за около година. Повече от петдесет недели на силни надежди и повече от петдесет понеделника, завършващи с нито едно шибано различно нещо от предишната седмица. Никакво количество сапун и вода, идеални нокти или красива коса нямаше да промени това, което мразех в себе си от вътре.
Това, че бях стеснителна. Това, че бях нервна и никога не нарушавах правилата. Това, че се чувствах толкова неудобно в големи групи и не можех да говоря лесно с хората. Това, че изборът ми на музика и филми не беше като на обикновените деца.
Чисто и просто: не се вписвах.
Нямах нищо общо с другите деца около мен и бях ограничена в моята малка среда, че не можех да намеря някого, с когото да имам нещо общо. Постоянно се чувствах, сякаш не принадлежах там. Сякаш се появявах на парти и хората просто ме чакаха да схвана намека и да си тръгна.
Така беше до, преди да те срещна. Започнахме да се движим заедно и да говорим за всичко. Всеки ден, по време на междучасието, се разхождахме по игрището и говорехме за нещата, които ни свързваха. Ти беше мила и забавна, слушаше ме и не ме караше да се чувствам притисната или странна. Бях доволна, че най-накрая имах приятелка.
Докато не започнах да се чудя защо нямах повече.
Разхождахме се и щяхме да продължаваме да го правим, говорехме си, но рано или късно, очите ми се отклоняха към мястото, където всички други си играеха и се смееха, и започвах да се чувствам пренебрегната отново. Какво ги правеше толкова специални, че бяха заобиколени от хора? Защо изглеждаха по-щастливи и като част от нещо по-добро? Какво правеха и по какъв начин се държаха, по който аз не?
Стигнах до заключението, че имах нужда да видя себе си като по-добра, преди да можех да съм по-добра. И под по-добра имам предвид популярна. Като сложих себе си на пиедестал с цялото си противно поведение, вярвах, че издигах себе си. И по някакъв начин, предполагам, че го правех. Да бъда злобна ми донесе тези приятели, които си мислех, че исках.
Сега, няма нищо, което да кажа и то да омекоти това, което ти причиних. Знам това. Дори едно дете знае как да бъде мило. Но исках да знаеш, че съжалявам. Не бях права и съжалявам за това, което направих. Това беше първото действие в дълга поредица от случки, които ме направиха едно много нещастно момиче и сега наистина разбирам колко ценен е един добър приятел и колко незначителни са онези популярни деца в големия, широк свят.
Не мога да променя миналото, но ще се справя по-добре в бъдещето.
Съжалявам, ако съм те притеснила. Ако четеш това и се чудиш защо постоянно мисля за нещо, което вероятно е толкова незначително за теб. Може би си заобиколена от невероятен живот и тонове щастие, а аз не съм дори и един спомен.
Но, ако съм те наранила, съжалявам. Искам да знаеш това.
Ти беше добър приятел и заслужаваш нещо по-добро. Благодаря ти, че беше до мен, когато имах нужда от теб. Искаше ми се да бях направила същото.
С обич,
Райън



Текст на Хулиган 57
Всичко върви, когато всички знаят
Къде да се скриеш, когато техните постижения са твоите падения?
Толкова много, толкова тежко, толкова дълго, толкова уморително,
Остави ги да ядат, докато ти рухваш.
Не се тревожи за лъскавите си малки устни,
Това, на което имат вкус накрая ще се изгуби
Искам да ближа, докато все още има вкус на теб.
Отбележи го, каза мажоретката
Обещавам, че ще се върнем на това място.
Първо имам работа за вършене. Няма да чакаш дълго.
Не мога да я накарам да остане,
И не мога да я гледам как си тръгва.
Ще запазя огненото й сърце,
И ще го отбележа, преди да изстине.
Петдесет и седем пъти не се обадих
Петдесет и седем писма не изпратих,
Петдесет и седем шева, за да дишам отново и тогава шибано се престорих.
Петдесет и седем дни, за да не се нуждая от теб
Петдесет и седем пъти, за да се откажа от теб
Петдесет и седем стъпки далеч от теб,
Петдесет и седем нощи с нищо друго, освен теб.
Аз съм просто хулигана, с който се развличаш,
Твоят трамплин, твоята тайна малка тръпка.
Нещо ми казва, че скоро ще се пречупиш,
Защото имам нужда да съм нещо повече за теб от просто запълване на време.
Отбележи го, каза мажоретката
Обещавам, че ще се върнем на това място.
Първо имам работа за вършене. Няма да чакаш дълго.
Не мога да я накарам да остане,
И не мога да я гледам как си тръгва.
Ще запазя огненото й сърце,
И ще го отбележа, преди да изстине.

Текст на Перли
Снимката струва хиляди думи,
Но моите хиляди думи порязват по-дълбоко.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни,
Майната му. Станах играч на криеница.
Отнасяй се с другите, както искаш да се отнасят с теб,
Но какво, ако тази нощ искам да бъда изгорен?
Каза ни, че е по-добре да си внимателен, отколкото да съжаляваш,
И сестричката те послуша, но аз бях този, който го научи.
Жъни, жъни, жъни, дори нямаш представа,
всичко, което си изстрадал е това, което си посял!
Сам, Празен, Измамник, Срам, Страх,
Затвори очи. Тук няма нищо за гледане.
Прави повече, бъди повече, твърде много, прекалено,
На път съм шибано да се задавя, не мога да го преглътна.
Така че нанижи гердана и го увий около врата ми,
Ще се удуша с твоите перли на мъдростта и ще умра като развалина.
Каза ни  да се приготвим сега и да играем по-късно,
Но това, което е тук вътре е по-добро от това, което е там навън.
Взех си чадър, за да се предпазя от дъжда,
Но светкавицата удари, а на теб не ти пука.
Жъни, жъни, жъни, дори нямаш представа,
всичко, което си изстрадал е това, което си посял!
Сам, Празен, Измамник, Срам, Страх,
Затвори очи. Тук няма нищо за гледане.



Lora

Потопете се в света на книгите и станете част от нашата магия

12 коментара:

  1. Ето това вече беше наистина изненада! Благодаря на екипа! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Това не го очаквах ,честно казано добър финал ! Благодаря Ви !!!

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятна книга !!!! Страхотен сюжет, много добър стил на писане и много добра характеристика на героите !!! От една година следя и чета книгите, които превеждате - СТРАХОТНИ СА ..... СТРАХОТНИ СТЕ !!! С нетърпение чакам следващите !!! :) :*

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотни сте момичета!Отново страхотно попадение на книга.Стана една от любимите ми.Благодаря ви за труда.С нетърпение чакам следващата!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря! Отново сте избрали страхотна книга. С нетърпение очаквам следващия ваш избор. Страхотни сте!

    ОтговорИзтриване
  6. Кога ще почнете друга книга?

    ОтговорИзтриване
  7. Превода на песните в чудесна изненада Благодаря ви❤️

    ОтговорИзтриване
  8. Огромни благодарности за избора и превода на тази книга! Една от любимите ми е вече. С нетърпение очаквам следващата книга. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ви момичета за труда , който полагате. Книгата беше много хубава, а превода както винаги на ниво.Страхотни сте! Дано скоро ни зарадвате с нова книга.

    ОтговорИзтриване